Решение № 33 от 11.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Благоевград, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Алексова при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Силвия Алексова Административно наказателно дело № 20251210201502 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от К. Е. В., с ЕГН **********, депозирана чрез адв. А. С. от Адвокатска колегия - Благоевград, против Наказателно постановление № 25-1116-003864 от 13.10.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер за 300 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Излага се, че е налице липса на компетентност, както на съставителя на АУАН, така и на административно-наказващия орган. Сочи се, че административнонаказващият орган не се е произнесъл за наличието, респ. за липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, взети предвид при определяне размера на наказанието. Навежда се, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, не са спазени процедурите по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и липсват задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка, като излага осъществилата се според него такава. Твърди се, че в случая не е налице 1 виновно поведение от страна на В., тъй като последният не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че с извършената от него маневра ще предизвика настъпилото ПТП. Навежда се, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а ако той действително е извършил такова, то е следвало да бъде квалифицирано по чл. 44, ал. 2 ЗДвП. Твърди се несъответствие в квалификацията на нарушението между съставения АУАН и издаденото НП.

По тези съображения се иска издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административно-наказващият орган – Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Със съпроводителното писмо до съда, с което са изпратени жалбата и административно-наказателната преписка, се иска да бъде потвърдено процесното наказателно постановление и се релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани за присъждане от жалбоподателя при съответния изход от спора.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна.

На 28.09.2025 г., около 17:45 часа, в гр. Благоевград, жалбоподателят управлявал поверения му лек автомобил марка „А*, модел „Б*с рег. № *, собственост на Е*В., по ул. „Ш*, с посока на движение от ул. „В*“ към ул.

„С*. Пред дом № *на ул. „Ш*, при преминаване покрай паркирани от дясната му страна МПС, жалбоподателят частично навлязъл в насрещната пътна лента и допуснал ПТП, като ударил странично насрещно движещия се л.а. марка „Ф*, модел „Г* рег. № *, управляван от свид. Х., който лек автомобил се движел по средата на пътното платно, по линията, разделяща го на две ленти.

След като двамата водачи се уверили взаимно, че са добре, жалбоподателят паркирал управлявания от него автомобил в дясната пътна лента /между паркираните на същата автомобили/, за да не пречи на движението.

Впоследствие свид. Х. позвънила на баща си, който пристигнал на местопроизшествието.

На 28.09.2025 г. за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. свидетелите Л. и Р. – служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград, изпълнявали служебните си задължения, като около 17:50 – 17:55 ч. получили сигнал от дежурния при 01 РУ на ОДМВР - Благоевград за настъпило ПТП в района на ул. „Ш*“. Пристигайки на място, свидетелите извършили оглед на 2 местопроизшествието и тествали двамата водачи за наличие на алкохол в кръвта, като пробите им били отрицателни. В. и Х. попълнили декларации във връзка с настъпилото ПТП. Свидетелят Л. съставил Протокол за ПТП, в който е описан механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие. За констатираното свид. Л. съставил на В. АУАН серия GA № 4383769, който му бил връчен веднага. В законоустановения в ЗАНН срок жалбоподателят депозирал възражение срещу съставения

АУАН.

Впоследствие административно-наказващият орган възприел изцяло констатациите в съставения АУАН и въз основа на него, на 13.10.2025 г. издал обжалваното Наказателно постановление срещу К. Е. В., с ЕГН **********, с което му наложил горепосоченото административно наказание.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателна преписка, както и от надлежно приобщения по делото електронен носител – диск, съдържащ запис от камера, монтирана на фасадата на кооперация, находяща се на ул. „Шар планина“ № 8, чието съдържание бе възпроизведено в проведеното на 12.01.2025 г. открито съдебно заседание. За да възприеме гореописаната фактическа обстановка, съдът кредитира и показанията на цитираните по-горе свидетели – Л. и Р., предвид липсата на данни за заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото и предвид последователността и непротиворечивостта на показанията им. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че чрез тях свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства. Що се касае до показанията на свид. Х., съдът кредитира същите, с изключение на частта, в която свидетелката твърди, че се е движела изцяло в собствената й пътна лента. Това твърдение се опровергава от приобщения по делото видеозапис, на който ясно се вижда, че управляваният от свид. Х. автомобил, се движи по средата на пътното платно, по линията, разделяща го на две ленти. Анализирайки обясненията на жалбоподателя, съдът съобрази обстоятелството, че същите освен доказателствено средство, се явяват и средство за защита, поради което следва да бъдат ценени на база вътрешната им непротиворечивост и липсата на несъответствия с останалите доказателствени източници по делото. В тази връзка, съдът кредитира с доверие обясненията на В. единствено в частта, в която същият описва посоката си на движение, обстоятелството, че от дясната му страна е имало паркирани автомобили, както и местоположението на управлявания от свид.

