Решение № 110 от 11.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Перник, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201924 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Е. К. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-1158-002572/24.09.2024г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което са наложени административни наказания: на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер 1000 лв. за това, че на 23.08.2024 г., 09.31 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег.

№*****, собственост на Д.С.С., ЕГН **********, управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно 1,09 промила, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. №ARDN 0097 - нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер 10 /десет/ лева за това, че при същите обстоятелства не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория – нарушение на чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно като излага възражения за издаването му от орган с недоказана материална компетентност и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В съдебното заседание пълномощникът - адв. М.М. – АК – Перник, поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна на издадения административнонаказателен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски в производството за заплатено възнаграждение на адвокат.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.

Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.08.2024г. свидетелят А. Р. М. и Д. С. С. – мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на община Перник. Около 09.30 часа се намирали в района на бензиностанция „И-ГАЗ“, п ъ т I-1, с. Драгичево, община Перник, когато забелязали лек автомобил „Мерцедес 190Е“ с рег. №*****, движещ се в посока от град София към град Перник. Служителите на МВР подали на водача сигнал да спре за проверка.

Въз основа на изисканите и представени документи била установена самоличността му - Е. К. С., ЕГН**********, като било установено, че превозното средство е собственост на друго лице - Д.С.С., ЕГН **********. В 09.34 часа полицейските служители извършили на С. проверка за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер фабр. №ARDN 0097, което отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух в концентрация 1,09 на хиляда. Водачът не представил и свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели, че Е. К. С., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и не е изпълнил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което свидетелят А. М. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA,

№1201540/23.08.2024г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1158-000337/23.08.2024г. спрямо жалбоподателя била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

При предявяване на акта С. заявил, че има възражения, но подписал акта и приел връчения му препис. Писмени възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

2

С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол, полицай Д. С. попълнил талон за изследване с №078073, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, при което С. заявил, че желае да даде кръвна проба за химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов и на полицейския служител подпис. Предвид разстоянието до лечебното заведение, на водача бил определен срок от 40 минути от връчването на талона за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В определения срок, а и след изтичането му, Е. С. не се явил в лечебното заведение за медицинско изследване и за вземане на проби за химическо лабораторно изследване.

При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за нарушенията по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа показанията на свидетеля А. Р. М. и приетите писмени доказателства: съставеният Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1201540/23.08.2024г. , талон за изследване №078073;

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1158000337/23.08.2024г. заверено копие на заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Протокол за периодична проверка на Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер фабр. №ARDN 0097 с рег. №3286р28090/27.05.2024., разпечатка на резултатите от извършени проби със същото техническо средство за периода 20.08. – 23.08.2024г.

Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Въз основа установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество, каквито възражения се излагат в жалбата и от пълномощника в съдебното заседание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е 3 извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. АУАН е надлежно предявен и връчен на наказаното лице, удостоверено с негов подпис. Непосочването в наказателното постановление на доказателствата, които потвърждават нарушението, не е съществено нарушение на процесуалните правила.

Не е нарушено изискването в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,а л.1, т.5 от ЗАНН за посочване в акта и постановлението на датата на извършване на нарушенията. Същата е ясно означена - 23.08.2024г. Действително, допусната е неточност при означаване резултата от проверката с техническо средство, доколкото в двата акта е вписано, че е извършена на 23.05.2024г. в 09.34 часа.

Касае се за техническа грешка, която по никакъв начин не затруднява преценката относно релевантните факти и обстоятелства, както и правото на защита на наказания. Следва да се отбележи, че неточността касае не датата на извършване на нарушенията, която, както се посочи, е коректно отразена, а обстоятелствата, при които едното от нарушенията е установено. Освен това, всички събрани по делото доказателства, включително приетата разпечатка на резултатите от извършени проби с Алкотест Дрегер 7510, №ARDN 0097, еднопосочно и без противоречия установяват, че проверката за употреба на алкохол е извършена на водача на 23.08.2024г. при изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, както и че именно на тази дата при проба с номер 01384 е отчетен резултат 1.09 промила в издишания въздух.

По тези съображения допусната неточност не влече незаконосъобразност и отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, каквато последица обосновава жалбоподателят.

Нарушенията са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.2, вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на алкохол в концентрация 1.09 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и че не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения относно обстоятелствата, при които е станал обект на проверка от страна на служителите на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и относно резултатите от нея. Същият не оспорва, че е управлявал превозното средство под въздействието на алкохол, нито резултатите от извършената му проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Не оспорва годността и техническата изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията на алкохол, за които в съдебното следствие са събрани 4 писмени доказателства. При подписване на съставения против него АУАН С. е изразил хформално несъгласине, което не конкретизирал нито тогава, нито в срока за писмени възражения по чл.44, ал.1 ЗАНН. Същият е подписал акта и е приел талона за изследване, и макар да е избрал алтернативен метод за изследване, не се е подложил на него – не се е явил в МБАЛ – Перник за извършване на медицинско изследване и за вземане на кръвни проби за химически анализ. Последното обстоятелство не е спорно, предвид изричното изявление на пълномощника по този въпрос в съдебното заседание.

От страна на жалбоподателя не се оспорват и фактите, свързани с второто вменено му нарушение, а именно, че при извършената проверка не е представил свидетелството си за управление на МПС, което като водач е бил длъжен да носи съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, непротиворечиви в съдържанието си, които съдът кредитира изцяло – показанията на свидетеля М., изготвените документи: акт за установяване на административно нарушение от 23.08.2024г., талон за изследване от същата дата, ЗППАМ, протокол за периодична проверка на техническото средство и разпечатка за извършените с него проби. Съвкупно те изясняват всички правно релевантни факти.