Присъда № 29 от 25.02.2026, Районен съд - Плевен

МОТИВИ по присъда рег. № 29/25.02.2026г. по НЧХД № 401/2025 г. по описа на Плeвенски РС.

В Плевенски районен съд е постъпила тъжба от М. Т. Б. от гр. Плевен, като законен представител на Д. М.ов Б. от с.гр. против К. Л. К. от гр. Плевен за това, че на 10.07.2024г. в гр. Плевен причинил на малолетния Д. М.ов Б.

(роден на ***.) лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

С тъжбата е предявен на основание чл. 84 от НПК граждански иск срещу подсъдимия К. Л. К. за сумата от 2000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане, като се претендират и направените деловодни разноски.

В съдебно заседание законният представител М. Т. Б. от гр. Плевен се явява лично и с адв. Р.И. от ПАК. Повереникът ангажира допълнителни гласни и писмени доказателства и след обстоен анализ на събраните по делото такива моли съда за осъдителна присъда, уважаване на предявения граждански иск в цялост и присъждане на направените деловодни разноски.

Подсъдимият К. Л. К. се явява лично и с адв.Л.Г. от ПАК, дава подробни обяснения, в които не признава вината си, като излага възприетата от него фактическа обстановка и моли съда да бъде оправдан.

Защитникът адв. Л.Г. от ПАК счита, че изложената в тъжбата фактическа обстановка не е била подкрепена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и при анализа на формиралите се групи доказателства счита, че обвинението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения гр.иск.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. Л. К. е роден на ***г. в гр. Никопол, живее в ***, ***, *** гражданин, с висше образование, неженен – фактически съжителстващ, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Малолетният Д. М.ов Б. живеел заедно с родителите си - М. Т. Б. и св. Е.

М. Б. в ***. На 10.07.2024г. Д. Б. излязъл да играе, като в следобедните часове се намирал на поляната срещу *** в гр.Плевен, където си направил рампа от 1 отпадъци за скачане с велосипед. Бил сам на поляната и докато си играел, от седми етаж на упоменатия жилищен блок се показал подс.К. и направил забележка на Д.Б. да си изчисти отпадъците, като той отговорил, че ще ги изчисти след като приключи с играта. Подс.К. се подразнил от този отговор, поради което слязъл на поляната при Д. и отново го подканил на събере отпадъците. През това време Д.Б. бил слязъл от колелото, като с едната ръка държал кормилото. През това време подс. К. си сложил ръката на седалката на колелото като побутнал Д.Б. с ръка по гърба да събере отпадъците. След това Д.Б. започнал да слага торбичките една в друга и да ги събира, оставяйки колелото настрани. После подсъдимият се прибрал в жилището си, а Б. след като си събрал опаковките, също си тръгнал.

По повод горното и след приключване на прокурорската проверка, с постановление от 26.09.2024г. РП-Плевен отказала да образува досъдебно производство по преписка № 4735/2024г. по описа на същата прокуратура и прекратила същата.

От показанията на св.Е. Б. се установява, че на въпросната дата 10.07.2024г. *** и Д. и се обадил по телефона, че е бил „обиждан и нападнат от мъж“. Твърди, че мястото, където се случил инцидента е тревна площ на разстояние от блоковете, достатъчно голямо, за да не пречи на никого, а *** и бил разстроен и плачел по телефона. Споделил `и и, че този мъж бил на възрастта на *** му. Св.Б. в преразказ описва споделеното от *** `и. Така видно от показанията на свидетелката: “…Детето ми каза, че е било нападнато, ударено и обиждано от мъж. Попитах: „Мъжът възрастен ли е?“, защото не знаех точно дали става въпрос за някакво момче или примерно за по-възрастен мъж. Той ми каза: „Като тате“, което само по себе си означава, че горе-долу е на възрастта на ***а ми. Казах му да затвори телефона и да отиде на място, където има хора и да ме изчака там. Посочих му един хранителен магазин и го помолих да отиде там, и да остане, докато аз дойда. Събудих ***а ми, който си почиваше, понеже беше карал две нощни смени. След което заедно с него отидохме до мястото, където бях посочила на *** ми. Когато пристигнах там, детето ми плачеше и седеше настрани. Отидох, прегърнах го.

