Решение № 3675 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3675 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Биляна Симчева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503431 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20077017/30.01.2023 г. на СРС, 148 с-в, по гр. д. № 2756/2018 г. „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, ЕИК 121718407 е осъдено да заплати н а Х. П. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 13 212, 88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, вследствие на настъпило на 09.07.2017 г. около 12:00 часа пътнотранспортно произшествие, на път 11-19, км 22+700 по вина на водача на л. а. „Сеат“, модел „Ибиза“, с per. № Е **** ВР, ведно със законната лихва от 11.01.2018 г. до окончателното заплащане, като искът е отхвърлен за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 20 312, 88 лв. С решението страните са осъдени за разноски по делото съобразно изхода от спора.

Решението се оспорва от ищеца Х. П. М., чрез представителя му, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените над 13 212, 88 лв. до пълния предявен размер от 20 312, 88 лв. Ищецът счита, че в тази част решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е стигнал до извод, че разходите за престой в самостоятелна стая в болничното заведение не са в пряка причинна връзка с деликта, понеже не са били необходими за лечението във връзка с процесното ПТП. Поддържа, че всички направени разходи във връзка с престоя в лечебното заведение са във връзка с ПТП, от което е пострадал. Тъй като ако не е било реализирано ПТП, нямаше да се направят разноски за престой, които са в размер на 7 100 лв. за самостоятелна стая.

Според СМЕ предвид фрактурата на левия долен крайник е било необходимо ползването на чужда помощ. В болничните стаи на УМБАЛ „Пирогов“ от 2017 г. е било настаняване само на мъже или само на жени, като не е предвидено смесено настаняване. Преместването му с жената, с която живее на семейни начала и която 1 също е пострадала от ПТП в самостоятелна стая, е довело до по-бързото възстановяване от травматичното увреждане и е намалило емоционалните преживявания от престоя в лечебното заведение, които за него е бил 70 дни. Счита, че разходът за самостоятелна стая е оправдан във връзка с лечението му и това е повлияло благоприятно за възстановяването му след оперативния период. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и искът за имуществени вреди да се уважи изцяло. Претендира разноски, в това число - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Ответникът „ЗАД А.“ АД в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението в обжалваната от ищеца част е съобразено с материалния закон и събраните пред СРС доказателства. Излага доводи, че правилно съдът е приел, че разходите на ищеца за самостоятелна стая в болницата не са в пряка причинна връзка с ПТП. Разходите за престой в самостоятелна стая нямат връзка с медицинските интервенции, а са целели постигане на по - голям комфорт в следоперативния период. Това не са разходи от медицинска необходимост, от които да зависи качеството на медицинското обслужване. Посочената услуга се предоставя срещу заплащане и правилно е причислена към т. н. луксозни разноски, които не са обоснован разход за пострадалия и зависят единствено от неговата воля. Тези разноски не са свързани с хода и ефективността на лечението и не представляват пряка последица от увреждането, както е приел и СРС. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено. Относно неговата законосъобразност, съдът е обвързан от доводите страната в жалбата, като следи служебно само за допуснати от СРС нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд приема решението на СРС за валидно и допустимо в оспорената част. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане в производството пред СРС e бил иск за обезщетение за имуществени в резултат на ПТП, предявен срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач - по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Решението се оспорва само в частта, в която искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените над 13 212, 88 лв. до пълния предявен размер от 20 312, 88 лв. - т. е. само за сумата от 7 100 лв., представляващи разходи, за които не е спорно, че са направени за престой в самостоятелна стая по време на престой на ищеца в болница.

В частта, в която искът е уважен решението е влязло в сила. При това следва извод, че по основните факти, които са относими към предпоставките за уважаване на иска по чл. 432 КЗ - за обезщетяване на имуществените вреди от застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента, т. н. пряк иск, не е налице спор.

Освен това в производството е установено, че е налице валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента, настъпване на деликта застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, механизмът и причинната връзка на уврежданията на ищеца с произшествието. Презумцията по чл.

2

45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена в производството.

По отношение характера на вредите следва да се посочи, че съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС, според която обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. П р и съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по пряк иск, както в случая, съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Основен предмет на спора пренесен във въззивното производство е въпросът дали застрахователят следва да обезщети като имуществени вреди от ПТП разходите на ищеца, направени за самостоятелна стая в болничното заведение, в което се е лекувал от инцидента. По този въпрос като съобрази представените доказателства, въззивният съд намира следното :

От представените по делото писмени доказателства епикризи издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, се установява, че ищецът е претърпял множество хирургични интервенции за преодоляване уврежданията от настипилото ПТП.

