Определение № 2754 от 27.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2754 гр. София, 27.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002101902 по описа за 2025 година

Производство по чл. 280 ГПК.

Образувано е по подадени две допустими касационни жалби от страни в производството срещу въззивно решение № 124/23.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 48/2023г. по описа на ОС-Кюстендил по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В касационната си жалба, ищецът в производството К. С. Т. чрез адв. Р. Б., обжалва въззивното решение с оплаквания за противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че липсва анализ и оценка на приетите по делото експертни заключения и гласни доказателствени средства, че не е доказано да са уредени регулационни сметки и заплащането на процесните 211 кв.м., което изключвало възможността ответниците да са станали собственици на процесния недвижим имот. Моли за отмяна на обжалваното решение и цялостно уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В общата си касационна жалба С. К. Т. и С. К. Т., конституирани по реда на чл. 227 ГПК в качеството си на наследници на починалата след приключване на устните прения пред въззивния съд ищца Е. Д. Т., чрез адв. Р. Б. изтъкват същите оплаквания по отношение правилността на въззивното решение и също молят за неговата отмяна, пълно уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В отделни изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и тримата касатори поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да извърши самостоятелна преценка и анализ на всяко едно от тях.

Насрещните страни, ответниците по иска В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г. в 1 писмени отговори чрез пълномощника си адв, А. Б., оспорват жалбите и изразяват становище за тяхната неоснователност. Поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, въз основа на данните по делото, намира следното:

С първоинстанционното решение № 906678/10.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1699/2017 г., РС- Благоевград, е отхвърлен като неоснователен, предявеният от К. С. Т. и Е. Д. Т. против В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г., наследници на К. Г. Н., иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците към момента на одобряване на КК на гр. Благоевград със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са съсобственици в режим на СИО на реална част с площ от 343 кв.м. с проектен идентификатор № ***, заключена между : ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, която реална част с площ от 343 кв.м., вместо да бъде заснета като самостоятелен имот, поради допусната грешка в КК е заснета като част от ПИ № ***, с площ 1 167 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с трайно предназначение: урбанизирана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-1401-377 от 25.11.2010 г. на Началник на СГКК – гр. Благоевград, собственост на ответниците.

Въззивният съд ОС-Кюстендил / определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК/, сезиран с въззивна жалба от ищците, е потвърдил горното решение.

Въззивният съд се е солидаризирал с направените от първата инстанция фактически и правни изводи, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК, независимо от което е изложил какво приема от фактическа и правна страна. Установено е, че ищецът К. Т. е законен наследник, низходящ от първи ред - син на С. М. Т., починал на 10.04.2000 г. С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 61, т.1, нот.дело № 69/1960 г. наследодателят С. Т. и С. Б.- при равни права, са закупили от Н. С. Г. и Н. С. Г. парцел *, имот пл. № *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м, ведно с 211 кв.м /неурегулирани, /които се придават към парцел *, имот ,пл.№* по КРП от 1959 г.

В последствие с договор за покупко-продажба по нот. акт № 48, т.2 нот. д. № 553/1993 г. на РС-Благоевград, С. Т. и Я. Т. - родители на ищеца, продават на ищеца придобитата от тях 1/2 ид.част от гореописания имот, който имот по действащия към момента на сключване на сделката КРП от 1980 г. представляващ част от имоти пл.№ * и пл.№ *, кв.13. Към момента на сключване на договора от 1993 г. настоящите ищци са имали сключен граждански брак.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 38, т.8 нот. д. № 2512/1993 г. на РС- Благоевград, Д. С. А. е прехвърлила на дъщерите си И. и Ц. А. 1/2 ид. част от парцел *, имот, пл.№ *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м ,ведно с 211 кв.м /неурегулирани/ ,които се придават към парцел *, имот ,пл. № * по КРП от 1959 г. Имотът е индивидуализиран съобразно действащия по време на сделката КРП, като част от имоти пл. № * и пл.№ *, кв.13.

2

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 149, т.1, рег.№ 3693, нот. д. № 127/2009 г. на нотариус Г. с район на действие РС-Благоевград, И. и Ц. А. са прехвърлили 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на Благоевград от 2006 г. на ищеца, В съдържанието а тази сделка е отразено, че ПИ с идентификатор № *** по КККР на Благоевград от 2006 г. е със стар идентификатор имот пл.№ *, кв.16 , парцел *, с площ от 751 кв.м . и представлява 1/2 ид.ч. от парцел *, имот, пл.№ *, кв.30 с площ от 751 кв.м.

Въззивният съд е приел, че предвид отсъствието на доказателства за придобивното основание на Д. А. относно прехвърлената от нея 1/2 ид.ч. от парцел *, имот, пл. № *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м., ведно с 211 кв.м /неурегулирани/, които се придават към парцел четвърти, пл.№* по КРП от 1959г. ищците не са доказали придобиване на собственост за 1/2 ид.ч. от описания парцел, ведно с 211 кв.м /неурегулирани/,които се придават към парцел четвърти,пл.№* по КРП от 1959г.

От представеното удостоверение за наследници, приел за установено също така, че ответниците са законови наследници на К. Г. Н. /К. Н. съгласно представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена/.

В нотариален акт № 22, т.3 нот. д.№ 424/1962г.на РС-Благоевград е обективиран договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, по силата на който К.

