Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2725 от 03.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12521/2025
Вид
Решение № 2725
Подписан
03.07.2026
Състав
Елена Стоилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2725 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110112521 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. *********** ***********, срещу "***********" *******, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, бул. "***********" ******* (***********), ет.

*********** "***********", представлявано от *********** и "***********" ***********, ЕИК: ***********, гр. ***********, гр. ***********, бул.

"***********" ******* (***********), ет. *********** "***********", представлявано от управителя ***********. Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на евентуалност установителни искове както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове както следва:

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, да бъде прогласена нищожността на *********** от 12.05.2025 г., сключен между Д. Г. К., ЕГН ********** и „***********“ *******, ЕИК ***********.

- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на *********** от 12.05.2025 г., сключен между Д. Г. К., ЕГН 1

********** и „***********“ ***********, ЕИК ***********.

Предявен е насрещен осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.55, ал.1. пр.1 от ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК за осъждане на Д.

Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. *********** *********** да заплати на „***********“ *******, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, район „***********“, бул.

„***********“ № ******* (***********), ет. *********** „***********“ сумата от т 1127,02 евро, представляваща чистата стойност на главницата по ***********/12.05.2025 г., сключен между Д. Г. К., ЕГН ********** и „***********“ *******, ЕИК *********** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция – 19.01.2026г. до окончателното погасяване на задължението.

В искова молба са изложени следните твърдения:

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2025 г. между ищцата и „***********“ ******* е сключен *********** от 12.05.2025 г. Съгласно договора предоставената в кредит сума е в размер на 3000 лева, при ГПР от 34.49%, при ГЛП от 29.77%, при срок на кредита от 24 месеца. Обща сума за връщане 4047,62 лева.

Съгласно пар. 17 от Общите условия обезпечението може да бъде банкова гаранция, издадена в полза на *********** от лицензирана банка със седалище в Република *********** или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република *********** чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република *********** директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *********** всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *********** за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на последния Период на револвиране; или - да сключи договор за поръчителство с предоставено по силата на *********** по Кредита, сключен между Кредитополучателя и 2 одобрено от *********** юридическо лице ("Поръчител"), което впоследствие е сключило с *********** договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.

В т. 3 от глава „ІV. Оценка на кредитиспособността на кредитополучателя одобряване на заявлението.“ от ОУ е посочено следното: В случай че *********** одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на ***********. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***********.

Предвид това ищцата сключва *********** с дружеството *********** ***********, с цел да бъде обезпечен, сключеният ***********, по който дължи допълнително възнаграждение в размер на 2217,39 лева.

Поради това общата сума, която следвало да върне ищцата по процесния договор за кредит била в размер на 6265,01 лева.

Счита, че Договора за потребителски кредит сключен с „***********“ ******* е нищожен и че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „***********“ *********** е нищожен.

Договора за кредит бил нищожни поради неспазване на условията предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК като възнаграждението на поръчителя не било включено при формиране на ГПР. При включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР, то размерът му щял да надвишава максимално предвидения по чл.19, ал.4 от ЗПК. Според направени изчисления размерът на ГПР, при включване на възнаграждението за поръчител, било в размер на 170,96%.

Двете ответни дружества били свързани лица, като собственик на капитала на „***********“ *********** било „***********“ *******.

3

Договорът за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави с оглед прекомерния размер на уговореното по него възнаграждение.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „***********“ ******* и насрещен иск

В него не оспорва сключването на *********** от 12.05.2025 г.

Съгласно договора предоставената в кредит сума е в размер на 3000 лева, при ГПР от 34.49%, при ГЛП от 29.77%, при срок на кредита от 24 месеца. Обща сума за връщане 4047,62 лева.

Не оспорва, сключването на *********** от 12.05.2025 г. с поръчител „***********“ *********** и потребител Д. Г. К..

Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договорите за кредит.

Твърди, че ищецът е уведомен за съдържанието на всяка една от клаузите на договора.

В Приложение №1 към процесните договори, по ясен и недвусмислен начин били посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия.

