Решение № 4677 от 31.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100506726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435- 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателите А. В. и Т. Н. В., чрез пълномощника си – адв.

А. П., срещу Разпореждане по изпълнително дело № 20238520400008 на ЧСИ К.П., с peг. № 852, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител e отказал да извърши публична продан на недвижимите имоти, находящи се в град Банкя, район Банкя — СО, ул. „Иларион Макариополски“ № 42, на основание чл. 442а ГПК – поради нeсъразмерност на поискания изпълнителен способ.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на постановлението на съдебния изпълнител, като се оспорва извода за несъразмерност, с доводи, че длъжниците не притежавали друго имущество на територията на Република България, което да е било установено от ЧСИ П., а същевременно вземането по изпълнителното дело нараснало до 260 000 лева, включващи главнично вземане срещу длъжниците в размер на 158 667 лева.

Жалбоподателите сочат, че длъжниците, с поведението си са застрашили удовлетворяването на взискателите, тъй като на 30.11.2022 г. са сключили договор за покупко- продажба на възбранените по изпълнителното дело поземлен имот, ведно с построената в него сграда, с купувач А.Д. за сума, многократно по-ниска от пазарната стойност на имотите. След като взискателите са наложили запор върху вземането на длъжниците по договора за покупкопродажба, същите са цедирали вземането на трети лица на 09.01.2023 г., отново с цел да осуетят възможността за удовлетворяване на взискателите. Молят съда да отмени постановения отказ като неправилен и вместо това да задължи съдебния изпълнител да извърши поисканата от взискателите и настоящи жалбоподатели публична продан по 1 делото.

Длъжниците по делото Е. Л. Ч. и Т. Ч., чрез процесуалния им представител – адв.

С.Н., са депозирали становище по жалбата, с което оспорват същата като неоснователна.

Излагат твърдения, че предприетият изпълнителен способ е несъразмерен с размера на обезпеченото с обезпечителна заповед от 08.06.2017 г. по гр. дело № 6379/2017 г. на СГС, вземане, чийто размер се разпростира до предявената първоначално негова част, в размер на 33 950 лева, а стойността на продаваемия имот била над 730 000 лева.

Посочили са, че отменената публична продан е предприета на основание наложена възбрана върху недвижимия имот по обезпечителна заповед от 08.06.2017 г. по гр. дело № 6379/2017 г. на СГС, в размер на 33 950 лева, докато самото изпълнително дело № 8/2023 г., по описа на ЧСИ П. е образувано по изпълнителен лист от 16.01.2023 г, издаден по невлязло в сила осъдително решение по в. г. д. № 815/2022 г. на Апелативен съд – гр. София, обжалвано пред ВКС по висящо към настоящ момент гр. дело № 1257/2023 г.

Излагат съображения, че към момента на принудителното изпълнение недвижимият имот е собственост на А. и И.Д., които отговаряли с имота по обезпечителната заповед, но не и по изпълнителния лист. Наред с това сочат, че сумата по обезпечителната заповед, в размер на 33 950 лева, е платена по сметка на СГС, поради което за ищците и настоящи взискатели не е налице изпълняемо право. Изтъкват, че производството по обезпечените осъдителни искове е още висящо пред ВКС, то ищците и настоящи взискатели не можело да поискат от СГС сумата да бъде освободена. С тези доводи оспорват изложеното от взискателите с жалбата и молят съда да остави жалбата без уважение.

Становище по жалбата са депозирали и А. и И.Д., чрез адв. Л. Л., в качеството им на купувачи на възбранените имоти, съгласно договор за покупко-продажба от 30.11.2022 г.

Посочват, че общата пазарна стойност на имотите е в размер на 736 990 лева по данни от извършената по изпълнителното дело пазарна оценка. При съпоставка на тази сума с обезпечения размер на дълга, принудителното изпълнение срещу имотите се явявало абсолютно несъразмерно. Твърдят, че обезпечението е допуснато за част от вземането на ищците и настоящи взискатели, поради което предявената впоследствие останала негова част за сумата над 33 950 лева е неотносима при преценка съразмерността на изпълнението.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ К. П., в които излага подробна фактология по предприетото изпълнение върху собствените на длъжниците недвижими имоти и излага становище за неоснователност на подадената жалба, при доводи, че възбраната е допусната в обезпечение на сума от 33 950 лева, която е внесена от длъжниците като замяна на допуснато обезпечение, а същевременно оценката на изпълняемите имоти е 533 996 лева, поради което е налице несъразмерност на изпълнението.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и след проверка по изпълнителното дело, намира следното:

С определение № 13910 от 26.05.2017 г. по гр. дело № 6379/2017 г. на СГС, 6 състав, в полза на молителите А. и Т. В.и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде 2 предявен за частта от 33 950 лева от цялото вземане от 167 714 лева, съставляващо извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци на недвижими имоти, собственост на ответниците Е. Л. Ч. и Т. Ч., посредством налагане на възбрана върху собствения на ответниците недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 -13/17.01.2012 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със заповед № 181357-18.02.2016 г. на Началник на СГКК- София, с адрес на имота съгласно скица, издадена от АГКК - град София: гр. Банкя, СО, район “Банкя”, ул. „Иларион Макариополски”, с площ от 415 /четиристотин и петнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор - ***, номер по предходен план - 603, квартал 70, парцел XXVII /Двадесет и седми/, при съседи съгласно скица издадена от АГКК -гр. София, който имот представлява Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18 -13/17.01.2012 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение със заповед № 1357-18.02.2016 г. на Началник на СГКК- София, с адрес на имота съгласно скица, издадена от АГКК - град София: гр. Банкя, СО, район “Банкя”, ул.

