Определение № 195 от 18.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 16.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500039 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 75334/12.10.2023г по описа на РС – Варна, подадена от Н. Н. К. и М. Н. К., чрез общия им процесуален представител адв. С. Д. И., срещу определение № 11293/20.09.2023 г., постановено по гр. дело № 6780/2023 г. по описа на РС-Варна в частта му, с която Н. Н. К. и М. Н. К. са осъдени да заплатят на И. Н. П. сторените разноски по делото в размер на 891,64 лева, включително и за адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК.

Въведени са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт.

Жалбоподателите /ответници по първоинстанционното дело/ считат, че с оглед на обстоятелството, че с обжалваното определение, постановено в закрито заседание, производството по делото се прекратява, поради направен от И. Н. П. отказ от иск по чл. 233 от ГПК, им се следват разноски на основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 81 от ГПК. Считат, че с поведението си не са станали повод за завеждане на делото и за разноските, които е сторил по него ищецът И. П..

Жалбоподателите молят съда, да отмени Определение № 11293/20.09.2023 г. постановено по гр. дело № 6780/2023 г. по описа на РС-Варна в частта му за разноските, като постанови друго определение, с което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да осъди И. П. да заплати на Н. К. и М. К. сторените в производството пред РС-Варна разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от И. П. адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде намалено от съда, от 700 на 400 лева. Излагат се доводи, че исковете не са с прекомерна фактическа и правна сложност, производството е приключило без участие в открити съдебни заседания и действията на процесуалния представител на ищеца се изчерпват с изготвянето на исковата молба и уточненията по нея, с оглед на което възнаграждението му е следвало да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМРАВ.

Претендират се разноски.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК И. Н. П., чрез процесуалния си 1 представител адв. А. И. от АК-Бургас е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Счита, че обжалваното определение в частта му разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.

В условията на евентуалност, при отмяна на обжалваното определение в частта му за разноските, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от Н. К. и М. К. и моли същото да бъде намалено от 800 лева на 400 лева.

Постъпила е и частна жалба входящ № 91123/04.12.2023г. по описа на РС-Варна, подадена от Н. К. и М. К., чрез общия им процесуален представител адв. С. И. от САК срещу определение № 13228/06.11.2023 постановено по гр. дело № 6780/2023 г. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата им с входящ № 75337/12.10.2023 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на постановеното по делото определение № 11293/20.09.2023 г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските, с която се иска да им бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева., както и е оставено без уважение направеното в условията на евентуалност искане - да бъде намалено присъденото с определение № 11293/20.09.2023 г. по описа на РС-Варна адвокатско възнаграждение в полза на И. П. до сумата в размер на 400 лева.

Жалбоподателите молят съда, да отмени Определение № 13228/06.11.2023 г. постановено по гр. дело № 6780/2023 г. по описа на РС-Варна, като постанови друго определение, с което на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да осъди И. П. да заплати на Н. К. и М. К. сторените в производството пред РС-Варна разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от И. П. адвокатско възнаграждение и се моли същото да бъде намалено от съда, от 700 на 400 лева.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК И. Н. П., чрез процесуалния си представител адв. А. И. от АК-Бургас е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Счита, че с поведението си Н. К. и М. К. са дали повод за завеждане на делото и съответно за разноските, които той е сторил. Счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

В условията на евентуалност, при отмяна на обжалваното определение прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от Н. К. и М. К. и моли същото да бъде намалено от 800 лева на 400 лева.

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по искова молба подадена от И. Н. П., чрез процесуалния му представител адв. А. И. от АК-Бургас срещу М. Н. К. и Н. Н. К. с искане да бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик на движими вещи /подробно описани и индивидуализирани в исковата молба, придобити от И. П. чрез покупка/ на обща стойност 4791 лева и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесните вещи на ищеца. В случай, че вещите или някоя от тях е погинала или отчуждена се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца пазарната стойност на тези вещи, чието връщане е невъзможно.

В исковата молба се твърди, че въз основа на предварителен договор сключен на 27.01.2012 г., ведно с Анекс към него от 08.06.2018 г. за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на собствеността върху самостоятелни обекти в сградата, И. П. е извършил строително-монтажни работи в сграда с идентификатор № *** по КККР на град Созопол с адрес в град Созопол, ***, собственост на Неделчо Н.

