Решение № 1577 от 05.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Русе, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520102188 по описа за 2025 година

Е. Р. И. заявява, че на 27.10.2011г., Районен съд – Русе издал срещу нея, на „******“ ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №**********г. за сумите: 1671.49 лева – главница по Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на сумата; 554.73 лева – лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски.

По молба на банката, въз основа изпълнителния лист, ЧСИ В. М. образувал ИД №*****г., което прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление от 24.01.2016г. Пояснява, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено през м.април – м.май 2012г.

През 2025г. ищцата получила уведомление за образувано срещу нея изпълнително дело №*******г. по описа на ЧСИ В. М., инициирано от „*******“ ЕООД. Взискателят се позовал на цесия от 30.10.2017г., която Е. И. твърди, че не и е съобщавана. В тази връзка сочи, че за цедиране на вземането узнала от уведомлението на съдебния изпълнител, в което били посочени два договора за прехвърляне на вземането: от „******“ ЕАД на „**********“ ЕАД – на 04.06.2012г. и от „**********“ ЕАД на „*******“ ЕООД – на 30.10.2017г. Отделно от това предмет на цесията бил Договор за потребителски кредит от 07.09.2009г., а не Договор за стоков кредит чрез банкова карта, сключен на 18.05.2006г.

Поддържа, че вземането, за което е образувано ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.

№*** е погасено по давност, за което излага следните аргументи:

Давността била прекъсната с влизане в сила Заповедта за изпълнение и факта на образуване ИД №*****г. Последните валидни изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело били извършени през м.април – м.май 2012г., поради което през м.април 1

– м.май 2014г. делото следвало да бъде прекратено. За периода от м.май 2014г. до 14.02.2025г. (датата, на която било образувано ИД №*******г.) не били предприети каквито и да е действия по изпълнение, т.е. давността не била прекъсната.

Позовавайки се на приетото с ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, счита, че не дължи сумите, предмет на новообразуваното изпълнително дело, тъй като вземането на ответника към 14.02.2025г. е погасено по давност.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, че не дължи на дружеството сумите: 1671.49 лева – главница по Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на сумата; 554.73 лева – лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски по ЧГД №**********г. по описа на РРС, за което е образувано изпълнително дело №*******г. по описа на ЧСИ В. М., поради погасяване вземането по давност. В условията на евентуалност, на същото основание, моли съда да признае за установено, че не дължи сумата над 618.55 лева, формирана за периода 14.02.2022г. – 14.02.2025г. до 2370.67 лева за периода 22.10.2011г. – 14.02.2025г. за начислена законна лихва върху главницата 1671.49 лева.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, юрисконсулт М. М. – пълномощник на „*******“ ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Пояснява, че на 18.05.2006г. ищцата сключила с „******“ ЕАД Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта, а на 07.12.2009г. – допълнително споразумение към него, с което бил променен вида на кредита – от стоков кредит в кредит за текущо потребление. Поради неизпълнение задълженията произтичащи от контракта, банката инициирала заповедно производство, завършило със заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа който било образувано изпълнително дело №*****г. по описа на ЧСИ с рег.№***.

На 04.06.2012г. „******“ ЕАД прехвърлила на „********** ********“ ЕАД вземанията по процесния договор, след което дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело.

На 30.10.2017г. „********** ********“ ЕАД цедирало вземането на „*******“ ЕООД.

Предвид уведомлението, приложено към исковата молба, счита, че длъжникът е уведомен за цесиите.

Намира за недопустим искът, предявен в условията на евентуалност.

Поддържа, че в настоящия случай намира приложение общият петгодишен давностен срок, който съобразно разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Счита, че ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.№*** е образувано преди да изтече установения давностен срок и взискателят своевременно е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора.

2

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа заповед за изпълнение №*******г., издадена по ЧГД №**********г., на 27.10.2011г. Районен съд – Русе издал изпълнителен лист с който Е. Р. И. М. и Н. К. Х. са осъдени, солидарно да заплатят на „******“ ЕАД сумите: 1671.49 лева – главница по договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2011г. до окончателното й изплащане; 554.73 лева – лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г. и 250.53 лева – разноски по делото.

