Определение № 953 от 09.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Варна, 08.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500444 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №260722/19.01.2022 г., депозирана от П. С. П., гражданин на Руската Федерация, родена на 14.02.,,,, чрез адв.

А.И. К. срещу Решение №262975 от 21.12.2021г., постановено по гр. Дело №17122/2019г., ГО, 24 с-в по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е допуснал съдебна делба между АРТ. ВЛ. ПЮТС. и П. С. П., на имотите, подробно описани в решението, при равни квоти. Жалбоподателката счита съдебният акт за неправилен поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което го обжалва в цялост. Твърди, че при постановяване на решението си, в нарушение чл. 43 КМЧП съдът не е предприел необходимите действия за установяване съдържанието на приложимия материален закон.

Счита, че чуждото право не съставлява факт, включително не е общоизвестен или съдебно известен факт. Неизпълнението на задължението на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право съгласно чл. 43 КМЧП представлява съществено нарушение на съдо-производствените правила, което обуславя извод за неправилност на въззивното решение. Съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право. Счита, че съдът е следвало да изиска съдействие от Министерството на правосъдието или директно да използва способите, предвидени в международни многостранни или двустранни договори, с които да изиска необходимата информация от съответният компетентен да я даде орган от Руската Федерация, но не го е направил. Твърди, че незаконосъобразно се е позовал на т.нар „служебна справка“, която обаче е от 2018г. и не касае конкретното дело, а разпоредбата на чл. 39 СК РФ, която също е приложил, вероятно е установена чрез справка на посочения в решението сайт, поради което не може да се приеме, че съдът е установил в пълнота приложимото материално 1 право. На следващо място излага, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, лишавайки страните от възможност да участват в процеса на установяване на приложимото право. Излага, че според практиката на ВКС, лишаването на страните от възможност да участват в процеса на установяване на приложимото право и уведомяването на страните за становището на съда по съдържанието и тълкуването на чуждото право едва с постановения по делото краен акт следва да се квалифицират като нарушения на основен принцип на гражданския процес, съответно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая съдът е лишил представляваното от мен лице да участва в процеса на установяване на приложимото право, като не е уведомил страните по никакъв начин за становището на съда по съдържанието и тълкуването на чуждото право, като релевантното според съда чуждо приложимо право и неговото тълкуване е станало ясно едва с постановения по делото краен акт, което е съществено процесуално нарушение. Като е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ГПК, съдът е ограничило процесуалното право на ответницата за участие в съдопроизводството. На следващо място се твърди, че при постановяване на решението, съдът не е коментирал и не е съобразил възражението относно неустановеността на режима на имуществените отношения между съпрузите. Счита, че по делото не се установило по абсолютно никакъв начин какъв е бил режимът на имуществени отношения, които е съществувал между съпрузите, а както било изтъкнато в ОИМ съгласно законодателството на Руската Федерация, и по-точно Гражданский кодекс Российской Федерации (ГК РФ), предвижда възможност за различни режими, в това число и брачен договор. Въпреки това изрично възражение, съдът е приел, че в случая режимът на имуществени отношения между съпрузите е СИО съгласно законодателството на РФ, без обаче да посочва въз основа на какво доказателство точно съдът прави такъв извод. Такова доказателство, въпреки изричните възражения в тази насока, ищецът не представил, а правилата на СИО на РФ могат да бъдат приложими само и единствено когато бъде установен по безспорен начин, че избраният от съпрузите режим във РФ е СИО, а това в случая не било направено. На последно място се излага, че съдебното решение е необосновано, тъй като първ. Съд не е изложил мотиви защо уважава така предявения иск, което от своя страна ограничава правото на защита на жалбоподателката. По изложените съображения се моли да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Решение № 262975 от 21.12.2021 г., постановено по гр. д. № 17122/2019 г., ГО, 24 с-в по описа на Районен съд - Варна в неговата цялост, като на негово място бъде постановено друго, с което исковата молба бъде оставена без уважение, предявеният иск - отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна във въззивното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Артур Вл. Пютсен, в които се излагат съображения за допустимост, но 2 неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати никакви процесуални нарушения, събрани са всички доказателства, релевантни за спора, и въз основа на тях, приложимия закон и вътрешното си убеждение, съдът е постановил, правилно и мотивирано решение. По изложените съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърден. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване, предвид което с ъдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Районният съд е изготвил подробен и точен доклада на предявеният иск за делба. С оглед уточненията, направени от ищеца чрез неговия пълномощник, а именно, че бившите съпрузи са руски граждани, с обичайно местопребиваване на територията на Руската федерация, то на осн. чл. 79 КМЧП, техните лични и имуществени отношения се уреждат от общия им отечествен закон, т.е. по руското материално право.

На следващо място ищецът е уточнил, че делбенията имот, находящ се на територията на РБ е придобит по време на брака, в режим на СИО, и е посочил, че между страните няма сключен брачен договор. Ответната страна не е оспорила своевременно това твърдение, нито е представила доказателства за противното. Ако въззивницата твърди, че между страните е сключен брачен договор, то нейна е била тежестта да установи този положителен факт, тъй като ищецът не може да доказва отрицателен факт, а именно липсата на договор.

Настоящата инстанция счита, че в изпълнение на служебно вменените му задължения, първ. съд правилно е установил приложимия материален закон, като е приложил служебно изискана информация от РФ посредством съдебна поръчка и е предоставил същата за запознаване на страните.

Обстоятелството, че тази информация е събрана по друго дело не опорочава процедурата по чл. 43 КМЧП, тъй като тя касае отделени разпоредби от приложимия закон /СК и ГК на РФ/, а не се отнася до конкретен казус.

Единствената разпоредба, която според настоящият състав е била служебно установена от съда, без да бъдат запознати страните с нейното съдържание и приложения е тази на чл.39 от СК на РФ.

В тази връзка, въззивният съд счита, че на всяка от страните следва да бъде дадена възможност, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да 3 посочи кои са приложимите материалноправни разпоредби от конкретни нормативни актове от законодателството на РФ, които уреждат делбата на имущество, придобито в режим на СИО по време на брака, и определяне на квотите при прекратяване на съсобствеността при липсата на брачен договор, като представят съдържанието им с превод на български език.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №260722/19.01.2022 г., депозирана от П.

С. П., гражданин на Руската Федерация, родена на 14.02.,,,, чрез процесуалния си представител адв. А.И. К. срещу Решение №262975/21.12.2021г., постановено по гр. дело №17122/2019 г., ГО, 24 с-в по описа на Районен съд – Варна.

ЗАДЪЛЖАВА страните по делото в срок най-късно една седмица преди датата на съдебното заседание, с писмена молба, с препис за насрещната страна да посочат приложимите според тях правни норми от конкретни нормативни актове от законодателството на РФ, които уреждат делбата на имущество, придобито в режим на СИО по време на брака, и определяне на квотите при прекратяване на съсобствеността при липсата на брачен договор, като представят съдържанието им с превод на български език.

НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 13.04.2022 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4