Решение № 885 от 13.10.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Стара Загора, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Д. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530101459 по описа за 2023 година

Предявени са искове от „......... -гр. Велико Търново против ......... гр.Стара Загора - по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ – за сумата от 525 лева - главница, представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 102950/20.07.2020г.; и във вр. с чл. 86 от ЗЗД – за сумата от 129,36 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 21.09.2020г. до 24.02.2023г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

Ищецът твърди, че ответникът е получил от него стоки /почистващи препарати/, за доставката на които стоки, била издадена от ищеца и получена от ответника фактура № 102950/20.07.2020г. Същата била подписана от ответника на 21.07.2020г. с приемнопредавателен протокол № ......... Падежът за плащане бил до 60 след доставката, а именно 21.09.2020г., като ответникът не бил погасил задължението си. Ищецът бил с основен предмет на дейност: производство и продажба, търговия, внос, ВОП, износ, ВОД на дезинфектанти, антисептици, консумативи, техника, козметика и детергенти за хуманната и ветеринарната медицина, личната и битова хигиена, хранителновкусовата, текстилната и други промишлености. Ищецът извършвал периодични доставки по заявки на ответното дружеството. Последното извършвало заявките на база действащи договори, сключени на основание чл.121, ал.1 от ЗОП, като в периода на извършване на доставка на процесната фактура, доставките били извършвани по два активни договора - договор № ......... и договор № ............ Съгласно предмета на договорите, ищецът, като изпълнител, се задължил да доставя на възложителя – 1 ответника, стоки след предварителни писмени заявки на възложителя. Плащането на стойността на конкретната доставка по банковата сметка на изпълнителя страните договорили в чл.4.2 на двата договора - в срок до 60 след съответната доставка, срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол. За дата на доставките страните приели в подписания помежду им и посочен по-горе договор /чл.7.1. от всеки един от договорите/ датата, на която стоките са пристигнали при крайния получател съгласно приемо-предавателния протокол. В изпълнение на задълженията си по договора, изпълнителят доставил на възложителя стока, за която стока изпълнителятищец, издал на възложителя, а възложителят получил на 21.07.2020г. Фактура № 102950/20.07.2020г., като стоките били получени от възложителя на 21.07.2020г., съгласно приемно-предавателен протокол № MOUT 229889/20.07.2020г., подписан от възложителя на посочената в него дата /21.07.2020г./, който бил приложен към фактурата. Фактурата била осчетоводена при кредитора и длъжника. Падежът за плащане на фактурата бил до 60 дни след доставката или на 21.09.2020г. Плащане на сумата по фактурата за доставените стоки не било постъпило по банковата сметка на изпълнителя /Кредитор/ - ищецът. Дължала се мораторната лихва за забава за периода от датата на падежа 21.09.2020г. до 24.02.2023г. в размер на 129,36 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Не се оспорва обстоятелството на доставката, както и че е издадена такава фактура и същата е осчетоводена в счетоводството му. Заявява, че не дължи претендираната сума. Не спори, че между него и ищеца са налице търговски взаимоотношения, водещи до издаването на поредица от фактури. Съгласно чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД, ако към едно и също лице длъжникът има няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. На 14.06.2021г. ответникът извършил плащане по банковата сметка на ищеца за сумата от общо 12 123 лева, като в основанието изрично посочил номерата на фактурите, които погасява.

Една от посочените фактури, които ответникът погасявал, била фактура № 102950/20.07.2020г. Предвид това и на основание чл. 76 ал. 1, изр. първо от ЗЗД счита задължението по процесната фактура за погасено преди предявяване на настоящия иск.

Предвид извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване на задължението на 14.06.2021г., заявява, че не дължи мораторна лихва след тази дата и в претендирания размер. Счита, че не дължи и законна лихва. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски, евентуално, възразява за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

Ответникът чрез пълномощника си моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед № 490/02.03.2023г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 941/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове за вземанията, предмет на Заповедта.

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника са налице търговски взаимоотношения, доставяни са стоки от ищеца на ответника и са издавани поредица от фактури, сред които - процесната - № 102950/20.07.2020г. Плащането на стойността на конкретната доставка става по банковата сметка на изпълнителя – ищеца, в срок до 60 след съответната доставка, срещу издадена фактура и подписан приемопредавателен протокол. Не е спорно, че ответникът е получил стоките по фактурата, като и че на 21.07.2020г. е подписан приемно-предавателен протокол № MOUT 229889/20.07.2020г.