По молба на банката е образувано ИД №*****г. по описа на ЧСИ с рег.№***, което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление №503/24.01.2016г., тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Последното изпълнително действие е извършено през м.април 2012г. – наложен запор върху банкови сметки на ищцата.

В настоящото производство е прието ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.№*** – В. М., образувано на 14.02.2025г. по молба на „*******“ ЕООД, въз основа изпълнителен лист от 27.10.2011г., издаден от Районен съд – Русе по ЧГД №**********г. Взискателят уведомил съдебния изпълнител, че 30.10.2017г. вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор, като в подкрепа на твърдението представил договор за цесия от същата дата.

В хода на изпълнителното производство са извършени следните действия:

- на 14.02.2025г. са изискани справки за налични банкови и платежни сметки; действащи трудови договори, сключени с длъжника; наложени са запори върху банкови сметки на ищцата;

- на същата дата Е. И. е уведомена за образуваното изпълнително производство;

- на 07.03.2025г. ищцата депозирала възражение за погасяване вземането по давност;

- на 11.03.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. И.;

- с постановление №8766/05.05.2025г. изпълнителното производството е спряно на основание чл.432, ал.1, т.7 ГПК.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.

Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които изключват или погасяват спорното право.

Процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение на парични задължения, 3 въз основа документ по чл.417 ГПК, която е влязла в сила (не са наведени твърдения, че ищецът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК) и придала на вземанията качеството на съдебно установени по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Поради това, правото на принудително изпълнение по отношение на тях се погасява с петгодишна давност.

Първоначално давността е била прекъсната с образуването на ИД №*****г. по описа на ЧСИ с рег.№***, прекратено на 24.01.2016г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Второто изпълнително дело е образувано на 14.02.2025г. С молба от същата дата взискателят – „*******“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху установени банкови сметки на длъжника.

Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че след 24.01.2016г., когато е прекратено първото изпълнително дело, в продължение на 5 години са поискани, съответно извършвани изпълнителни действия, които съгласно даденото в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК задължително тълкуване да са прекъснали давността, поради което същата е изтекла на 24.01.2021г.

Въз основа изпълнителния лист от 27.10.2011г. по молба на ответника, депозирана на 14.02.2025г. е образувано ново изпълнително производство – ИД №*******г. по описа на ЧСИ с рег.№***, като в молбата е посочен конкретен изпълнителен способ, но молбата е подадена след изтичане на давностния срок по чл.110 ЗЗД и към този момент правото на принудително изпълнение върху вземанията, предмет на изпълнителния лист, е било погасено по давност. Това налага извод за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителния лист, като погасени по давност, на което основание предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявената в условията на евентуалност претенция за признаване установено, че ищцата не дължи на ответника сумата над 618.55 лева, формирана за периода 14.02.2022г. – 14.02.2025г. до 2370.67 лева за периода 22.10.2011г. – 14.02.2025г. за начислена законна лихва върху главницата 1671.49 лева.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото. Същите възлизат на 1665.78 лева, от които 900 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №*******г. и 450 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ВЧГД №******г. по описа на РОС.

Съдът намира за основателно, релевираното от ответната страна възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки видът на спора, интереса, вида и количеството извършена работа, фактическата и правна сложност и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 и ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, съдът счита, че адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 650 лева – адвокатско възнаграждение по ГД №*******г. и 250 лева – по ВЧГД №******г. При това положение дължимите на ищеца разноски възлизат на 1215.78 лева.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „*******“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.София, *******, представлявано от управителите Р. М.Т. и Т. В., че Е. Р. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе, ***** не дължи на дружеството сумите: 1671.49 лева – главница по Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта от 18.05.2006г., ведно със законната лихва от 22.10.2011г. до изплащане на сумата; 554.73 лева – лихва за периода 14.04.2010г. – 21.10.2011г.; 250.53 лева – разноски по ЧГД №**********г. по описа на РРС, за което е образувано изпълнително дело №*******г. по описа на ЧСИ В. М., поради погасяване вземането по давност.

ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Е. Р. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1215.78 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.