Решение № 263434 от 05.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ...................../05.12.2022 г., гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

СТОЙЧО ПОПОВ при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 8454 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 46958 от 20.02.2020 г., постановено по ГД

№ 20950 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), І ГО, 25 състав, е отхвърлен предявеният от „С. ММС“ ООД срещу Република България осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8233,53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия в периода 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г., настъпили вследствие на действия на народни представители от 42-рото Народно събрание, извършени на 04.12.2013 г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.

35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, и в бездействие, изразяващо се в неуреждане на възникналите в резултат прилагането на противоконституционни разпоредби правни последици по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС, ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, като по евентуалния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД СРС е осъдил Република България да заплати на „С. ММС“ ООД сумата от 8233,53 лв., представляваща общия размер на недължимо платена и получена от ответника без основание такса за произведена електроенергия за периода 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

С решението си СРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство съразмерно с уважената част от иска.

Решението на СРС е обжалвано от ответника Република

България, чрез Министъра на финансите, в частта, с която по предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД Република България е осъдена да заплати на „С. ММС“ ООД сумата от 8233,53 лв., представляваща общия размер на недължимо платена и получена от ответника без основание такса за произведена електроенергия за периода 01.03.2014 г. – 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Ответникът поддържа, че решението на СРС е недопустимо и неправилно в обжалваната част. Като доводи за недопустимост ответникът сочи, че ищецът претендира възстановяване на посочената такса на отпаднало правно основание, като не се е съобразил с предвидения специален ред в ЗДТ и ДОПК, процесната такса е публично вземане, респективно между страните в производството е налице отношение на власт и подчинение, а предвиденият в ГПК ред не е алтернатива на уредените специални правила. Излагат се доводи за липса на трансформация на таксата от публично в частно вземане. Сочи се, че решенията на Конституционния съд (КС), с които се обявява противоконституционност на дадена разпоредба, имат действие занапред, като съответната разпоредба се прилага от момента на приемането ѝ до влизане в сила на решението на КС. Като доводи за неправилност ответникът сочи, че в обжалваната част решението на СРС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и задължителната практика на КС, необосновано и немотивирано, първата инстанция не е обсъдила възраженията и доводите на ответника. Според ответника, първата инстанция неправилно е приела за установено, че претендираната сума е удържана и внесена в държавния бюджет. Сочи се като неправилен и извода на СРС, че фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е осъществен. Твърди се, че е налице валидно правно основание за имущественото разместване, тъй като до обявяването противоконституционността на разпоредбата с влязло в сила решение на КС (което, според жалбоподателя, няма обратно действие), същата се е прилагала. Поддържа се, че СРС неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излагат се доводи за неправилност извода на СРС, че гражданският съд е компетентен да осъществява косвен контрол за конституционосъобразност на нормативни разпоредби от по-нисък ранг. Твърди се недоказаност на имущественото разместване, както и липса на изискуемост на претенцията. Излагат се съображения и против присъждането на законна лихва. В тази връзка отправя искане до СГС като въззивна инстанция за обезсилване, евентуално за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло заедно със законовите последици от това. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „С. ММС“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „С. ММС“ ООД срещу Република България главен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ.

Ищецът моли в случай, че въззивният съд отмени обжалваното решение в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да разгледа отхвърления от първата инстанция главен иск и да постанови решение, с което да уважи същия. В насрещната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ, е неправилно. Ищецът излага доводи срещу извода на СРС, че не е налице възлагане от страна на Държавата на Народното събрание. Твърди се, че в разглеждания случай на основание чл. 49 от ЗЗД пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск е именно Република България, а не органът, от чиито противоправни действия ищецът търпи вреди. Според ищеца всички предпоставки обуславящи основателността на исковата претенция по чл. 49 от ЗЗД са налице.

Ето защо ищецът отправя искане до СГС като въззивна инстанция в случай, че отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да уважи предявеният главен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8233,53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържаната по чл.

35а, ал. 2 от ЗЕВИ такса в периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в разглеждания случай не е налице възлагане от страна на Държавата на Народното събрание по отношение осъществяването на законодателна дейност. Твърди се, че Държавата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения главен иск. Излагат се съображения за недопустимост, респ. неоснователност на иска, с който се търси имуществена отговорност от държавата за вреди, причинени от законодателната дейност на Народното събрание. Според ответника, законодателната дейност не попада в приложното поле на чл. 7 от КРБ и не подлежи на контрол за законосъобразност, а само на такъв за конституционосъобразност. Ответникът посочва, че главният иск е недопустим, тъй като ищецът е разполагал с друго средство за защита по съображения, идентични с тези, изложени във въззивната жалба. Сочи се, че съдебната практика, на която се позовава ищецът, не е със задължителен характер за гражданските съдилища. Оспорва се наличието на предпоставките обуславящи основателността на главния иск. Твърди се, че липсват елементите от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД противоправност, вина, вреда и пряка причинно-следствена връзка. Излага се съображения против присъждането на законна лихва. В тази връзка моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

От ищеца „С. ММС“ ООД е постъпила частна жалба срещу

Определение № 102787/28.05.2020 г., постановено по ГД № 20950 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 25 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. В частната жалба се излагат доводи, че с оглед обема на предоставената от процесуалния представител на ищеца защита в исковото производство, както и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено и в полза на ищеца да бъде присъден пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Република България, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в отговора. В тази връзка моли същата да бъде оставена без уважение от въззивния съд.

По отношение на въззивната и насрещната въззивна жалба:

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивната и насрещната въззивна жалба са допустими – подадени са в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявени са за разглеждане от „С. ММС“ ООД срещу

Република България обективно съединени при условията на евентуалност главен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 7 от КРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8233,53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържаната по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ такса в периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, и евентуални искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8233,53 лв., представляваща общ размер на недължимо платена и получена от ответника без основание такса за произведена електроенергия за периода от 01.03.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

Ищцовото дружество „С. ММС“ ООД твърди, че има качеството на производител на ел. енергия от възобновяем източник – слънце по смисъла на чл. 35а, ал. 3 от ЗЕВИ поради следното. Ищецът сочи, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа (ФтЕЦ) „С. ММС-Дуванлии“ с обща инсталирана мощност от 100,00 kWp, находяща се в УПИ 001050 за добив на електроенергия с фотоволтаични генератори, 001, по КВС на село Дуванлии, Община Калояново, Област Пловдив, въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-138 от 15.06.2012 г., издадено от Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК-ЮЦР. Сочи, че въз основа на Договор № 740 от 27.07.2012 г. дружеството е в облигационни правоотношения с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за изкупуване на електрическа енергия. На основание § 6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (ДВ, бр.

Разпечатката съдържа 31 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/804010b3-1dd3-431b-b9bf-6263e36b48e8