Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 690 от 20.01.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 618/2024
Вид
Решение № 690
Подписан
20.01.2025
В сила
20.01.2025
Състав
Искрена Димитрова, Елена Янакиева, Ивета Пекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187ж, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • член 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.7 · Закон за пътищата
  • чл.10б, ал.3 · Закон за пътищата
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 690

Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20247050700618 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: *********, гр.София, чрез юрк.С. С., против Решение № 12/16.01.2024г. на Районен съд - Девня /ДРС/, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 293/2023г. по описа на същия съд, с което е от отменен ЕФ № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция, в размер на 2500,00лв., и в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 615,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оспорва извода на ВРС за липсата на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП. Позовава се на разпоредбите на чл.167а, ал.2 и чл.187ж, ал.7 ЗДвП, и сочи, че ако законодателят е целял да ограничи приложното поле на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, не би следвало въобще да урежда възможност за налагане на имуществена санкция. Доколкото текстът на чл.179, ал.3б ЗДвП е ясен и съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, който не е част от този по чл.179, ал.3 ЗДвП, счита, че не може да се приеме, че тази законодателна техника е повлияла върху правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е бил обвинен. Относно изводът на ДРС - че разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ ЕО заради изискването за пропорционалност на наказанието, твърди, че ДРС е отнел абсолютната компетентност на СЕС по арг. от чл.267 ДФЕС да се произнася по актове, свързани с тълкуване на правото на ЕС и сам, избирайки си една дума от директивата, отменя установената със закон система от наказания. В тази връзка твърди, че с решението си ДРС е отменил цялата наказателноправна доктрина, изградена върху принципите за законоустановеност и цел на наказанието, като не е съобразил, че съгласно чл.288 от ДФЕС, директивата е част от вторичното право на ЕС и не се прилага пряко, а след транспонирането им в съответните закони. В този дух разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999 дава възможност на държавите членки да определят система от наказания, като определя рамки на установените със закон наказания за ефективност, съразмерност и възпиране. Директива 62/1999 ЕО е транспонирана в българското законодателство и към момента няма наказателна процедура от страна на ЕК във връзка с неизпълнение на целите на директивата. Отделно сочи, че на ДРС му е било известно образуваното пред СЕС дело С-61/23 по тълкуването на чл.9а от Директивата, поради което е следвало да спре делото, до приключване на производството пред СЕС. Твърди и че ДРС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по Закона за пътищата, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП, която според различните категории ППС е в пъти по-малък размер от абсолютния такъв за глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б ЗДвП. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена и от ответника се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Ответната страна - „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, чрез адв.Т. Я., оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище С.д. № 5654/18.04.2024г. и в пледоария по същество. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, и липсват основания за неговата отмяна. Моли решението да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ДРС е приел за установено, че в 10:50 часа на 22.04.2021г., с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км.399+703, с посока намаляващ километър в Община - Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено (заснето) нарушение с ППС - товарен автомобил „Рено Керакс“ с рег. № [рег. номер], собственост на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 32000кг., брой оси - 4, категория - ЕВРО 4, за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, според категорията на ППС. За нарушението бил съставен ЕФ № **********.

За да отмени ЕФ, ДРС е приел, че описаното в ЕФ нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна, но е следвало да се установи и санкционира по общия ред, т.к. хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в чл.189ж, ал.1 ЗДвП. На следващо място е прието и че санкционната разпоредба не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и следва да се остави без приложение. ДРС се е позовал на практика на Съда на ЕС - Решение по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 е С-498/15, както и на Решение по дело С-384/17, и е приел, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им. Извел е извод, че в случая тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по-конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, които предвиждат санкции в абсолютен размер - конкретно за процесното нарушение 2500,00лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи - например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини, поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н. Съобразил е, че още с решение по делото Urban, С-210/10, т.41, Съдът на ЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер, в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Позовавайки се на Решения на СЕС по дела С-184/15 и С-197/15, С-616/16 и С-617/16, С-187/15 и С-2/17, и доколкото разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъв, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, който гарантира пълната ефективност на правото на ЕС и защитава предоставените на частните субекти права, е непропорционалната санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. При проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция, ДРС е установил, че такава липсва и че единствената такава е тази по чл.185 ЗДвП, която не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. По изложените съображения ДРС е отменил ЕФ.

Така постановеното решение е правилно.

ДРС е установил вярно фактите по случая, като при правилно тълкуване на материалния закон, правото на ЕС и при съобразяване с практиката на Съда на ЕС по неговото прилагане, е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на ЕФ.

В случая с процесния ЕФ „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД е санкционирано в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 22.04.2021г., в 10:50 часа, по път А-2 км. 399+703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, е засечено движение на собственото му ППС – идентифицирано надлежно по марка, модел, рег.номер и технически характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3б ЗДвП.

Така описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. При липсата на данни за ползвател на превозното средство, таксата се дължи от собственика, поради което правилно дружеството е идентифицирано като субект на нарушението. Доколкото размерът на тол таксите се определя въз основа на действително изминато разстояние, установено посредством данните от тол декларациите и предварително закупените маршрутни карти, липсата и на двете безспорно обосновава извод, че за процесното ППС, дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП не е била заплатена.

Правилно ДРС е приел, че за процесното нарушение не е допустимо санкционирането да се извърши посредством съставянето на електронен фиш.

В случая „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - в действащата към 21.03.2021г. редакция, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

Независимо че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, правилно ДРС е приел, че разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Това тълкуване безспорно се потвърждава от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Правилно ДРС е приел и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.