Решение № 22 от 05.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Търговище, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно дело № 20263500200009 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода ( ЗПИИИСАННЛСЛС ).

Производството е с предмет Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, с приложена към него Присъда № 20-003771-18 от 29.03.2023 г., влязла в сила на 03.12.2024 г., постановена от Апелативен съд Хертогенбош, Кралство Нидерландия, по отношение на българският гражданин М. Ц. И.. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда Кралство Нидерландия наказание „лишаване от свобода“ на М. Ц. И. и изпълнение на остатъка от него в Република България.

От справка в НБД „Население“ са установени пълните данни на осъденото лице - М.

Ц. И., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. ********, с постоянен адрес гр. ********, ул. ********, № ****, и настоящ адрес в с. ********, общ. *********, ул. ********* № **** от ******** г..

В съдебното заседание участващия по делото прокурор изразява становище, че са налице предпоставките на закона и основанията за приемане на решението за изпълнение.

Изтъква, че описаното в Удостоверението деяние отговаря по българския наказателен закон на престъпление по чл. 199, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Тъй 1 като българския наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна“, счита, че следва да се наложи наказанието, наложено от нидерландската страна. Пледира за признаване и приемане за изпълнение на наложеното на осъдения И. наказание лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим в България, както и зачитане на изтърпяната част от наказанието в Кралство Нидерландия, считано от момента на задържането му.

Осъденият М. И. не се намира на територията на Република България. Същият е уведомен за настоящето производство и за датата и часа на открито съдебно заседание от компетентните нидерландски власти, информиран е за възможността да участва лично в производството чрез видеоконферентна връзка, да упълномощи адвокат, който да го представлява, или да му бъде назначен служебен защитник, който да го представлява. Видно от отговора на нидерландските власти по електронната поща, осъденото лице не желае да участва лично в производството чрез видеоконферентна връзка и е упълномощил да го представлява адв. Ц. Х. от АК – Търговище, за което е приложено и пълномощно. От приложената към удостоверението декларация от лицето също се установява, че осъдения И. е дал съгласие за изпращане на съдебното решение и удостоверението.

Упълномощения защитник адв. Ц. Х. пледира за признаване и приемане за изпълнение решението на нидерландската страна. Съгласна е с посоченото от прокуратурата, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 199, ал. 2 т. 2 във вр. с чл.

198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Посочва, че следва да бъде зачетено времето, през което е изтърпявал наказание в Нидерландия, както и времето, изтърпяно в български затвор, включително и задържането му с мярка „Задържане под стража“ по настоящото производство. Счита, че следва да бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. Споделя желанието на подзащитния й М. И. да не бъде настанен за изтърпяване на наказанието в Затвора – Плевен, където съгласно ЗИНЗС следва да бъде разпределен според адресната си регистрация, тъй като в този затвор се изтърпяват наказания двама от съучастниците му в инкриминираното престъпление, с които той е в изключително обтегнати отношения и се страхува за здравето и живота си.

Окръжен съд - Търговище след запознаване с писмените доказателства и становищата на страните, установи следното:

Видно от справката от НБД Население, осъдения М. Ц. И., ЕГН **********, е с постоянен адрес гр. ********, ул. „********“ № **** и настоящ адрес с. ********, обл.

*******, ул. ******** № ****, поради което компетентен да разгледа делото по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съд - Търговище.

Налице е постановено и влязло в сила решение на компетентен орган на държава членка на ЕС, с което е ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин М.

Ц. И. и му е наложено наказание лишаване от свобода.

Представеното Удостоверение е съставено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, 2 издадено е от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.

4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС и в приложение № 1 на ЗПИИСАННЛСМВЛС, като съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложената наказателна присъда, чието признаване и изпълнение се иска. С удостоверението по чл. 3 от закона на български и (нидерландски език) e изпратен и съдебният акт, с който е наложено посоченото наказание, Решение на Службата за Имиграция и натурализация и Декларация за прехвърляне на присъда (всички без превод на български език).

Според Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 06.01.2026 г. от Старши служител отдел „Международен трансфер на наказателни присъди“ на 29.03.2023 г. Апелативен съд Хертогенбош, Кралство Нидерландия, е постановил съдебен акт – Присъда № 20-003771-18, който е влязъл в сила на 03.12.2024 г., по силата на което българския гражданин М. Ц. И., роден на ********* г. в гр.