Според представените по делото фактура № 0300437851 от 29.08.2017 г. и фактура с № 0300442175 от 18.09.2017 г., както и от приложените към тях фискални бонове, се установява, че ищецът е заплатил на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД по време на престоя си в болницата сумата от общо сумата от 5 300 лв. по първата и 1 800 лв. по втората фактура за за престой в самостоятелна стая за 71 нощувки, с цена по 100 лв. всяка.

От неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, прието пред СРС се уставновява, че ищецът постъпва в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД на 09.07.2017 г. след претърпяно ПТП, като водач на мотоциклет, в увредено общо състояние. На ищеца са поставени диагнози: закрито счупване на ацетабулума (главулечната ямка) , политравма, счупване и изкълчване на левият ацетабулум, открито счупване на лявата подбедрица втора степен, счупване на лявата скочна кост, вътреставно счупване на дясната лъчева кост в долният край, счупване на дясната ключица в областта на големият костен израстък на дясната лопатка. Вещото лице е посочило, че след проведени консултации с ъс специалисти, на 10.07.2017 г., според оперативен протокол № 2058, ищецът е подложен на оперативна интервенция. Под рентгенов контрол е направен опит за закрито наместване на счупената лява подбедрица - несполучлив. Чрез оперативен достъп е въведен пирон в лявата голямо пищялна кост - тибия, който е застопорен в долния край с два винта, а в близкия край с един винт. На 19.07.2017 г., според оперативен протокол № 2119, е извършена оперативна интервенция на счупеният ляв ацетабулум с автоостеопласгика с костен шпан, взет от горния край на лявата бедренна кост и алоостеопластика с лиофилизирана деминерализйрана спонгиоза. Извършена е фиксация на счупването с 2 бр. реконструктивни плаки и АО - винтове. Извършено е и по кръвен път наместването на изкълчената лява тазобедренна става.

3

От 09.08.2017г. до 28.08.2017 г. ищецът Х. М. постъпва за втори път в ІV КОТ на УМБАЛСМ „Пирогов" с диагноза по КП № 219 - оперативни процедури на таза и долният крайник със среден обем и сложност. На 11.08.2017 г., според оперативен протокол № 2321, е извършено девитализиране на меките тъкани - отстраняване на меки тъкани, които са загубили жизнените си качества от лявата подбедрица. На 16.08.2017г., видно от оперативен протокол №22953 е извършено повторно девитализиране на меките тъкани на лявата подбедрица.

Според Епикриза от ІV КОТ на УМБАЛСМ „Пирогов", Х. М. е постъпил отново на 02.09.2017 г. и е изписан на 18.09.2017 г., като според КП №271.1 са извършени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Обективно е отразено, че има наличие на оток на лява подберица и лява глезенна става. На 04.09.2017 г., видно от оперативен протокол №2548 е извършена оперативна интервенция на лявата скочна става с фиксация на счупването с 2 канюлирани винта.

В обобщение в заключението вещото лице е посочило, че при описаните престои в лечебното заведение разходите за самостоятелна стая са свързани с проведеното на М. лечение и по принцип са допустими, но не са задължителни за провеждане на лечението или за неговата ефективност, като е въпрос на личен избор дали да се направят или не от лицето. Според вещото лице правилното провеждане на лечението, полагането на здравни и общи грижи, спазнаването на изискванията за дезинфекция и хигиена (от които зависи процесът на възстановяване на един пациент), не зависят от вида на стаята, в която е настанен пациента. Самостоятелната стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия (извън осигурените здравни и общи нужди), е свързана с подобряване на битовите условия по време на престой в лечебно заведение, а не с качестовото на полаганите медицински грижи за пациента.

При така установеното от фактическа страна съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца - въззивник в жалбата, че разходите за престой в самостоятелна стая в болничното заведение са в пряка причинна връзка с деликта, понеже са пряко необходими за лечението му от травмите претърпени от процесното ПТП.

В случая по делото са представени медицински документи, относно болничен престой и извършени оперативни манипулации и интервенции на въззивника.

Представени са и платежни документи за извършени разходи по престоя в болничното заведение, които не се оспорват от ответника. Доколкото обаче ответникът оспорва пряката причинна връзка на разходите за престой в самостоятелна стая с вредите претърпени от ПТП, които той дължи на обезщети, ищецът е следвало да ангажира доказателства относно причинно - следствената връзка на тези разходи с твърдените вреди от ПТП.