Определение № 7211 от 26.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7211 гр. София, 26.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110147270 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. СТ. и „ЯНИС СПЕШЪЛ МАШ“ ЕООД, чрез адв. С., срещу „**********, с която всеки от ищците е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че „********** няма право на принудително изпълнение за сумата от ****** лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.08.2014 г. по ч.гр.д. № 508/2014 г. по описа на Елинпелински районен съд и е образувано изпълнително дело № 20169280403027 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова.

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно (чл. 118 и чл. 119, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 104, т.

4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни като първа инстанция на окръжните съдилища, какъвто за територията на гр. София е Софийски градски съд.

В разглеждания случай настоящият съдебен състав намира, че всеки от ищците е предявил срещу ответника един иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата от ****** лв., независимо от обстоятелството, че същата включва ********** лв. главница, 593,54 лв.

– редовна лихва, 2101,36 лв. наказателна лихва и 1171,83 лв. съдебни разноски. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността (в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV Г.О.). Аргумент в подкрепа на този извод е и приетото в Определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, съгласно което цената на отрицателния установителен иск, а той е оценяем, е равна на вземането по заповедта за изпълнение (чл. 68 и 72 ГПК). Държавната такса е 4%, но не по малко от 50 лв. Различните групи обстоятелства не водят до кумулативно обективно съединяване. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответната страна е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува.

Поради изложените съображения Софийският районен съд не е родово компетентен да разгледа предявения иск, като производството пред него следва да се прекрати, а делото - да се изпрати на компетентния Софийски градски съд.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47270/2021 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2