С платежно нареждане от 14.06.21г. ответникът е превел по банковата сметка на ищеца сумата от 12 123 лв., като основание за плащане е посочил 9 бр. фактури, сред които процесната № 102950. По делото е представена банкова референция рег. № 3507-10-00050/1 от 17.02.23г. от Банка „ДСК“ АД, че за периода от 01.01.2020г. до 31.01.23г. по посочена разплащателна сметка ищецът е получил постъпления с наредител ответникът на обща стойност 238 677,60 лв., подробно описани в Приложение 1. В Приложение 1 е отразено постъпване на 14.06.21г. на сумата 12 123 лв.и са посочени фактурите, които са отразени в платежното нареждане от 14.06.21г., сред които процесната - № 102950.

От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като обосновано, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура № 102950/20.07.2020г. е осчетоводена коректно в счетоводните регистри на ищеца и на ответника - на 20.07.2020г. От приложената по делото Банкова референция с изх.№ 3507-10-00050/1 от 17.02.23г. /с Приложение 1 към нея/ и представеното платежно нареждане с референция № 248724063 от 14.06.21г. за сумата от 12 123 лв. е видно, че в основанието за плащане е посочена процесната фактура, поради което, вещото лице счита, че има данни за извършено плащане от ответника по процесната фактура. Освен това, стойността на издадените фактури, посочени в основанието за плащане, отговаря на платената сума в посоченото платежно нареждане. Ищецът не е отразил плащане по процесната фактура. Съгласно платежно нареждане с референция № 248724063 от 14.06.21г., ответникът е закрил задължението си по процесната фактура и тя не присъства като неплатена в счетоводните му регистри. След извършеното плащане от ответника на 14.06.2021г. на стойност 12 123 лв., крайното салдо към 14.06.2021г. на вземането/задължението и при 3 двете страни е една и съща сума /147 583,71 лв./, но процесната фактура фигурира като неплатена само в счетоводството на ищеца. Извършеното плащане на 14.06.2021г., в размер на 12 123 лв., е достатъчно да покрие само главницата по посочените в платежното фактури, но не и изтеклите лихви /574,48 лв./, като общата сума на главница и лихви за забава възлиза на 12 697,48 лв., лихвата за забава по процесната фактура към 14.06.21г. е 39,08 лв.

Съгласно разясненията по ТР № 3/2017 г., от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС , при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.

Следователно, след извършеното от ответника плащане на 14.06.2021 г. в размер на 12 123 лв. и погасяване на лихвите по посочените от длъжника фактури, в размер на 574,48 лв., останалата сума от 11 548,52 лв. следва да бъде отнесена съразмерно за погасяване на главниците по посочените в платежното нареждане фактури.

Следователно, с плащането е погасена част от главницата по фактура № 102950/20.07.2020г. - в размер на 500,12 лв. /525 лв. /12123 лв. х 11 548,52 лв./ и е останала непогасена главница в размер на 24,88 лв., за която сума искът за главницата е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, а за разликата до пълния претендиран размер от 525 лв. – да се отхвърли, като неоснователен в тази част. Лихвата за забава върху сумата от 24,88 лв., считано от 14.06.2021г. до 24.02.2023г., е 4,34 лв., за която сума и период, искът е основателен, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 129,36 лв. и за периода от 21.09.2020г. до 14.06.2021г. искът за лихва за забава е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на всяка от страните се следват разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част - на ищеца /и по заповедното производство/ - в размер на 46,89 лв., а на ответника – 382,14 лв., като съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление Стара Загора, ул. „........, че дължи на „......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ...... сумата от 24,88 лева – главница, представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки, за което е издадена фактура № 102950/20.07.2020г. и е подписан на 21.07.2020г. приемно-предавателен протокол № ........., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.23г.

4 до окончателното плащане, както и сумата от 4,34 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 14.06.2021г. до 24.02.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за разликата над 24,88 лева до 525 лева и за лихвата за забава за разликата над 4,34 лева до 129,36 лева и за периода от 21.09.2020г. до 14.06.2021г. – като неоснователни в тези части, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 941/2023г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ........, да заплати на “......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.

...... сумата от 46,89 лева, разноски, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 941/23г. на СтРС, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ...... да заплати на ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ........, сумата от 382,14 лева, разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5