Решение № 260013 от 04.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013 гр.Пловдив, 04.01.2021г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа АНД №

6827/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 504695 –F523657/08.04.2020г., издадено от Ж. Н.

М., на длъжност *** – Пловдив в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „П. 90 П.

Сие“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Пресиян“ № 29, представлявано от И. Р. П., на основание чл.185, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв.

(петстотин лева), за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и неправилно, страда от много процесуални нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност. Посочва, че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е непълна и неясна, с което се накърнява правото на зашита, както и се оспорва материалната компетентност на длъжностното лице, издало същото. Алтернативно предлага съдът да приеме, че случаят е маловажен, както и сочи, че административнонаказващия орган не е извършил изследване за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Централно управление на Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф. оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление съдържа всички необходими законоустановени реквизити, издадено е от компетентен орган , както и че по безспорен начин е доказано нарушението, същото е описано изчерпателно ясно в наказателното постановление. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 15.10.2020 г. видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез ТД НАП – Пловдив на 21.10.2020г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.11.2019г., в 11:30 часа, свидетелят Д.В.Д. – в качеството и на *** в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършила проверка на обект – бензиностанция, находяща се в с.Голям Чардак, община Съединение, ул.„Христо Ботев“ - без номер, стопанисвана от „П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********. При проверката свидетелят Д. установил, че в последния търговски обект се използвала нивомерна измервателна система за обем на течните горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която не позволявала определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, посочени в §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г.. Това било така, доколкото резервоарите на обекта били калибровани от акредитирана лаборатория „Д. – Д“ ООД с калибровъчни удостоверения № Р1201 – 1 от дата 27.03.2014г., Р1201 – 2 от дата 27.03.2014г. и Р1201 – 3 от дата 27.03.2014г., които били валидни до 27.03.2019г., съгласно изискването на 32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г..

С оглед на горното, на 08.11.2019г. свидетелят Д.В.Д. съставила АУАН № F523657/08.11.2019г. срещу „П. 90 П. Сие“ СД,

ЕИК:*********, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството И. Р. П.. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.В.Д., които описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително липсата на валидно калибриране на резервоарите в обекта, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка от 04.11.2019г. - от който се установява факта и датата на проверката, Разрешение за ползване № 34 от 16.02.2004г., от което се установява, че същият обект - бензиностанция се стопанисвана от „П. 90 П. Сие“ СД.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което„П. 90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Хан Пресиян“ № 29 е нарушило разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност - за това, че на 28.03.2019г., в обект – бензиностанция, находяща се в с.Голям Чардак, община Съединение, ул.„Христо Ботев“ - без номер, стопанисвана от „П.

90 П. Сие“ СД, ЕИК:*********, като лице, което извършва продажби на течни горива, не е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в същия обект.

В този смисъл установява се, че в резервоарите за съхранение на горива в обекта не са били калибрирани, доколкото калибровъчни удостоверения № Р1201 – 1 от дата 27.03.2014г., Р1201 – 2 от дата 27.03.2014г. и Р1201 – 3 от дата 27.03.2014г., били валидни до 27.03.2019г. - съгласно посоченото в §32, т.1 Преходните и Заключителни разпоредби на от Наредба № Н-18/13.12.2006г., предвиждащ 5 годишен срок на валидност на калибрирането на резервоарите, което не позволявало определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, предвид възможната им деформацията от земните маси, съгласно посоченото от свидетеля Д..

В този смисъл липсата на валидни калибровъчни удостоверения се установява от показанията на свидетеля Д., още повече последното се явява едно отрицателно обстоятелство, поради което и дружеството жалбоподател следва да представи валидни към датата на проверката калибровъчни удостоверения, ако твърди, че е имало такова, което обаче не е сторено, нито има такова твърдение.

Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка е непълна и неясна, с което се накърнява правото на зашита, доколкото в наказателното постановление са описани всички съставомерни относно твърдяното нарушение обстоятелства, включително факта и моментна на изтичане валидността на калибровъчните удостоверения. По същество горното възражение се явява бланкетно, като не се сочи в какъв смисъл фактическа обстановка е непълна и неясна, кои са съставомерните по нарушението факти, които не стават ясни за жалбоподателя.

Също неоснователно е и възражението, с което се оспорва материалната компетентност на длъжностното лице, издало наказателното постановление, доколкото същата се установява от приложената Заповед № ОПР-17 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В този смисъл още следва да се добави, че времето от изтичане на валидността на калибровъчните удостоверения – 27.03.2019г., до момента на проверката – 04.11.2019г. е на няколко дни, в който случай би могло да се разсъждава относно някаква маловажност, а повече от половин година.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.