Решение № 260039 от 05.01.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

05.01.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, ГО, І-22 с-в, в публично съдебно заседание на 14.12.2021 г. в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ при секретаря Вяра Баева, прокурор от СГП

Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1103 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.

Производството е образувано по искова молба на Й.Я.

/Y.Y../, роден на ***г., немски гражданин, с постоянен адрес: Република Германия, гр. Дуисбург, ул.”********чрез адв. А.В. от САК, с адрес ***, пл.“********, с която е предявен срещу Софийски

Окръжен съд с адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2, осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 320 евро с левова равностойност 1 565 289,87лева, представляваща претърпяна от него имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на ЕС при постановяване на краен съдебен акт - Решение от 16.02.2016г. по ВНОХД №294/2014г. по описа на СОС, който е в противоречие с чл.4 пар.2 и чл. 9 §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от общността, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016г. - датата на нейното отнемане в полза на държавата до окончателното й изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 15.07.2008г. около 19.30 часа преминавайки през Митнически пункт Калотина ищецът Й.Я. не е декларирал сумата от 800 320 EUR (осемстотин хиляди триста и двадесет евро), с левова равностойност 1 565 289.87 лв. (един милион петстотин шестдесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и осемдесет и седем стотинки). С Присъда № 295 от 29.12.2011г., по НОХД №

103/2009г. по описа на РС- Сливница,

Й.Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитателен срок, като на основание чл.251 ал.2 от НК, съдът е постановил недекларираната сума в размер на 800 320 Евро, с левова равностойност 1 565 289.87 лв. (един милион петстотин шестдесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и осемдесет и седем стотинки) да бъде отнета в полза на държавата. Постановената присъда е обжалвана пред Софийски окръжен съд. С Решение от 16.02.2016г., по ВНОХД № 294/2014г., по описа на Софийски Окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена отчасти и потвърдена изцяло в размера на наказанието лишаване от свобода и сумата в размер на 800 320 Евро

- предмет на престъплението е отнета в полза на Република България.

Ищецът счита, че съобразно нормата на чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз, държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Това включва и задължението за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от това неизпълнение. От принципа за лоялно сътрудничество произтича института на отговорността на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушение на общностното право. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган- в това число и от съдебен орган, действащ като последна инстанция. Намира, че отговорността на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, произтичаща от чл. 4, пар. 3

ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на чл. 2в, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ. В конкретния случай намира, че при постановяване на присъдата от 16.02.2016 г. Софийски Окръжен съд не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който не допуска държавите-членки да предвиждат като санкция отнемане/конфискация на недекларираните пари. Позовава се и на практика на Съда на Европрйския съюз - определение от 12.07.2018г. по делото Д.П., Р.А.Ч., С-707/17, така и на практиката на Европейския съд по правата на човека, изразена в решения по делата Ismayilov с/у Русия, Grifhorst с/у Франция и Moon с/у Франция, в които е прието, че налагането на конфискация на недекларираната сума като допълнителна санкция е несъразмерно, доколкото води до „прекомерна индивидуална тежест” за лицето. Кумулирането на отнемане на недекларираната сума с наказание лишаване от свобода или глоба е несъразмерно и оттам в нарушение на чл. 1 от Протокола към ЕКПЧ. В същото време чл. 251, ал. 2 от НК предвижда, че предметът на престъплението или неговата равностойност се отнема в полза на държавата. Съгласно чл.

288 ал.2 от ДФЕС, Регламента е акт с общо приложение, задължителен е и се прилага пряко във всички страни членки. Той се прилага с предимство пред нормите на националното право, които му противоречат, поради което съдът е следвало да приложи общностното право. Като не го е приложил съдът е допуснал съществено нарушение на това право, поради което ищецът счита, че има право на парично обезщетение в размер на отнетата с присъдата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Ответникът С. О. съд е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че развилото се пред съда наказателно производство е било по повод подадена въззивна жалба от настоящия ищец срещу присъда № 295 от 29. 12. 2011 г., постановена по н.о.х.д. № 103/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, с която последният е бил признат за виновен в това, че на 15. 07. 2008 г. при излизане от Република България на МП „Калотина“, е нарушил разпоредбите на: чл. 11, ал.

1 - 3, както и разпоредбите на чл. 2, ал. 1-7, чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 16.

12. 2003 г., като не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно сумата от 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лева - престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет предметът на престъплението - 800 320 евро, в полза на държавата.

С окончателно решение от 16. 02. 2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд обжалваната присъда на Сливнишкия районен съд е изменена частично, като е отменена в частта, в която подсъдимият, настоящ ищец, е признат за виновен в това да е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон; чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/16. 12. 2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, по които е признат за невиновен. В частта, с която е бил признат за виновен, за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата - престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54 НК присъдата е потвърдена. Съставът на въззивния съд е мотивирал своя акт, приемайки, че подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Доказано е било намерението на дееца да укрие сумата от митническите органи и нейното недеклариране, както и да я пренесе през границата. Преценено е, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил с присъдата си, на основание чл. 251, ал. 2 НК, да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението - недекларираната парична сума.

Нормата на чл. 251 НК санкционира нарушението на нормативен акт (закон, акт на МС или обнародван акт на БНБ) относно режима на вноса и износа на валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране, ако стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери. По този начин нормата на чл. 251 НК осъществява задължението на България по чл. 9 от Регламента за въвеждане на санкции, с оглед спазване на задължението за деклариране, които са наказание „лишаване от свобода“ до пет години или „глоба“ в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Поддържа становище, че при постановяване на акта си въззивният наказателен състав на представлявания от него съд е действал изцяло при спазване на материалните и процесуални норми, като е постановил законосъобразен акт. Заявява, че преди постановяване на решението си от 16. 02.

2016 г. по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд не съществува практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларирана сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Счита, че с постановяването на решението си от 16. 02.

2016 г. по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. Софийският окръжен съд не е извършил нарушение, което да бъде квалифицирано като достатъчно съществено поради явно несъобразяване с практиката на Съда на ЕС в съответната област. Твърди, че в случая би следвало да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание на Република България, в качеството му на законодател, тъй като не е синхронизирал вътрешното право с това на ЕС и към когото е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС.

По отношение на претендираната лихва за забава, счита че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер и следва да бъде индивидуализирано по основание и размер. В случая за покана за изпълнение на паричното задължение, от датата на която би могло да се приеме, че е изпаднал в забава, следва да се приеме датата на подаване на исковата молба - 27. 01. 2021 г., от която дата евентуално да се дължи лихва, а не както е посочил ищецът - от датата на постановяване на окончателното решение.

Контролиращата страна

П.НА Р.Б., чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, участваща на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, намира иска за неоснователен, тъй като не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника. Прави искане искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с присъда № 295 от 29. 12. 2011 г., постановена по н.о.х.д. № 103/2009 г. по описа на Районен съд - гр.

Сливница, ищецът Й.Я. е бил признат за виновен в това, че на 15. 07. 2008 г. при излизане от Република България на МП „Калотина“, е нарушил разпоредбите на: чл. 11, ал. 1 - 3, както и разпоредбите на чл. 2, ал. 1-7, чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 16.

12. 2003 г., като не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно сумата от 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лева - престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл. 251, ал.

2 НК е отнет предметът на престъплението - 800 320 евро, в полза на държавата.

С окончателно решение от 16. 02. 2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд обжалваната присъда на Сливнишкия районен съд е изменена частично, като е отменена в частта, в която подсъдимият, настоящ ищец, е признат за виновен в това да е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон; чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/16. 12. 2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, по които е признат за невиновен. В частта, с която е бил признат за виновен, за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал.