Определение № 548 от 07.10.2026, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Монтана, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500228 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Предмет на същото е частна жалба, подадена от Х. И. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. хх, ж.к. “С., срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно присъдените разноски в полза на заявителя в размер на:

204,50 ЕИК. (двеста и четири евро и 50 цента). Счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В жалбата си твърди, че производството по чл. 410 ГПК е формално, едностранно и не се характеризира с фактическа или правна сложност. За образуването му е подадено заявление по утвърден образец, без провеждане на съдебни заседания, без събиране на доказателства и без извършване на значителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на заявителя.Размера на претендираното вземане е 37.10 евро /тридесет и седем евро и 10 евроцента/ представлява задължение за извършвани месечни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, вкл. хонорар на хх; почистване на входа и общите части, с вкл. консумативи; електричество асансьор, поддръжка асансьор, вноски във фонд „Ремонт и обновяване”, натрупано за периода от м. септември 2025 г. и м. декември 2025 г. вкл., ведно със законната лихва за период от 05.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 204,50 ЕИК. (двеста и четири евро и 50 цента), държавна такса в размер на: 10,86 ЕЦК (десет евро и 86 цента).

Жалбоподателя твърди, че е платил задължението на 15.05.2026 г., с изключение на адвокатското възнаграждение и подал възражение по чл.414а от ГПК.

Моли съда да приемете, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и в заповедното производство, като при упражняване на правото си на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските длъжникът може да направи искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, правейки възражение за неговата прекомерност.

Предвид изложеното моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до разумен размер, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на производството и принципа за справедливост при присъждане на разноските.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна 1 страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване , поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество МОС намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Районен съд – гр. Лом е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от хх хх ЕООД, с представител Н. М.

Г..В същото се твърди, че длъжникът е собственик на ап. № 10, находящ се в жилищна сграда в режим на етажна собственост, за който е отреден идентификатор *** по кадастралните карти и кадастралните регистри СГКК град хх, който самостоятелен обект в сграда е с административен адрес: обл. хх, общ. хх, гр.хх, жк. С. бл. 26, вх Б, ет.4, ап.10.

Сумата в общ размер 37.10 евро /тридесет и седем евро и десет евро-цента/ представлява задължение за извършвани месечни разходи за управление и поддържане на общите части на сградата, вкл. хонорар на хх; почистване вход, вкл. консумативи, електричество асансьор, поддръжка асансьор, вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ натрупано за периода от м. септември 2025 г. и м. декември 2025 г. вкл. Основанието за начисляване от дружеството „хх хх“ ЕООД за заплащане на гореописаните задължения от собственика на апартамент № 10 в сграда в режим на етажна собственост е договор за услуга, сключен въз основа на влязло в сила решение на Общото събрание на сградата. Сумите за консумативи и поддръжка на общите части на етажната собственост, описани в настоящето заявление са реално заплатени от „хх хх“ ЕООД и се претендира тяхното възстановяване от страна на длъжника в приспадащата му се част.

Издадена е заповед за изпълнение Рег.№ 769 / 09.04.2026г. за така заявените суми като е разпоредено длъжникът Х. И. Н., да заплати на кредитора хх хх ЕООД, сумата: 37,10 евро(тридесет и седем евро и 10 цента), представляваща главница за периода от м. септември, 2025 г. и м. декември, 2025 г. вкл., ведно със законната лихва за период от 05.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 204,50 евро (двеста и четири евро и 50 цента), държавна такса в размер на: 10,86 евро (десет евро и 86 цента).

По делото е депозирана частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно присъдените разноски в размер на 204,50евро евро. Районен съд –Лом е провел производството по администриране на жалбата, след което делото е изпратено на Окръжен съд – Монтана за произнасяне по компетентност и е образувано настоящото производство.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от хх хх“ представлявано от Н. Г. – Управител с изложени доводи за нейната неоснователност. В отговора се твърди, че Районен съд - Лом е уважил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, като правилно и законосъобразно е присъдил и сторените в заповедното производство разноски, а именно - заплатена държавна такса, и адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие.Претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразно Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Изложени са доводи, че обемът на извършеното от процесуалният представите на заявителя не се изчерпва единствено с подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение, макар същото да е достатъчно за присъждане възнаграждение в пълен размер, но е и извършил проверка на собствеността на процесния апартамент, установил е кой е собственик на имота за процесния период; осъществява процесуално представителство във връзка със заповедното производство, получавайки книжа, следейки срокове, вкл. подаване становище по постъпило възражение от страна на длъжника.

Доколкото длъжникът Х. И. Н., е заплатил на кредитора хх хх ЕООД 2

ЕИК: сумата: 37,10 ЕПК. (тридесет и седем евро и 10 цента), представляваща главница за периода от м. септември, 2025 г. и м. декември, 2025 г. вкл., ведно със законната лихва за период от 05.04.2026 г., както и дължимата държавна такса, за които е издадена заповед за изпълнение, но е сторил това едва на 18.05.2026 г. - след подаване на заявление пред съда, както и след издаване на заповедта и нейното узнаване. Длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на заповедно производство.

Моли съда да отхвърли частната жалба, в частта за разноските относно адвокатското възнаграждение като неоснователна.

Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила. По делото е приложен договор за заплатеното адвокатско възнаграждение и същия играе и ролята на разписка .

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, представляващо заповедно производство, претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е в минималния размер предвиден в Наредбата.

При определяне на размера му съдът следва да вземе предвид задължителните разяснения, дадени в решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 , според което във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.

Действително присъдената сума в размер на 37,10 евро главница е в минимален размер и същата е заплатена след издаването на заповедта за изпълнение.С поведението си обаче длъжникът е дал повод за образуване на производството за което е ангажирано процесуално представителство от адвокат със сключен договор за правна помощ и заплатено адвокатско възнаграждение.Съгласно чл.7,ал.7 от Наредбата за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

В разглеждания случай, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2,т.1 от Наредба № 1/2024 г. и с оглед свършената от процесуалния представител работа, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение Неоснователно е искането за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение. Действително, в конкретния случай заповедното производство е с неголяма правна и фактическа сложност с оглед установената съдебна практика в тази насока и материалният интерес е сравнително невисок . Следва да се има също така, че преди изготвяне и подаване на заявлението е налице подготвителна работа по проучване на доказателствата и определяне на подхода и начина за защита на съответното лице. Това изисква съответната подготовка на процесуалния представител за най ефективна защита на интересите на доверителя. При тези обстоятелства и съобразяване изискването на чл. 36,ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение да съответства на достойнството на адвокатската професия, то съдът намира, че възнаграждение в минималния предвиден в чл. 7,ал.1,т.1 размер от 320 евро е справедлив и обоснован. Предвид това същият не се явява прекомерен, поради което и в тази част атакуваното определение следва да се потвърди.

3

Водим от гореизложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПО ЧЛ.410 ОТ ГПК, рег.,№769/09.04.2026г. по чгр.д.

№944/2026г. на РС — Лом в частта досежно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като ПРАВИЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4