********, е осъден за деяние, извършено на територията на Кралство Нидерландия.

Видно от приложените документи, предмет на предприетото против М. Ц. И. наказателно преследване и на постановяване на окончателен съдебен акт е била следното:

През периода от 19.03.2017 г. до 20.03.2017 г. включително, в гр./с. Риланд, общ. Реймерсвал, лицето в съучастие с други лица умишлено е отнело живота на пострадалия като многократно е приложило върху пострадалия външно насилие, и е завързало и пристегнало ръцете и краката на пострадалия, и е напъхало смачкан на топка найлон в устата на пострадалия и (след това) е залепило с тиксо и привързало стегнато устата на пострадалия, което убийство е било съпроводено от престъпление, а именно кражба (грабеж на дрога) на канабисови растения от жилището на пострадалия, като убийството е било извършено с цел да се улесни това престъпление.

Посочена е правната квалификация на деянието – съизвършителство на убийство, придружено с престъпление и извършено с цел да се улесни извършването на това престъпление – престъпление по чл. 288 от Наказателния кодекс на Кралство Нидерландия „Убийство, последвано, придружено или предшествано от престъпление и извършено с цел да се подготви или улесни изпълнението на това престъпление или – при залавяне на местопрестъплението, с цел осигуряване на безнаказаност или на незаконно придобито за себе си или за други участници в това престъпление, се наказва с доживотен затвор или лишаване от свобода до тридесет години или глоба от пета категория“.

Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойната наказуемост не се изисква. Декларирано е, че осъденият се явил лично на съдебния процес, в който е постановен съденият акт.

Представеното Удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Според тях за гореописаното деяние М. Ц. И. е осъден на „лишаване от свобода за срок от 6480 дни (осемнадесет години, от които е приспаднато предварителното задържане на осъдения). От този размер съгласно отбелязаното са изтърпени 2484 дни към 20.05.2025 г., като за времето от 03.08.2017 г. до 14.08.2017 г. И. е бил задържан в Италия с 3 цел предаване на Нидерландия, а от 14.08.2017 год. същият е в затвор в Нидерландия.

Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимия закон в аспекта на правната квалификация на описаното престъпление според националното ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаният в Удостоверението съдебен акт на Апелативен съд Хертогенбош фактическа обстановка е следната: През периода от 19.03.2017 г. до 20.03.2017 г. включително, в гр./с. Риланд, общ. Раймерсвал, лицето в съучастие с други лица умишлено е отнело живота на пострадалия като многократно е приложило върху пострадалия външно насилие, и е завързало и пристегнало ръцете и краката на пострадалия, и е напъхало топка найлон в устата на пострадалия и (след това) е залепило с тиксо и привързало стегнато устата на пострадалия, което убийство е било съпроводено от престъпление, а именно кражба (грабеж на дрога) на канабисови растения от жилището на пострадалия, като убийството е било извършено с цел да се улесни това престъпление.

Посочена е правната квалификация на деянието – съизвършителство на убийство, съпроводено от престъпление и извършено с цел да се улесни извършването на тази кражба.

Дадената в осъждащата държава правна оценка на деянието, за което М. И. е признат за виновен, е престъпление „убийство предшествано от престъпление и извършено с цел да се подготви или улесни изпълнението на това престъпление“.

В контекста на изложеното най-съществения в случая въпрос е формулиран в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно налага ли се приспособяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Решаването му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимия в изпълняваща държава национален закон от значение е не само дадената правна оценка на деянията съгласно закона на осъждащата държава, доколкото обуславящите по – тежка или по - лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни системи. За квалифицирането на деянието са значими фактите, за които лицето е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което е осъден М. Ц. И. от нидерландската държава е изцяло идентично на това, съдържащо се в диспозицията на нормата на чл.199, ал. 2, т. 2 от НК – „ грабеж придружен с убийство“. Ето защо, съдът прие, че приложимия национален закон е чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 198, ал.

1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на България, тъй като се касае за съучастие с други лица.

От изложеното е видно, че е налице изискването на чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - осъденото лице е извършило престъпление на територията на Нидерландия, което е престъпление и по българското законодателство.

Налице е и чл. 8, ал. 2, т. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което двойна наказуемост не се изисква.

4

В удостоверението е посочено, че в издаващата държава извършеното от М. Ц. И. престъпление – „убийство“ е наказуемо с доживотен затвор или лишаване от свобода до тридесет години или глоба от пета категория - чл. 288 от нидерландския НК.

За престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК Наказателния закон на Република България предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от петнадесет до двадесет години“; „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Наложеното от осъждащата държава наказание е „лишаване от свобода за срок от 18 години“, т. е. то е в рамките на предвидената санкция и по българското законодателство.

В удостоверението е посочен като край на изтърпяване изцяло на наказанието – 30.04.2035 г., като по този начин се включва и предварителното задържане.