Решение № 4788 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4788 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100110380 по описа за 2022 година

Предявен е иск от П. К. М. срещу СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА Б.А.З.“, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 06.11.2019 г. около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на път Е 79 км. 57+470 тежко ПТП, причинено виновно от водач на ТИР, състоящ се от влекач Волво ФХА3С с рег. № *******, рама YV2AG20A4EB684749 и прикачено към него полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1, собственост на MIS TRANSPORT NAK.INS.SAN.VE.TIC.LMTD SIRKETI, Булстат *******, Турция, управлявана от Т. В., Турция, застрахована към дата на ПТП по застраховка ГО в HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.05.2020 г. /датата на предявяване на претенцията пред НББАЗ/ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 06.11.2019 г. около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на път Е 79 км. 57+470 настъпило ПТП, причинено виновно от водач на ТИР, състоящ се от влекач Волво ФХА3С с рег. № *******, рама YV2AG20A4EB684749 и прикачено към него полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1, собственост на MIS TRANSPORT NAK.INS.SAN.VE.TIC.LMTD SIRKETI, Булстат *******, Турция, управлявана от Т. В., Турция. Водачът на ТИР наруши чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 ЗДвП, чл.

20, ал. 2 ЗДвП, чл. 67, ал. 1 ППЗДвП, чл. 68, т. 1 ППЗДвП. Водачът на композицията не се бил съобразил със знак А40, не спазил ограничение на скоростта, не съобразил предупреждение, че следва преминаване на опасен завой, Водачът изгубил контрол, товарната композиция се обърнала на лявата си страна и ударил ищцата, която била излязла от л.а. Мерцедес Е220 ЦДИ с рег. № ******* до мантинелата на около 4 метра от извън габаритите на пътя. На ищцата били причинени средни и леки телесни повреди. На място пристигнал екип на Център за спешна медицинска помощ Видин и транспортирал ищцата до Спешното приемно отделение на МБАЛ Св. Петка АД – Видин. Десният й крак бил имобилизиран с гипсова имобилизация за 40 дни и били установени разкъсно-контузни рани 1 на дясна предмишница и ляво стъпало, контузия на гръдния кош, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Ищцата била освободена за домашно лечение. След като се прибрала у дома ищцата не можела да ходи, чувствала болки, имала нужда от чужда помощ.

На 10.12.2019 г. ищцата посетила ДКЦ X I София ЕООД, където при рентгенография на лявата раменна става се установило наличие на адхезивен капсулит в рамото и била назначена медикаментозна терапия. На 31.12.2019 г. отново посетила ДКЦ XI София ЕООД, където се установило, че не може да стъпва с десния си крак и невъзможност да ходи самостоятелно. Болките не отшумявали и ищцата провела физикална терапия и рехабилитация. Болките в гръдния кош и десния крак продължавали и след това. Имала главоболие, световъртеж, чувствала се замаяна. Била разсеяна. Не можела да спи.

Дистанцирала се от всички. Изпитвала злоба, ярост и срам. На 20.01.2020 г. постъпила в Специализирана болница за рехабилитация гр. Банкя, където правела курс по физикална терапия и рехабилитация. На 10.02.2020 г. отишла на преглед в ДКЦ XI София ЕООД. При прегледа се установили болково ограничени пасивни и активни движения в ляво рамо, била назначена медикаментозна терапия. След направено рентгеново изследване в същия ден се установили усложнения вследствие на ПТП – разпространена спондилоза и остеохондроза и лекостепенна антеролистеза. Болките в гръдния кош продължавали. На 29.06.2020 г. посетила ДКЦ X I София ЕООД при направената рентгенография се установило ограничена пулмофиброза в лявата белодробна основа, наличието на стари фрактури на 5-то до 9-то ляво ребро по предна аксиларна линия, както и разпространена спондилоза и остеохондроза.

На следващия ден направила консултация с кардиолог в ДКЦ X I София ЕООД, който я насочил към специалист по нервни болести и предписал медикаменти. Няколко дни покъсно отишла във ВМА за изготвяне на Съдебномедицинско експертно становище. Според становището счупването на ребрата било резултат от ПТП и водило до трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни със срок на възстановяване 1-2 месеца. На 17.08.2020 г. ищцата направила и консултация в Център за психично здраве Проф. Н.

Шипковенски ЕООД, а на 28.01.2021 г. направила и психологична консултация в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Установила се депресивност и посттравматично стресово разстройство.

Имала необходимост от психотерапевтична помощ. След като изминали 2 години и 11 месеца ищцата не се била възстановила. Чувствала болки, имала ограничени движения, емоционално не била стабилна. Към дата на ПТП товарната композиция имала застраховка ГО в HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, като това дружество нямало кореспондент в Република България. На 18.05.2020 г. ищцата предявила претенция пред НББАЗ а 80 000 лв., бюрото изплатила 25 000 лв. На 09.02.2021 г. ищцата представила допълнителна медицинска документация пред НББАЗ и й били изплатени допълнително още 5 000 лв. Не била съгласна с размера и не била подписвала споразумение, поради което предявява иск за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер пред НББАЗ. Моли за уважаване на претенцията. Процесуалният й представител претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочи банкова сметка IBAN BG*******.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва застраховка ГО между товарната композиция и HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670 . Моли да се отдели като безспорно, че НББАЗ е заплатило на ищцата по извънсъдебните й претенции сумата от общо 30 000 лв. Оспорва основанието и размера на иска. Оспорва отговорността на водача на товарната композиция, механизма на ПТП и причинната връзка между вредите и инцидента. При евентуалност твърди съпричиняване от ищцата, която като пешеходец нарушила ЗДвП. Оспорва влошаването на здравословното състояние на ищцата. Оспорва фрактурите в ребрата да са вследствие на инцидента. По отношение на заболяванията в гръбнака и костите намира, че се дължат на дегенеративни промени преди ПТП. Оспорва диагнозата Хипертонично сърца и Смесена хиперлипидемия да са свързани с инцидента. Оспорва първоначалният стрес да е довел до посттравматично стресово разстройство. Твърди, че описани вреди след ПТП са възникнали от последвали 2 събития и нямат връзка с ПТП. При условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не реагирала своевременно и адекватно и не предприела необходимите действия за адекватно лечение, като способствала влошаване на здравословното си състояние и удължаване възстановителния период. Оспорват и акцесорния иск и началната дата на забавата. Обезщетението се изплащало и било дължимо след изтичане на законоустановения срок за произнасяне. Моли, искът да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски.