Карабаджаков и съпругата му Лиляна Петрова К. /наследодатели на Н. К. и М. К./. Предвид отказа да му бъде прехвърлена собствеността върху самостоятелни обекти в сградата, така както е било уговорено в предварителния договор, ищецът е предявил иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, по който е образувано гр. дело №1648/2020г. по описа на ОС-Бургас. На 15 юни 2020 г. И. П., заедно с приятелите си Дойчо Дойчев и Цанко 2

Бакърджиев, е отишъл до сградата в град Созопол, *** за да прибере от там свои лични вещи - оборудване и строителни материали, които са му били необходими за осъществяваната от него строителна дейност. И. П., в присъствието на Н. К. и М. К. е прибрал част от вещите си, а останалата част от тях е трябвало да вземе по-късно, след като организира подходящ за извозването им транспорт. След този момент сградата е била заключена и И. П. не е бил допуснат да прибере останалите там негови вещи /именно процесните/, всички на обща стойност от 4791 лева.

През месец март 2021 г. му е била връчена нотариална покана, подписана на 08.03.2012 г., съгласно текста на която Н. К. и М. К. не се противопоставят да прибере вещите си, но само след като им заплати парично обезщетение за съхраняването им, която претенция И. П. счита за неоснователна.

В срока по чл. 131 от Н. К. и М. К.,чрез процесуалния им представител адв. С. И. от САК е подаден отговор, с който оспорват исковете, считат същите за неоснователни и молят за отхвърлянето им.

Ищецът чрез процесуалния си представител е подал молба с входящ № 68627/18.09.2023г., с която заявява, че се отказва от предявените искове за връщане на движимите му вещи посочени в исковата молба и уточнителните молби. Отказът от исковете обосновава с отпадане на правния си интерес от настоящото дело, поради влизане в сила на 29.06.2023 г. на Решение № 384/04.01.2022г. по гр.д.1648/2020г. по описа на ОСБургас, с което е обявен за окончателен, сключения на 27.01.2012 г. между И. П. от една страна и от друга Неделчо Карабаджаков и Лиляна К. /наследодатели на Н. К. и М. К./ предварителен договор за изграждане на жилищна сграда в град Созопол и прехвърляне на обособени обекти в нея, въз основа на който собствениците се задължават да прехвърлят на И. П. недвижими имоти в сграда, а именно: партерен /приземен/ етаж и първи етаж, представляващи самостоятелни обекти в сградата, срещу стойността на извършени от И. П. строителни услуги в сграда с идентификатор ***.

На 06.08.2023 г. И. П. е влязъл във владение като собственик на апартаментите, находящи се в град Созопол, ***, въз основа на решението на съда, като там са се намирали вещите, чието връщане е претендирал от Н. и М. Карабаджакови.

Поради поведението на Н. и М. Карабаджакови, изразяващо се в отказ да му предоставят възможност да прибере вещите си преди 06.08.2023 г., те са станали причина на 26.05.2021 г. И. П. да предяви исковете си срещу тях и да понесе разноски за водене на делото, изразяващи се в направени разходи за държавна такса в размер на 191,64 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 2 от ГПК.

Насрещната страна по исковете претендира разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 74, ал. 4 от ГПК.

С определение 11293/20.09.2023 г. РС-Варна е прекратил производството по гр.д.6780/2023г. по отношение на предявените от И. Н. П. срещу Н. Н. К. и М. Н. К. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, на основание чл.233 от ГПК.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В настоящия случай частна жалба входящ № 75334/12.10.2023г. по описа на РС – Варна, подадена от Н. Н. К. и М. Н. К., чрез общия им процесуален представител адв. С. Д.

И., срещу определение № 11293/20.09.2023 г., постановено по гр. дело № 6780/2023 г. по описа на РС-Варна в частта му, с която Н. Н. К. и М. Н. К. са осъдени да заплатят на И. Н.

П. сторените разноски по делото в размер на 891,64 лева, включително и за адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК, по своята правна същност представлява молба за изменение на определението в частта му за разноските, по която компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил обжалваното определение, по аргумент от чл. 248, ал.

1 от ГПК. В тази част въззивното производство следва да бъде прекратено, а частната жалба 3 следва да бъде върната на РС-Варна за преценка и произнасяне по съдържащото се в нея искане за изменение на определение №11293/20.09.2023г. в частта относно разноските по чл. 248 ГПК.

По отношение на частна жалба входящ № 91123/04.12.2023г по описа на РС-Варна, същата е редовна и допустима, подадена е в срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248 от ГПК и изхожда от страни с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях определение на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК: Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно чл. 78 от ГПК: Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.

В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 от ГПК, с оглед на обстоятелството, че ответникът е дал повод за образуване на делото.