Попитах го какво се е случило. Той, плачейки ми каза, че един мъж от блока, който беше в съседство до хранителния магазин, го е обиждал през терасата.

Гонил го е от посоченото място, където е играел. След което *** ми му е казал, че ще се махне оттам, само да поиграе още малко. Той му е казал: „Не. Ти чу ли какво ти казах? Веднага се махай оттам!“, при което детето му е казало:

„След малко ще се махна“. Той го е заплашил отгоре, че ако не се махне, ще слезе. И в следващия момент е слязъл долу. Отишъл е при детето. Започнал саморазправа, обиди. Гонил го е и в един момент го е блъснал в гърба.

„Блъснал“, образно казано, защото петното, което имаше детето на гърба, беше огромно и червено. След което му е бутнал и колелото и го е изгонил.

Казал му е да си събира боклуците. Боклуците се изразяват в една бутилка вода и една торбичка, найлонова торбичка – да се махне оттам, да си събере боклуците и да се маха оттам. Детето е събрало всичко и е тръгнало, и в този 2 момент ми е звъннало по телефона…..“ По-нататък в показанията си св.Б. установява, че детето `и посочило от коя точно тераса и от кой апартамент е викал човекът, който му е правил забележка преди да дойде на място при него.

Твърди също така, че преценили със ***а си и *** си да посетят адреса на подсъдимия, като го открили по местоположението на указаната преди това от детето тераса. Влезли във входа, който бил отворен и се качили до апартамента, откъдето излязъл именно подсъдимият. Пред него св.Б., видно отново от показанията `и, попитала *** си: „Това ли е човекът, който те е ударил и те е нагрубил, и по този начин те е обиждал?“, на което Д. Б. отговорил утвърдително, след което го отпратила надолу от стълбищната площадка, за да не бъде свидетел на последващия разговор и съответно повече травмиран. Свидетелката Б. твърди, че подсъдимият бил агресивен и на въпросите `и.: „Защо сте нападнали и обиждали, и гонили детето ми от място, което няма абсолютно нищо общо с Вас? Това е обществена собственост.

Това, не виждам какъв е проблемът. Защо сте го ударили?“. Той отговорил: „И какво от това, какво толкова съм му направил?“. Установява още, че извикали полиция, след което завели *** си в ЦСМП-Плевен, тъй като според нея „на гърба на детето имаше огромно червено петно, в близост до гръбнака.“ Пак според показанията на свидетелката тревожно било и състоянието на детето Д. следващите дни като същият не можел да спи, бил тревожен, оплаквал от болки в корема, задавал въпроси от вида на: „И ако го срещна какво трябва да направя? Трябва ли да бягам, трябва ли да крещя или какво да направя?“ след което в продължение на около година посещавали психолог – св.С. Л..

Свидетелката Б. обстойно описва мястото, на което се твърди, че е извършено престъплението, като сочи, че долу в нишата се намират входовете на самия блок, а самото място е определено като на възвишение с тревна площ, като не конкретизира точното разстояние до него от самия жилищен блок.

Що се отнася до твърдяното в тъжбата издърпване на ухото на ЧТ Б. от страна на подсъдимия, св.Б. го споменава едва на въпрос на повереника като отговаря, че не само, че подс.му е издърпал ухото, но го е и блъснал един път в гърба и му е ритнал и колелото, което е паднало.Междувпрочем това твърдяно физическо действие– издърпване на ухото, не се споменава в показанията на нито един от останалите свидетели, било като извършено или не.

При преценка достоверността на показанията, съдът прие, че показанията на свидетелката Е. Б. – *** на малолетния Д. Б., са искрени от гледна точка на нейната субективна убеденост и тревожност за детето.

