Определение № 665 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 396/2024
- Вид
- Определение № 665
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Радослав Петков Радев, Иванка Петрова Гоцева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 665 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радослав П. Радев
Членове:
Недялка Д. Свиркова П.
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 263020/26.05.2023 г., подадена от С. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. С., бул. „В.“ № ., ап..., чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане от 24.10.2019 г. за издаване на изпълнителен лист № 9509/24.10.2019 г. против жалбоподателя за суми, присъдени с Решение № 2915/10.07.2019 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС Пловдив, ІV гр.с.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е постановил разпореждане, с което е издал изпълнителен лист в полза на ищеца „Теленор България“ ЕАД. Посочва, че решението по делото не е влязло в сила доколкото не било съобщено на жалбоподателя, нито на процесуалния й представител. Не ставало ясно на какво основание се издава изпълнителният лист –осъдително решение или заповед за изпълнение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. В. Г. от САК, е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба, като недопустима, а при условията на евентуалност, като неоснователна. Излага подробни съображения и моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК, намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване. Внесена е 1 дължимата държавна такса. Срокът по чл. 407 ГПК е спазен, тъй като видно от предоствената от ЧСИ Тодор Луков справка, покана за доброволно изпълнение с изх.№ 3598/04.04.2023 г. до С. С. е връчена на дата 16.05.2023 г.
Жалбата е заведена в съда на 26.05.2023 г. /с дата на изпращане съгласно пощенското клеймо – 25.05.2023 г./, поради което е в срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с искова молба на „Теленор България“ ЕАД против С. Г. С., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск за признаване за установено дължимостта на сума по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, обективно кумулативно съединен с осъдителни искове.
С решение № 2915/10.07.2019 г., постановено по образуваното гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с., влязло в сила на 02.08.2019 г., е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят С. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата от 182,56 лв. главница – неплатени използвани далекосъобщителни услуги за периода 01.10.2015 г. – 31.01.2016 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Със същото решение ответникът и настоящ жалбоподател е осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 536,34 лв. - договорна неустойка; сумата от 53,82 лв. - лизингови вноски по договор № 005265844 за периода 02.2016 – 06.2017 г.; сумата от 46,98 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8555/2017 г. на ПдРС и сумата от 275 лв. - разноски по гр.№ 18103/2017 г. на ПдРС.
На 21.10.2019 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на ПдРС, IV гр.с., е постъпила молба от „Теленор България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. В. Г., за издаване на изпълнителен лист.
Въз основа на така депозираната молба първоинстанционният съд, с обжалваното разпореждане от 24.10.2019 г., е разпоредил издаване на изпълнителен лист за сумите, предмет на осъдителните искове, присъдени с решение № 2915/10.07.2019 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС Пловдив, ІV гр.с. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 02.08.2019 г. и не подлежи на последващ инстанционен контрол, а изпълнителният лист е бил издаден на 24.10.2019 г.
В чл. 406 ГПК е предвидено, че изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, като същият не проверява законосъобразност и правилност на влязло в сила решение на първоинстанционния съд.
2
На основание чл. 404, т. 1, предложение първо от ГПК, актът на Пловдивския районен съд подлежи на принудително изпълнение и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу С. С.. Именно въз основа на влязлото в сила решение № 2915/10.07.2019 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІV гр.с., с което жалбоподателят С. С. е осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата от 536,34 лв. договорна неустойка и сумата от 53,82 лв. - лизингови вноски по договор № 005265844 за периода 02.2016 – 06.2017 г., сумата от 46,98 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 8555/2017 г. на ПдРС и сумата от 275 лв. - разноски по гр.№ 18103/2017 г. на ПдРС, първоинстанционният съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Доколко правилно са били присъдени тези суми в полза на ищеца в първоинстанционното производство не подлежи на преценка в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязъл в сила съдебен акт.
Предвид гореизложеното и доколкото към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт са били налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 406 във вр. с чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК, то обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VІII в.гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба /вх.№ 263020/26.05.2023 г. на РС-Пловдив, вх.№ 5364/13.02.2024 г. на ОС-Пловдив/, подадена от С. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. С., бул. „В.“ № .. ап.. ..чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане от 24.10.2019 г. за издаване на изпълнителен лист № 9509/24.10.2019 г. против жалбоподателя за суми, присъдени с влязло в сила решение № 2915/10.07.2019 г. по гр.д. № 18103/2017 г. по описа на РС Пловдив, ІV гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4