Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 08.08.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 31/2024
Вид
Решение № 163
Подписан
08.08.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Живка Димитрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Свиленград, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100031 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), против О. С. С., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът иска от съда да установи в отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 721/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград. Претендира разноски, направени в настоящото исково и в заповедното производство.

В исковата си молба ищецът е посочил, че иска от съда да установи съществуването на вземания в общ размер на 318,31 лева и законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, формирана както следва: сумата 225,85 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.09.2021г., от които 151,89 лв. - за отчетен период 02.09.2021г. – 24.09.2021г., 36,98 лв. - за отчетен период 25.09.2021г. – 24.10.2021г., 36,98 лв. - за отчетен период 25.10.2021г. – 24.11.2021г.; сумата 92,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 02.09.2021г.

Ищецът твърди, че на 02.09.2021г. сключил с ответника Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895694884. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, вследствие на което той бил едностранно прекратен от ищеца, съгласно т.19б от приложимите Общите условия. Вследствие прекратяването на договора, била начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 92,46 лева, представляваща стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси.

За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд — Свиленград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. дело № 721/2023 година по описа на съда и издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това, ищецът 1 имал правен интерес да сезира съда с настоящите установителни искове.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, представя отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е ползвал мобилните услуги, чието заплащане се претендира, както оспорва и тяхната стойност. Оспорва и вземането за неустойка, тъй като то почивало на нищожна клауза в договора за мобилни услуги.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 721/2023 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 277/25.10.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, за заплащане от ответника на следните суми: сумата 225,85 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и такси за услуга Роуминг Roam&Surf по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895694884 от 02.09.2021 г. за отчетен период от 02.09.2021г. до 24.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.10.2023г. до пълното й погасяване, сумата 92,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895694884 от 02.09.2021 г., както и съдебни разноски, включващи сумата 25,00 лв. - за държавна такса и сумата 480,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение п о чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице идентичност – предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Със заявлението по чл.410 от ГПК ищецът е представил Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895694884, сключен на 02.09.2021 година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и О. С. С., като „потребител“. Видно от договора операторът се е задължил да предоставя на потребителя мобилни услуги за посочения телефонен номер, при абонаментен план „Тотал+“ и месечен абонамент в размер на 36,99 лв., за срок от 24 месеца – до 02.09.2023 г., респ. потребителят е поел задължение да заплаща месечната абонаментна такса.

Договорът съдържа клауза, съгласно която, „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по този договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

… б) … част от разликата между стандартната цена на устройствата (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за 2 лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“.

Представена е със заявлението по чл.410 ГПК и Декларация от 02.09.2021г. (л.24), видно от която потребителят – ответник е получил екземпляр от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.

По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е обективирано в отделно подписаната декларация – съгласие, приложена в заповедното производство. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури, представени със заявлението по чл.410 от ГПК: 1/. Фактура № **********/25.09.2021г., издадена за отчетен период 02/09/2021-24/09/2021г., включваща задължения за месечна абонаментна такса, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, които са в общ размер на 164,21 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 10.10.2021 г.; 2/. Фактура № 7327057288/25.10.2021г., издадена за отчетен период 25/09/2021-24/10/2021г., включваща месечна абонаментна такса, както и задълженията от предходния период (164,21 лв.), които са в общ размер на 201,19 лв. с вкл. ДДС. Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 09.11.2021 г.; 3/. Фактура № 7328382991/25.11.2021г., издадена за отчетен период 25/10/2021-24/11/2021г., включваща месечна абонаментна такса и задълженията от предходния период (201,19 лв.), които са в общ размер на 318,31 лв. с вкл. ДДС (съответен на общия размер на исковите претенции).

Във фактурата е посочено, че дължимата сума е платима в срок 09.02.2022 г.

По иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ищецът следваше да установи наличие на процесуалните предпоставки за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът - на потребител на мобилни услуги; реалното предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочения период, настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги, размера на цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника, размера на цената на мобилните услуги.

Събраните в хода на производството доказателства водят до извода, че страните са обвързани по силата на валидно сключен договори за мобилни услуги, а именно Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895694884 от 02.09.2021 г. Вследствие сключването на този договор, възникналото облигационно правоотношение между страните следва да се уреди с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.

Съгласно чл.71 от част XIII от Общите условия, приложими към процесния договор, потребителят е длъжен да заплаща на оператора определените цени по начин и срокове заплащане, посочени в чл.27 от същите ОУ. Съгласно чл.27 от ОУ, „Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването“. Съгласно чл.75 от част XIV от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.

В процесния случай основание за едностранно прекратяване от страна на оператора 3 на договорите за мобилни услуги е неплащане от страна на потребителя на дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане, което основание е визирано в разпоредбата на чл.19б, б.„в“ от ОУ. За едностранното прекратяване на договорите на основанията, предвидени в чл.19б от ОУ, не се изисква писмено предизвестие, видно от приложените ОУ.

Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните през исковия период за доставка на мобилни услуги по процесния договор за мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорения месечен абонамент и такси по договора, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилия действие договор, вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги.

Ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които са извън месечните абонаментни такси. За да бъде присъдена и тази част от претендираната сума, ищецът следваше да докаже, че абонатът е използвал услугите, описани в издадените фактури. Фактурите изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти /възникване на вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като същите не са подписани от получателя на доставката - ответника.