„Иларион Макариополски”, с площ от 479 /четиристотин и седемдесет и девет/кв.м., трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор - ***, номер по предходен план -603, квартал 70, представляващ по регулационен план парцел XLIII /четиридесет и трети/, при съседи съгласно скица издадена от АГКК - град София: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, който имот е идентичен с поземлен имот, съставляващ парцел XLIII-603 /четиридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер шестстотин и три/ в кв. 70 /седемдесет/ по плана на вилна зона „Банкя“, с площ от 479 кв.м.

Издадена е обезпечителна заповед от 08.06.2017 г., с оглед която на 12.06.2017 г., с вписване вх. № 35824, по описа на Служба по вписванията, е вписана възбрана върху горепосочения имот.

От представените към жалбата доказателства се установява, че на 30.11.2022 г., въпреки наложената възбрана, между Т. и Е. Ч. и А.Д. е сключен договор за покупкопродажба, по силата на който Т. и Е. Ч. са продали на А.Д. възбранения имот, ведно с построената в него сграда за сумата от 76 000 лева.

Обезпеченият бъдещ иск е предявен от страна на молителите, вследствие на което е образувано гр. дело № 8076/2017 г., по описа на СГС, 6-ти състав. В хода на производството по делото, с протоколно определение от 28.01.2020 г. съдът е допуснал увеличение на предявения частичен иск до размера от 158 667 лева за извършени подобрения върху имота.

Производството е приключило с осъдително решение от 06.01.2021 г. в полза на ищците В.и, с което ответниците по жалбата са осъдени да заплатят на основание чл.72, ал.1 от ЗС на А. А. В. и Т. Н. В. сумата от 158 667 лв., представляваща увеличена стойност в следствие извършени подобрения в периода от 01.07.2015 г. до 10.04.2017 г. в следния недвижим имот:

3 урегулиран поземлен имот целия с площ от 420 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел ХХVІІ-603 в кв.70 по плана на в.з. Банкя и който имот съобразно действащата КККР на район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1367/18.02.2016 г. на Началник на СГККСофия представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 415 кв.в. и сграда с идентификатор ***., с адрес на поземления имот: гр.Банкя, общ.Столична, обл.София (столица), район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.72, ал.2 от ЗС сумата от 1900 лв. - разноски по запазване на имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция-23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 136 лв. - заплатени данъци за 2017 г. към СО, район Банкя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционното решение е обжалвано, като е било потвърдено изцяло от Апелативен съд- гр. София, 14 състав, с решение № 1320 от 07.11.2022 г. С оглед на постановеното въззивно осъдително съдебно решение, на основание чл. 404 ГПК ищците се снабдили с изпълнителен лист от 16.01.2023 г., послужил за образуване на изпълнително дело № 8/2023 г., по описа на ЧСИ К. П., рег. № 852 в КЧСИ.

В рамките на изпълнителното производство и по молба на взискателите, ЧСИ П. е извършил опис на възбранения недвижим имот, заедно с построената в него жилищна сграда, с идентификатор ***. Извършена е оценка на описания имот и, с протокол от 19.04.2023 г. за приемане на повторно заключение от вещо лице за оценка на имота, е насрочена публична продан за времето от 26.04.2023 г. до 26.05.2023 г. включително. Съгласно извършените по изпълнителното дело пазарни оценки от двама, независими оценители, то недвижимото имущество, собственост на длъжниците, към м. април 2023 г. е с пазарна цена, съответно на 598 000 лева/736 990 лева.

Със заявления, вх. № 1201/25.04.2023 г., № 1202/25.04.2023 г., № 1216/27.04.2023 г. процесуалният представител на длъжниците е отправил искане до съдебния изпълнител за отмяна на насрочената по изпълнителното дело публична продан, поради несъразмерност на предприетия изпълнителен способ, като е представил копие на платежно нареждане за внесена по сметка на СГС сума, в размер на 33 950 лева, като замяна на допуснатото обезпечение – възбрана.

След като е взел предвид депозираното от взискателите по делото становище № 01400/16.05.2023 г. съдебният изпълнител е постановил обжалваното Разпореждане /Постановление/ от 17.05.2023 г., с което е отказал да извърши поисканата от взискателите публична продан на недвижимия имот, като е посочил, че поисканият изпълнителен способ е несъразмерен, без да се аргументира.

4

От приложен към жалбата препис от определение № 261883 по гр. дело № 6379/2017 г., по описа на СГС, 13 състав, се установява, че допусналият обезпечението на бъдещ иск съд е оставил без уважение молбата на Е. и Т. Ч., с искане за замяна на допуснатото от съда обезпечение - възбрана до размера от 33 950 лева, срещу внесен по сметка на съда залог в размер на тази сума, с доводи, че внесената гаранция от 33 950 лева не обезпечава правата на ищците, при положение, че вземанията на ищците от ответниците към онзи момент са 250 000 лева. Съдът е счел, че вписването, че възбраната е наложена до точно определен размер, е правен non sens, тъй като възбраната се простира върху целия имот, независимо от това какво вземане обезпечава. Определението е обжалвано пред САС, който го е обезсилил и е прекратил производството по молбата като недопустимо, с влязло в сила определение.