Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 478/2025
Вид
Решение № 2
Подписан
05.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Мадан, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100478 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. З. К. против „Неткредит“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № *, сключен между М. З. К., и „Неткредит“ ООД, е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

В исковата молба се твърди, че на * между М. З. К., в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № * (накратко „Договорът за заем“) при следните условия: 2,200.00 лева главница; 40.51 % лихвен процент; 48.94% годишен процент на разходите; 12 месеца срок за погасяване; 2,712.00 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 4 (3) от Договора за заем ищецът е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, а именно: Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република 1

България; Двама поръчители. Като за видовете „обезпечения“ има и съответните изисквания: Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО.

Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на Дружеството и да предоставят информация за себе си - лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност. В чл. 6 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1,764.00 лв. В процесния случай ищецът не е представил подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за заем. В действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 2,712.00 лева, а значително по-голяма - 4,476.00 лв. Счита клаузата с която се начисляват допълнителни суми за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване на договора за заем за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че тя е по същество скрита лихва, маскирана като неустойка за да не бъде включена в ГПР, което влече недействителността на договора за заем. Излага подробни съображения в тази 2 насока. Счита, че уговорената неустойка внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя и в явно противоречие с чл. 143, т.

3 от ЗЗП. Счита, че въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Позовава се на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Твърди, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Признава сключването на * на договор за кредит № * между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 2 200.00 лева. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, поради нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на закона и загуба на обезпечителната й функция, както и възраженията за недействителност на договор за потребителски кредит № * от * поради нарушаване разпоредбите на ЗПК. Счита, че посредством договорената неустойка кредиторът цели именно да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл. 92, ал. 1 ЗЗД). С договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката.

Следва да бъде съобразено, че без договарянето на неустойка кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума е 3 получена от потребителя. Имайки предвид че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин, закономерно може да се приеме, че неустойката не излиза и извън признатата и обезщетителна функция, тъй като преследва законната цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). Изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение преследва законосъобразната цел да бъде създадена една привилегия, посредством която заемодателят да разполага с една по-висока степен на сигурност, че в случай на неизпълнение по договора ще може да събере вземанията си, включително чрез способите на принудително изпълнение. По отношение на твърдението за заобикаляне нормата на чл. 33 ЗПК следва да бъде отбелязано, че кредиторът отрича да е получил обезпечение по кредита. Ответникът признава, че при изчисляване на ГПР е заложил единствено разход за възнаградителна лихва и добавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на възраженията на ответника за изпълнение на императивното правило, заложено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че в приложението към договора за кредит е посочено, че годишния процент на разходите е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на М. З. К., ЕГН **********, с адрес в *, да заплати на „Неткредит“ ООД сумата в размер на 1 850.00 лева, представляваща непогасени суми по процесния договор за кредит, ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1 850.00 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Насрещният ищец сочи, че на * между „Неткредит“ ООД, ЕИК * (като кредитор) и М. З. К. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № *. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 2 200.00 лева 4 посредством банков път по лична банкова сметка на кредитополучателя.

Съгласно чл. 3 от договор за кредит кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 226.00 лева, обхващащи периода от 05.12.2024 г. до 05.11.2025 година. Към настоящия момент М. З. К. е направил две плащания в общ размер на 350.00 лева за погасяване на задължението по процесния договор. Тъй като било налице просорочие по повече от две погасителни вноски за дружеството било налице правен интерес от прогласяване на кредита по процесния договор за предсрочно изискуем и предявяване на насрещния иск. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпим отговор на насрещния иск от първоналчания ищец М. З. К., с който взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Моли за отхвърляне на насрещната претенция поради недействителността на договора за заем по изложените в първоначалната ИМ доводи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № * от *, по силата на който на първоначалния ищец е била предоставена сумата от 2200 лева.

Като доказателство по делото е представен заверен препис от процесния Договор за потребителски кредит № * от *, сключен между М. З.

К.- кредитополучател от една страна и НЕТКРЕДИТ ООД – кредитор от друга, видно от който параметрите на договора били следните: размер на предоставения заем – 2200 лева, платими на 12 бр. месечни вноски с краен срок за погасяване 05.11.2025 г., при месечен лихвен процент 3.38%, лихвен процент по кредита 40,51%, ГПР 48,94%, обща дължима сума от кредитополучателя 2712 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за потребителски кредит в срок до края на следващия ден от предоставянето на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.

Съгласно чл. 4, ал. 3, изр. второ от договора Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2712 лева със срок на валидност до 06.11.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия 5 по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1764 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.