Решение № 451 от 08.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110216015 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. АВР. Г. от ... против Наказателно постановление № 20-4332-010510/24.06.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.104 а ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Според изложеното в жалбата, описаната в акта и в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Жалбоподателят твърди, че на инкриминираните дата и място не е разговарял по мобилния си телефон, докато управлява МПС.

По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2020 г. около 09:30 часа в гр.София жалбоподателят Н. АВР.

Г. управлявал лек автомобил ... Автомобилът се движел по ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от бул.“Самоковско шосе“ към кръстовището с ул.“Стар Лозенски път“. По време на движение водачът на лекия автомобил използвал мобилен телефон, без устройство „Handsfree” (свободни ръце).

Водачът на лекия автомобил бил забелязан и спрян от полицейски екип в състав: св.Д. и колегата му –... –мл.автоконтрольори в ОПП-СДВР, които изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване правилата за движение по пътищата.

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача на МПС – Н. АВР. Г., като последният не носел в себе си и не представил на контролните органи контролния талон към СУМПС.

За констатираните нарушения свидетелят ... съставил срещу жалбоподателя Н. АВР. Г. Акт за установяване на административно нарушение, бл.№ 090644/11.06.2020 г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.104 а от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражение, че не е съгласен с направените в акта констатации. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.

Въз основа на посочения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 20-4332-010510/24.06.2020 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя Г. е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушението по чл.104 а от ЗДвП, и на основание основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбаподотеля на 03.11.2021 г.

2

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН бл.№ 090644/11.06.2020 г., справка –картон на водача, Заповед 8121 К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; както и от гласните доказателствени средства.

Съдът се довери на заявеното от свидетеля –актосъставител ..., който потвърди, че на инкриминираната дата е работел в екип с колегата си Пенчо Василев, с когото са спрели за извършване на полицейска проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, като за установените нарушения е бил съставен АУАН.

Възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП, показанията на св.... и приобщените писмени доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя. С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите правила за доказването в административно-наказателния процес, като доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за верни.

В настоящия случай жалбоподателят не ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в АУАН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира жалбата, с която е сезиран за процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу административно –наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна 3 служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.

Констатираните нарушения са описани ясно и съдържат всички елементи от обективния им състав, както и съответстващата им правна квалификация, като по никакъв начин не е ограничена възможността на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

От събраните по делото доказателства, анализирани по-горе безспорно се установява, че жалбоподателят Н. АВР. Г. е извършил вменените му нарушения, като на посоченото в наказателното постановление време и място е управлявал процесния лек автомобил, и по време на управлението му е използвал мобилен телефон, без устройство тип „handsfree” –свободни ръце.

От субективна страна това нарушение на разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал, че извършва нарушение на правилата за движение по пътищата, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването им.

Предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ за извършеното нарушение е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия.

4

На следващо място, в хода на съдебното производство безспорно се установи, че на посоченото в наказателното постановление място и време Н.Г. е управлявал процесния лек автомобил без да носи контролен талон към СУМПС.

От субективна страна това нарушение на чл. чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.

За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е наложил административно наказание „глоба” в размер от 10 лева, съгласно санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, предл.ІІ ЗДвП, като за съда не съществува възможност да ревизира същия.

За съда в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и личността на нарушителя (видно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача жалбоподателят е наказван многократно с влезли в сила НП за нарушения на правилата за движение), както и характерът на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасност на движението по пътищата, извършените административни нарушения от Н.Г. не разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

До приключване на съдебните прения не беше направено искане от страните за присъждане на сторени по делото разноски, поради което и съдът не дължи прознасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно

5 постановление

№

20-4332-

010510/24.06.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на Н. АВР. Г. на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.104 а ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс , и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6