Решение № 2104 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2104 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110138934 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А. срещу С. за сумата в размер от 5348.18 лв., представляваща регресно вземане на ищеца, равняващо се на заплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 5286.18 лв. на собственика на увредения автомобил и на автосервиза, отстранил повредите по същия, ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева и платена пътна помощ в размер на 52.00 лв., във връзка с настъпило на 24.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие в гр. С.“, посока към надлез Н., срещу № 10, поради попадане на л. а. „А., в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба /19.07.2022 г./ до датата на окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху посочената главница в размер на 1629.73 лв. за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2022 г.

Ищецът твърди, че на 24.07.2017 г. в гр. С.“, посока към надлез Н., срещу № 10, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил „А., попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили следните повреди: 2 (два) броя джанти отдясно; 1 (един) брой задна дясна гума; ходова част; деформирана предна дясна гума (откъснато парче). Сочи, че за процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ със ЗАД „А., Клауза „П“ - Пълно каско, с полица № . и период на застрахователното покритие 08.06.2017 г. – 07.06.2018 г. Във връзка с подадено уведомление от застрахованото лице била образувана ликвидационна преписка (щета) № ., като застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5286.18 лв. с две плащания: на 02.10.2017 г. и на 15.08.2017 г. на собственика на увредения автомобил и на автосервиза, отстранил повредите за сметка на застрахователя. Сочи, че в хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни 1 разноски в размер на 10.00 лв., както и била заплатена пътна помощ в размер на 52.00 лв., или общо обезщетението възлизало на сумата от 5348.18 лв. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните дейности – да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Сочи, че за процесния път е отговарял ответникът, тъй като същият е общински път. Твърди, че на ответника била изпратена покана да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо – покана с изх. № . от 23.10.2017 г., получено от С. на 26.10.2017 г., но той не платил претендираните от ищеца суми. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото не били налице доказателства за валидността на застрахователното правоотношение досежно лек автомобил „А., както и че не е била платена първата застрахователната премия. Оспорва настъпването на застрахователно събитие. Оспорва размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение като прекомерен и завишен, като не ставало ясно как е формирано застрахователното обезщетение като сума и защо са били нужни два огледа и две отделни плащания. Сочи, че ответникът е възложил на трето лице – „П., извършването на дейности по текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като за съответния период не били констатирани нередности. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „А., който не бил съобразил поведението си с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „П. изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД:

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция. Уважаването на иска се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) по повод процесното ПТП от 24.07.2017 г. при ищеца е образувана застрахователна преписка (щета) № ., като във връзка с това е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5286.18 лв., сторени са ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева и е платена пътна помощ в размер на 52 лв.; 2) че процесният участък, 2 на който е станало ПТП-то, представлява общински път и се стопанисва от С..

Видно от представената комбинирана застрахователна полица на „ЗАД А. № . от 07.06.2017 г., със срок на действие 08.06.2017 г. – 07.06.2018 г., за моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „А., е сключена комбинирана застраховка Каско и злополука, клауза „П“ - Пълно Каско. Върху представената полица е наличен подпис от името на застрахования, чиято автентичност не е оспорена, поради което следва да се счете, че между двете страни е сключен валиден застрахователен договор. От представената полица е видно, че заплащането на премията по полицата се извършва в деня на сключване на договора, а именно – 07.06.2017 г. Освен това по делото са представени общи условия на „ЗАД А. за застраховка на моторни превозни средства „Каско“, от които се установява, че застрахователят е определил като покрит риск по „П“ - Пълно Каско авария, произлязла от сблъскване на МПС с препятствия на пътното платно, сред които и нарушена цялост на пътното покритие (чл. 12 вр. чл. 8.3). Не се установява да е налице изключен риск по чл.

16.8. Съгласно чл. 70 от Общите условия, приложими към описаната застрахователна полица, в размера на дължимото обезщетение по същата се включват и разходи за транспортиране на застрахования автомобил на разстояние до 250 км., когато то не е в движение.

Установява се от представения протокол за ПТП № ./24.07.2017 г., че на същата дата около 18:25 часа в гр.София, при движение по бул. „И.“, към надлез „Н.“ и в района срещу № 10, водачът на л.а. „А., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, с големина от около 50 см. и дълбочина 15 см., с остри ръбове. На изготвената схема на ПТП № 76 е обозначено мястото на пътното платно, на което мл.автоконтрольор при ОПП на СДВР П. е установил при посещението си, че се намира описаната дупка.

Ответникът е оспорил верността на съставеният протокол за ПТП в частта му имаща характер на частен свидетелстващ документ, а именно относно описаният механизъм на ПТП, поддържайки, че щетите на увреденото превозно средство не са в причинноследствена връзка със станалото ПТП. Действително по силата на чл. 179, ал.1 ГПК съставеният протокол за ПТП е официален документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно изявленията пред съставителя на протокола и за извършените от него и пред него действия, но в оспорената част представлява частен свидетелстващ документ и удостоверения механизъм на ПТП не обвързва съда, а следва да бъде преценен с оглед всички обстоятелства по делото. На описаната схема, както бе отбелязано е обозначено мястото на ПТП и местоположение на описаното препятствие на пътното платно – необезопасена дупка, при удара, с която е настъпило ПТП. В тази част /схема на ПТП/ съставения документ – протокол за ПТП има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че застрахователното събитие е настъпило на посоченото място, поради удар в посочения предмет, който се е намирал на пътното платно. Възраженията на ответника, че отразените обстоятелства на изготвената схема са неверни останаха недоказани в производството. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК същият не опроверга отразените с обвързваща сила констатации в посочената част. Нещо повече, отразените в съставения протокол обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитания свидетел Е. И. В., както и от заключението на САТЕ. Обстоятелството, че в подаденото уведомление-щета по застраховка „Каско на МПС“от 27.07.2017 г. лицето е посочило, че е преминало през „необезопасена несигнализирана шахта на пътното платно“ вместо „дупка“ не е от естество да разколебае извода, че ПТП е настъпило именно поради наличие на дупка, доколкото такива са, както констатациите на длъжностното лице П., така и показанията на разпитания по делото свидетел.

От показанията на свидетеля В., се установява, че на процесната дата при управление на лек автомобил „А., е попаднал в дупка, която не е била обозначена и не е могъл да избегне като поради повредата на двете десни гуми – предна и задна, превозното средство не 3 е можело да се придвижи на собствен ход, което е наложило репатриране на автомобила.

Свидетелят твърди, че скоростта му на движение е била около 30 км/ч, т.е. под разрешената за населени места. Няма твърдения и доказателства в този участък на пътя да са въведени допълнителни ограничения, които да не са били спазени от водача на МПС „А.“.

Няма спор по делото, че във връзка със заведената при застрахователя щета размерът на вредите е определен на 5286.18 лв., като са сторени ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв., а за репатриране на автомобила е платена пътна помощ в размер на 52 лв.

Въз основа на кредитираното от съда заключение на САТЕ се доказва в производството, че нанесените на лекия автомобил увреждания, отразени в описа на застрахователя – ищец, съответстват на изяснения механизъм на ПТП и са в причинноследствена връзка с произшествието. Констатациите на експерта са, че действителната стойност на щетите на лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на 5286.18 лева, обичайните ликвидационни разноски възлизат на 15 лв., а средната пазарна цена за услугата „пътна помощ“ на територията на гр. София е 60 лв. Тези констатации съдът изцяло възприема като обективно и компетентно представени.

Представеният констативен протокол на л. 85 от делото е съставен четири дни след датата на инцидента, поради което не може да доведе до различен извод от вече направения.