Същевременно съдът намира, че те имат ограничена доказателствена стойност относно самото деяние, тъй като свидетелката не е възприела лично твърдяното удряне в гърба и дърпане на ухо, а възпроизвежда разказ, който детето е направило след инцидента. Тези показания представляват косвено доказателство, което само по себе си не може да установи с необходимата степен на сигурност авторството и механизма на деянието.

3

Съдът отчита и спецификата на възрастта на детето към процесната дата– 13 години. Тук следва да се посочи, че на тази възраст възприятията и интерпретацията на конфликтни ситуации често са силно емоционално оцветени, а преживяването може да бъде възприето като по-драматично от действително случилото се. Това разбира се не означава непременно недобросъвестност или умишлено посочени неверни твърдения, но обективно би могла да се допусне вероятност дадено поведение (напр. побутване или докосване с цел подканване) да бъде интерпретирано от детето като „удар“, особено при наличие на силна уплаха или моментна емоционална реакция.

Допълнително съдът отчита, че детето е разказвало преживяното основно на *** си, която видимо е била силно емоционално ангажирана и разтревожена. В подобни ситуации не може да бъде изключена възможността детето, под влияние на настойчиви въпроси, тревожност или властно родителско отношение, да преувеличи отделни елементи или да възпроизведе случилото се в по-тежък вид, с цел да удовлетвори очакванията на родителя или да получи подкрепа и одобрение. Тук именно във връзка с властното родителско отношение следва да се посочи че св.Б. не споменава и дума за ***а си, до момента в който повереникът пита с кого е отишла на адреса на подсъдимия. По отношение на тази среща отново не споменава и той като *** да е водил разговор с подсъдимия.

Съдът не приема в този ред на мисли категоричен извод за недостоверност на показанията на св.Б., но отчита реалистична вероятност за това, която вероятност следва да бъде съобразена при оценката на косвените доказателства, още повече при липса на преки възприятия от страна на ***та и при липса на обективни и категорични медицински данни за произхода за зачервяването.

С оглед горното съдът намира, че показанията на ***та – св.Е. Б., макар и подробни и емоционално наситени, се ценят от съда с доверие, но не могат да послужат като достатъчна основа за несъмнено установяване на твърдяното престъпно деяние.

От показанията на св.П. М. и Ч. П. се установява местоработата им в Първо РУ –Плевен, както и че на въпросната дата получили сигнал от оперативен дежурен на Първо РУ-Плевен за „мъж, който бие малолетно дете“.

При пристигане на място установили детето Д., впоследствие ***та и ***, а скоро след това и мъжът, за когото последните твърдели, че е извършител.

Св.М. първоначално установява, че детето било разстроено и имало зачервявания по тялото. После твърди, че няма спомен, но то се било оплакало че го боли, тъй като било ударено. С аналогично съдържание са и показанията на другия полицейски служител – св.Ч. П., който също твърди че няма конкретни спомени предвид изтеклия период от почти две години от процесната дата. Насочващ е въпросът на повереника: „Миналата година да е имало случай, в който да са Ви извикали за съдействие в ж.к. „Дружба“ по повод малтретиране, побой на малолетно дете?“В отговор свидетелят посочва, 4 че посетили сигнал в ***, площадка зад блока, дървесна местност, където имало направено препятствие от децата да минават през него с колелета.

Установява, че провели беседа с детето и родителите му, като детето посочило, че му бил нанесен удар в областта на гърба. Този свидетел също няма спомен да му е показван гърба на детето.

Двамата свидетели, с уговорката, че не си спомнят в детайли, твърдят, че провели беседа и с подсъдимия, като той отрекъл да е удрял малолетното дете. Пред тях посочил, че единствено го е побутнал докато е било с колелото да почисти съответното място, както и че преди това му е извикал от терасата на апартамента си и след като детето не го е свършило едва тогава е отишъл на място.