Х. автомобил на пътната лента. В останалата им част обясненията на В. не следва да бъдат ценени, доколкото чрез тях той пресъздава провелия се между него и Х. разговор след настъпилото ПТП, както и изразява личното си отношение към настъпването на същото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на 3 преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на 20.10.2025 г., а жалбата е подадена на 23.10.2025 г./ и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група в ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН също е съставен от компетентно лице – полицай в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград. В тази връзка, несъстоятелни се явяват въведените с жалбата възражения за липса на компетентност, както на актосъставителя, така и на административно-наказващия орган.

При провеждането на административно-наказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, както твърди жалбоподателят. АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени/издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел. Съдът не споделя становището на В. за неспазване на процедурите по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване и установяване на нарушението, съобразно чл.

40, ал. 1 от ЗАНН. Актът е подписан от съставителя му, от свид. Х., а така също и от жалбоподателя-нарушител, като на последния е връчен препис от него срещу разписка, съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Не се споделят доводите на жалбоподателя и че в наказателното постановление липсват задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Напротив, в издаденото Наказателно постановление адиминистративно-наказващият орган е описал самото нарушение, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Същите са изводите на съда и по отношение доводите за нарушение на чл. 57, т. 8 от ЗАНН и чл. 28 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че посочването на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при абсолютно определена санкция, както е в настоящия случай, не е необходим реквизит на наказателното постановление и липсата на подробен анализ в тази насока, не може да бъде приета като съществено нарушение. Става ясно, че издавайки атакуваното НП, административнонаказващият орган имплицитно е приел, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, което становище се споделя и от настоящия съдебен състав, предвид наличието на вредни последици, изразяващи се в настъпилото ПТП.

Относно нарушението по чл. 25, ал. 2 ЗДвП:

Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

4

Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Според настоящия съдебен състав, по делото несъмнено се установи, че на 28.09.2025 г., около 17:45 часа, в гр. Благоевград, жалбоподателят В. е управлявал л.а. марка „А*, модел „* рег. №* по ул. „Ш* с посока на движение от ул. „В* към ул. „С*, като преминавайки покрай паркирани от дясната му страна автомобили, частично е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил странично насрещно движещия се лек автомобил с рег. № Е*, при което е реализирал ПТП.

Доколкото именно жалбоподателят е управлявал л.а. марка „А*модел „Б*с рег.

№ *, то той е притежавал и качеството „водач на МПС“ по смисъла на § 6. т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е бил годен субект на административното нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП. По безспорен начин се доказа и фактът за настъпило ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От осъществилия се между двете превозни средства, управлявани от В. и свид. Х. удар, са настъпили материални щети, поради което е налице ПТП по смисъла на закона.

Заобикаляйки паркираните от дясната му страна автомобили и навлизайки частично в насрещната пътна лента, жалбоподателят е предизвикал процесното ПТП. Преди да започне маневрата, В. е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и едва тогава да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От съдържанието на възпроизведения в съдебно заседание видеозапис, ясно се вижда, че управляваният от жалбоподателя л.а. преминава в насрещната пътна лента. Тук е мястото да се отбележи, че действително в конкретния случай е налице съпричиняване от страна на свид.