Решение № 23 от 18.11.2024, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Етрополе, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Чикова като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20241830200070 по описа за 2024 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ жалба от С. И. С., с ЕГН ********** и поС.ен адрес в гр. ************* – чрез пълномощника му адв. С. Т. С. от САК, срещу Наказателно постановление № 35/02.05.2024 г. на Началник РУ – Етрополе, при ОД МВР - София.

В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са свързани най – вече с нарушаването правото на защита на жалбоподателя.

Посочва, че в АУАН липсва име на лицето, срещу което е издаден, с което е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В този смисъл като нарушение се посочва и това,че като възраст на нарушителя е посочена 51 г., които, обаче, не са били навършени от него към тази дата. Като следващо процесуално нарушение, допуснато при съставянето на АУАН и НП се посочва, че като място на извършване на административното нарушение е посочена ул. „Г. Димитров“, без цитиран номер, административен адрес или район, което ограничава възможността на нарушителя да разбере по какви точно факти следва да се защитава, респ. правото му на защита и което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, респ. такова по чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН. Навеждат се доводи, че както в АУАН, така и в оспорваното НП не е посочено ЕГН на лицето, за което носел отговорност жалбоподателя и на което е трябвало да осигури придружител, като, в този смисъл се посочва, че соченият за нарушител няма възможност да разбере защо

1 административнонаказаващият орган е съставил процесния АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощника си – адв. С. Т. С., като поддържа жалбата, по основанията, визирани в нея и доразвива доводите си относно допуснатите в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Претендира присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. В писмото, с което жалбата е изпратена в РС – Етрополе, ведно с материалите по административно – наказателната преписка, се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства по него са приобщени следните документи: заверено от адв. С. копие на АУАН, бл. № 0500720/04.04.2024 г.; заверено от адв. С. копие на

Наказателно постановление № 35/02.05.2024 г. на Началника на РУ – Етрополе, ведно с разписка за връчването му; договор за правна защита и пълномощно към него; заверено копие на АУАН, бл. № 0500720/04.04.2024 г. и номер по регистъра на РУ – Етрополе № 35/24 г. ; заверено копие на сведение от Т. В.

П.; заверено копие на приемо – предавателен протокол от 05.04.2024 г.; заверено копие на План относно организиране и провеждане на полицейска операция с № РУИ – 3676/03.04.2024 г.; заверено копие на докладна записка с № УРИ 3676/08.04.2024 г.; писмо от Началника на РУ – Етрополе с вх. № 1684/16.08.2024 г. на РС – Етрополе с приложено към него заверено копие на НП № 35/02.05.2024 г. на Началник РУ – Етрополе; документи относно подаването на жалбата и списък на разноските, направени от жалбоподателя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

В съдебното заседание по делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Г. Н. Г. и свидетеля на нарушението, респ. такъв по акта М.

К. С., които излагат възприетите от тях факти и обстоятелства по повод извършената проверка и установяването на административното нарушение.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея твърдения на жалбоподателя, както и след обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За времето от 22,30 часа на 04.04.2024 г. до 00,30 на 05.04.2024 г. свидетелите Г. Н. Г. и М. К. С. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе участвали в провела се на територията, обслужвана от районното управление специализирана полицейска операция с различни задачи, съгласно План за провеждането й, утвърден от Началника на РУ – Етрополе. Част от задачите били извършването на проверки в питейни и увеселителни заведения и търговски обекти, с цел установяване на нарушения, включително и по 2

Закона за закрила на детето и Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. С оглед на това в операцията взели участие и служители от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“ – Етрополе.

Около

22,45 часа на 04.04.2024 г. горепосочените полицейски служители и придружаващите ги лица извършвали обход по ул. „Г. Димитров в гр. Етрополе, когато, в района на кръстовището с ул. „Г. Антонов“, пред хранителен магазин „Нон стоп“, забелязали група младежи, на които извършили проверка на личните документи. В хода на същата, свидетелите Г. и С. установили, че част от младежите не са местни и са на спортен лагер в гр.

Етрополе. Полицейските служители установили още, че две от тези лица – Т.

В. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. С****** и А.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. С********** са непълнолетни. Пред свидетелите С. и Г. двете момчета обяснили, че около 21,30 часа са поискали разрешение от треньора си да излязат да си купят нещо за ядене, но тъй като не са местни са объркали пътя към хотела, в който били отседнали, а и се сетили, че друг техен съотборник им бил поръчал да му купят нещо, поради което влезли във въпросния „Нон стоп“, пред който били установени по време на проверката. С оглед обстоятелството, че двете непълнолетни момчета не били придружени от родител, попечител или друго лице на обществено място, по това време на денонощието, свидетелите Г. и С. им обяснили, че ще трябва да ги придружат до сградата на РУ – Етрополе, от където да се свържат с техните треньори и да ги предадат на тях. След пристигането им в районното управление, полицейските служители се свързали с треньора на непълнолетните момчета – жалбоподателя С. И. С., който веднага отишъл там. С оглед на това, че той бил лицето, което следвало да отговаря за момчетата и да им осигури пълнолетен придружител по това време, св. Г. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с бл. № 0500720/04.04.2024 г., за извършено от него нарушение по чл. 8,ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Според описателната част на акта нарушението било извършено от С., на 04.04.2024 г., около 22,45 часа, като лице, което към датата на нарушението полага грижи за непълнолетния Т. В. П., гр. С**********, допуска същия на обществено място, а именно гр. Етрополе, ул. „Г. Димитров“, без да го придружава след 22,00 часа или да е осигурил пълнолетен придружител на същия. Актът бил подписан от св. М. С., с отбелязване,че същата е присъствала при установяването на нарушението или при съставянето на акта, както и от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 02.05.2024 г. Началникът на РУ – Етрополе, е издал оспореното НП № 35/02.05.2024 г., с което, на основание чл.

53 ЗАНН,чл. 46,ал. 1 и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации относно извършването на нарушението, посочени в акта, на жалбоподателя била 3 наложена глоба в размер на 300,00 лева.

На 18.07.2024 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя С. И. С.. Същият подал жалба срещу него на 01.08.2024 г.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г. Н. Г. и М. К. С., както и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани по – горе.

Показанията на посочените свидетели са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствените впечатления на възприетите от свидетелите факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетелите информация.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

С оглед на това, съдът, преценявайки фактите по делото и доводите на страните, приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява и основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще следва да бъде отменено поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай, макар по делото да не е приложена заповед за упълномощаването на Началника на РУ – Етрополе да издава наказателни постановления за извършени административни нарушения по ЗЗД /с оглед разпоредбата на чл. 46 от същия закон/, предвид йерархически изградената структура на Министерството на вътрешните работи и възможността да се 4 делегират правомощия на по-долустоящите ръководители на структурните му подразделения, настоящият съд приема, че оспорваното наказателно постановление е издадено от съответния компетентен орган. Същото се отнася и за акта за установяването на административното нарушение, като съдът приема, че двата административни акта са издадени при спазването на всички процесуални срокове, визирани в закона, като е изпълнена и формалната процедура по издаването им. В този смисъл настоящият съдебен състав счита за неоснователни и недоказани по безспорен начин твърденията на жалбоподателя, че името му не е било написано в съставения АУАН, а е налице дописване последствие, което обосновава наличие на данни за извършено документно престъпление. В хода на съдебното следствие по делото по безспорен начин беше установено, че практиката при съставянето на такива актове от служителите на РУ – Етрополе, е да се изготвят три еднообразни екземпляра, като реално се пише върху единият от тях, а останалите два са под индиго и представляват реално копия на оригинала.

Видно от приложеното по делото копие на процесния акт, представено от жалбоподателя като приложение към жалбата му, същото представлява именно такова индигирано копие, което е много нечетливо. С оглед на това има голяма вероятност, при изписването на името му на оригиналния екземпляр, същото да не се е копирало през индигото на останалите екземпляри. Не може да се твърди, че е налице дописване в акта, а и безспорни доказателства за това не са установени в хода на делото, респ. не е установено по безспорен начин нарушение на разпоредбата на чл.42, ал. 1,т. 6 ЗАНН. Същото се отнася и до неправилното посочване на възрастта на жалбоподателя, изтъкнато от него, като друго основание за нарушение по смисъла на посочения законов текст. В случая, в АУАН коректно е посочено ЕГН на нарушителя, като обстоятелството, че, в конкретния случай, актосъставителят погрешно е изчислил възрастта му не може до доведе до порок на акта.