На основание чл. 143, ал. 2 ГПК с молба с вх. № от 11.12.2023 г. е конкретизиран механизмът на получаване на телесните увреди, респ. мястото, което е заемалa ищцата спрямо пътното платно и спрямо мястото на удара на л. а. и товарното МПС.

В о. с. з. на 18.01.2024 г. ищецът е конкретизирал също, че претендираните вреди не са от ексцес. Ищцата не е съгласна с изплатеното по доброволен път от ответника обезщетение, като счита, че определеното и изплатено от ответника обезщетение в общ размер на 30 000 лв. е силно занижено и не съответства на критериите за справедливост.

Сочи и, че не претендира обезщетение за вреди от ПТП-то вследствие на диагнозите „хипертонично сърце“ и „смесена хиперлипидемия“, тъй като те не са вследствие на ПТПто.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ;

От фактическа страна съдът приема следното:

Представен е по делото Протокол за ПТП № 1557645 от 07.11.2019 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 21.11.2019 г., съставен в гр. Белоградчик.

От изисканото и приложено по делото ДП № 342/2019 г. на РУ Белоградчик, се установява, че ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т .1 НПК вр. с чл. 9, ал. 2 НК с постановление на прокурор в РП Видин от 23.04.2020 г.

Представени са множество медицински документи, като представените към исковата молба експертизи и становища и психологически консултации, имащи характер на частни експертизи, а именно документите, описани в раздел доказателствата към ИМ с № – 17,19,20, 30 и 31 не са приети и не следва да се коментират от съда – частните експертизи не съставляват годно доказателствено средство – решение № 190/18.12.2009 г. по т. д. № 364/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Според СПЕ на в. л. К. липсват писмени доказателства за лечение от невролог и/ или психиатър, а личностовата тревожност е констатирана е особеност на нейната личност и няма връзка с ПТП. Допусната е и изготвена повторна експертиза с друго вещо лице, която да отговори на въпросите относно психиатричния статус на ищцата. От СПЕ на в. л. С. се установява, че във връзка с преживяното от ищцата на 06.11.2019 г ., тя е развила остра стресова реакция, протрахирана тревожно-депресивна реакция, с изразен страховотревожно-депресивен синдром. Оплакванията на ищцата продължават и понастоящем, с неврастеноподобна симптоматика – раздразнителност, избухливост, като включват и страх от коли, и отбягващо поведение. Тревожно-депресивната реакция причинява на ищцата негативни преживявания и неудобства. Липсват данни за оплаквания на ищцата във връзка с поставената диагноза „Постгравматично стресово разстройство“, предхождащи процесното ПТП. В с. з. на 11.07.2024 г. в. л. С. разяснява, че е ищцата в резултат от преживения инцидент на 06.11.2019г. е развила остра стресова реакция, тя е била наистина много тежка.

Качествата на личността, известна предразположеност имат значение за развитието на една по-лека или по-тежка адаптационна реакция, но в кР. сметка тя не би възникнала, ако не съществуваше този тежък, психотравмен фактор, какъвто в случая е налице. Съдът 3 кредитира заключението изготвено от в. л. С., доколкото същото е детайлно и обосновано, подробно е описано в него как вещо лице е стигнало до заключението. Извършен е личен преглед на ищцата, заключението кореспондира с останалите данни по делото. Разясненията на вещото лице в с. з. допълват заключението. От друга страна, заключението на в. л. К. съдържа в по-голямата си част отговори на въпроси, които не са били от компетентността на вещото лице, поради което и съдът намира същото за необосновано.

Назначена е първоначално КСМЕ, доколкото вещото лице по СПЕ е представило и заключение на отделен носител, то съдът е приел отделно СПЕ и отделно СМЕ в част ортопедо-травматологична. Относно СМЕ в част ортопедо-травматологична /л. 362-371/, в с. з. на 11.07.2024 г. /л. 397/ съдът е посочил, че доколкото в предходно съдебно заседание съдът е приел СПЕ, то представената в един документ КСМЕ, която е подписана само от вещото лице ортопед – д-р Д., следва да се изслуша в частта, касаеща въпросите от ортопедо-травматологичния статус на ищеца. От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ в част ортопедо-травматологична /с. 7 – 10 от заключението/, изготвена от вещо лице Р. Д. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания – счупване на външния/малък пищял/глезен с непълна луксация/изкълчване на дясна глезенна става, причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузни рани на дясната предмишница и ляво стъпало, охлузване и кръвонасядания по тялото и крайниците, причинили на пострадалата временно разстройство за здравето; счупване от пето до девето ребра в ляво по предна аксиларна линия; контузията в областта на лява раменна става е обострили съществуващи преди инцидента дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб с изява на болки, ограничени движения, тръпнене на ръката н пръстите. Проведено е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия, болнична и амбулаторна физиотерапия и рехабилитация. За в бъдеще ищцата може да приема периодично обезболяващи лекарства, да провежда физио и балнеолечение. Към настоящия момент ищцата има единствено периодични болки и дискомфорт в местата на увредите.