Не споделя изложените доводи, че сключването на *********** е било изискване за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Това били два отделни договора, като договора за поръчителство се сключвал след договора за кредит и поради това възнаграждението по договора за поръчителство нямало как да участва в ГПР.

Сключването на договорите с поръчител било избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи условия, с които ищецът бил запознат преди сключването на договорите.

Твърди, че договорът може да се сключи както с обезпечение, така и без обезпечение и че сключването на договорите за поръчителство не е условие за сключване на договорите.

Твърди, че ищецът не е въведен в заблуждение относно параметрите на договорите. Клаузите на договорите били ясно формулирани и представени на 4 ищеца преди сключването им.

Сключените между страните договори са във формата на електронен документ.

Ищцата е сключила договорите за потребителски кредит, които са съвсем отделни договори, сключени от него с дружеството „***********" *********** и при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „***********" ***********. По силата на тези договори срещу парична престация дружеството „***********" *********** се е съгласило да сключи договори с „***********" ******* и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения спрямо „***********" *******, както и за всички последици от евентуално негово неизпълнение.

Вземанията по тези договори били в полза на „***********“ ***********.

Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредити с обезпечение „поръчител", то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „***********“ *******.

Поради изложеното договорът за предоставяне на поръчителство, който не бил задължителен, не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно разхода по него не следвало да се включва в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.19 от ЗПК.

Заявява, че действително ответните дружества са свързани лица, но са две самостоятелни юридически лица. Договорите за поръчителство пораждали единствено права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение да му бъдат отпуснати кредити, като повишавал кредитоспособността му, които иначе нямало да му бъдат отпуснати.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

По насрещния иск твърди, че ищецът, в качеството си на кредитополучател, към датата на депозирането на отговора не е изпълнявал 5 точно задълженията си по кредитното правоотношение и е в забава за част от вноските по погасителния план. Кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на дължимите по договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 795,73 лв., респективно в общ размер на 406.85 евро, както следва:

595.73 лв. са платени на 29.07.2025 г. 100,00 лв. са платени на 30.09.2025 г.

100,00 лв. са платени на 03.11.2025 г.

Така постъпилите плащания били разпределени за погасяване на следните дължими суми от кредитополучателя – ответник: 168.65 лв., респективно 86.23 €, за погасяване на дължими месечни вноски за главница по погасителния план. С така направените плащания са погасени в цялост първите две вноски по погасителния план, а именно за периода от 20.06.2025 до 20.07.2025 г., включително; *******.79 лв., респективно 75.05 €, били разпределени за погасяване на дължимите месечни вноски за договорна възнаградителна лихва по погасителния план. С така направените плащания били погасени в цялост първите две вноски по погасителния план, а именно за периода от 20.06.2025 до 20.07.2025 г., включително; 4.93 лв., респективно 2.52 €, били разпределени за погасяване на обезщетение за забава на плащането на падежирали месечни вноски по погасителния план към процесния договор за кредит.

Съгласно т. 2 от р. 10 „Забава. Предсрочна Изискуемост“ от Общите условия към договора за кредит обезщетението за забава е в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. 85,00 лв., респективно 43.46 €, били разпределени за погасяване на дължими суми от ответника за извънсъдебно събиране на просрочените вземания, начислени по чл. 1, ал. 1 от р. 4 „Размер на разходи и начин на начисляване“ от приложимата Тарифа за разходите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „***********“ *******. 390,36 лв., респективно 199,59 €, били разпределени към „***********“ *********** за погасяване на задълженията на ответника по настоящия иск по *********** от 12.05.2025 г.

Към датата на изготвяне на НИМ били дължими и неплатени поради настъпил падеж следните суми: 240.97 € за падежирала главница по месечни погасителни вноски за периода от 20.08.2025 до 20.12.2025 г., включително, по погасителния план; 3 167.97 € за падежирала договорна възнаградителна 6 лихва по месечни погасителни вноски за периода от 20.08.2025 до 20.12.2025 г., включително, по погасителния план.