Г. Н. е придобил от баща си парцел *, имот ,пл. №* по КРП от 1959 г. с неурегулирана площ от 587 кв.м , с придаваеми места, които остават за сметка на купувача.

С нотариален акт № 134/2001 г., наследодателят на ответниците К. Н. на основание давностно владение е признат за собственик на 626/1213 ид. части от имот пл. № *, кв.13 по ЗРП от 1997 г. при граници: парцели * и *-общински, улица и имот пл. № *.

От събраните гласни доказателствени средства, въззивният съд приел, че първоначално границата между имотите е била вада. Между двата имота е направена ограда, след като вадата е била разорана. Тази ограда била направена от Г. О. /бащата на К. Н./, която е била телена - колчета с бодлива тел. След това е изградена и плътна ограда. От 1980г., имотът на ответниците е бил ограден от всички страни. От този момент насетне местоположението на оградата не е променяно.

От приетите експертни заключения по двете съдебно-технически експертизи, извършени в първоинстанционното производство приел, че за района, в който попадат имотите на страните са обособени в КРП от 1980г. два имота, съответно с пл. № * и с пл. № * в кв.13.

По регулация за имотите нямало отреждане за индивидуално застрояване, а попадат в терен отреден за жилищно строителство, магазини, заведения за обществено хранене, комбинат за битови услуги и трафопост. От съпоставката на КРП от 1980 г., с този от 1959 г. се установявало, че парцелът на ответниците * -*, кв.30 и парцелът на ищеца *-* кв.30, попадат в имоти пл. № * и № * кв.13 по плана на Благоевград. А парцел *, отреден по КРП от 1959 г. за имот пл.№ *, кв.30 , по плана от 1980 г. попада изцяло в имот пл. № *, кв.13. Следващият план е от 1997 г., който е действащ в частта за регулацията и в момента. За основа на плана от 1997 г. е използван кадастралният план от 1980 г., като са отразени и настъпилите промени, а именно, че е заснет нов имот с пл. № *, който е образуван изцяло от имот пл. № * и границата му с имот пл.№ * е идентична с тази по плана от 1980 г. По регулация по плана 3 от 1997 г. за имот пл.№ * е отреден парцел *, кв.13 , а за имот пл.№ * е отреден парцел *, в кв.16. За новозаснетия имот пл.№ * не е отреден парцел, част от него се отчуждава за улица, а останалата част се придава към парцел *-*, кв.13, към парцел * – общински, кв.13,към парцел *,-* кв.16 и към парцел *- общински, кв.16. Парцелите на страните по плана от 1959 г. по КРП от 1997 г. ,попадат както следва: този на ответниците - *-* кв.30 попада в имота пл.№ * съответно в парцел *-*, кв.13 и имот пл. *, а парцел *-* на ищците, също попада в имот пл.№ * и в имот пл.№ *. При изработване на КК от 2006 г. границите съвпадат с тези КП от 1997 г. В този план от 1997 г. няма имоти, които да съответстват на парцелите на страните по КРП 1959 г. Поради това в КК няма ПИ, съответстващи по граници с парцелите на страните.По КП от 1997 г. имот с пл.№ *, кв. 16 е с площ 1216 кв.м., а имот пл.№ *, кв.16 е с площ 621кв.м. Придаваемите места са 107 кв.м. ,показани графично като местоположение извън спорното място. Придаваемите места по плана от 1959 г. от имота на ищците към този на ответниците са 211 кв.м. и влизат в спорното място. Съответно по скица приложение № 8 /л.450 от първоинстанционното дело/, в спорното място от 343 кв.м. влизат придаваемите места от 211 кв.м. от имот пл.№* към парцел * на ответниците и 132 кв.м. от имот пл.№*, извън парцелните граници на парцел *. При съпоставка на комбинираната скицаприложение № 8 към заключението на в.л.С. /л.450/ от делото и представената от ищците скица на /л. 386/ и свидетелските показания относно местоположението на вадата се установявало, че вадата е попадала в придаваемите места по регулация в едната си част, а в частта, попадаща в парцел * е извън спорното място. По делото нямало доказателства за уреждане на регулационни сметки за придаваемите места, съответно не са изложени и твърдения в този смисъл.

При тези фактически констатации, въззивният съд формирал извод за неоснователност на предявения иск по съображения, че не е установено да е налице твърдяната грешка при изработване на КК от 2006 г. съпоставена с плана от 1959 г. Посочено е, че отчуждаването на частта от спорното място, представляваща придаваеми места по плана от 1959 г. от 211 кв.м., е настъпило по силата на самата дворищна регулация по КРП от 1959 г,. предвид действащата към този момент разпоредба на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм/, по силата на който придаваемите места по двоорищната регулация, ставали собственост на лицето, който е собственик на парцела към който се придават. Придобиването на собствеността не настъпвало автоматично, а след като същата е приложена - при уреждане на регулачните сметки или чрез реално завземане на имота съобразно нормативно установения ред. В случая регулационните сметки не били уредени, но от съвкупния анализ на всички доказателства по делото следвал извод за това, че спорната придаваема площ е завзета и принадлежи към недижимия имот, собственост на наследодателя на ответниците. В този смисъл, придоваемото място от 211 кв.м. е било завзето от праводателя на ответниците и доказателство за това било малкото оборче, отразено на скиците като сграда № 4, отразена графично в комбинираната скица приложение № 8, както и съществуващата ограда, чието местоположение не е променяно. Съобразявайки и разясненията, дадени с ТР