Определение № 1298 от 12.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110130156 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. Й. срещу П. Ц. С.. Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор. В срока за отговор е подаден и насрещен иск.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, поради което на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Ищецът с исковата молба и ответникът в отговора на исковата молба са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, доколкото в обстоятелствената част се сочи, че двамата свидетели ще установяват различни обстоятелства.

Следва да бъде допуснат разпит на един свидетели при режим на довеждане за ищцата, но само за установяване на обстоятелствата относно противопоставянето от страна на ищцата на упражняваното владение от страна на ответника по главния иск, доколкото упражняваната от ответника фактическа власт и недопускането на ищцата до имота са безспорни по делото.

Съдът намира, че за изясняване на обстоятелства, от предмета на делото, са необходими специални знания, поради което на основание чл. 195 ГПК служебно следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1) Вещото лице след справка в компетентните органи да посочи към коя дата процесната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.**** е била изградена до степен „груб строеж“, като посочи и кога за сградата е издаден Акт-образец 14? 2)Имат ли отделните жилищни етажи в сграда с идентификатор *****.****.**** характер на самостоятелни обекти, респ. разполагат ли със самостоятелно функционално предназначение?

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.02.2026 г. от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ответника –

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в АДРЕС, а именно – жилищна сграда, пета категория, със застроена площ от 73,66 кв. и РЗП 121,89 кв.м., състояща се от два етажа, която сграда съгласно КККР на гр. Банка представлява сграда с идентификатор *****.****.****.1 с адрес: АДРЕС, с предназанчение жилищна сградаеднофамилна, брой етажи: 2, изградена съгласно Разрешение за строеж №70/11.07.2014 г. на Гл. архитект на СО в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в АДРЕС, с площ от 781 кв.м., квартал 4, парцел XI, съставляващ УПИ XI-519 по плана на вилна зона гр. Банкя.

Ищцата сочи, че единствен законен наследник на лицето Л. Й. В., починал на 04.10.2024 г., като в наследството му се включвала гореописаната жилищна сграда, която приживе бил построил лично и със собствени средства, съгласно издаденото му разрешение за строеж.

Твърди, че на 21.02.2017 г. наследодателят на ищцата продал на ответника притежаваното от него право на собственост върху имот с идентификатор *****.****.**** за продажна цена в размер на 8305 лева, която сума била платена от купувача на продавача изцяло преди датата на подписване на договора за покупкопродажба. Твърди, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба изграждането на жилищната сграда било достигнало до степен на завършеност „груб строеж“. Ответникът обаче считал, че с договора и по силата на приращението е изключителен собственик и на постройката, построена в поземления имот, като след смъртта на прехвърлителя ответникът бил завладял и упражнявал фактическата власт върху построената в същия имот жилищна сграда, което продължавало и към момента на завеждане на исковата молба и не допускал ищцата в имота.

Излага твърдения, че наследодателят непосредствено преди смъртта си е споделял с ответника общо домакинство, като Л. В. бил в изключително влошено здравословно състояние, което не му позволило да завърши административната процедура по въвеждане в експлоатация на построената от него сграда, макар същата да е била построена и в готовност за обитаване и ползване значителен период от време преди това. Твърди, че по времето, през което Л. В. бил в отделение по Медицинска онкология за провеждане на лечение ответникът заявил пред столичната администрация заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.

Излага съображения, че с процесния договор за покупко-продажба наследодателя на ищцата – Л. В., прехвърлил на ответника единствено правото на собственост върху описания в нотариалния акт поземлен имот, доколкото не била изразена воля за прехвърляне на изградената в имота постройка, поради което по наследство ищцата е станала собственик на построената в имота еднофамилна къща.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищцата е собственик на следния имот, 2 находящ се в АДРЕС, жилищна сграда, пета категория, със застроена площ от 73,66 кв.м., с РЗП 121,89 кв.м., която сграда съгласно КККР на гр. Банка представлява сграда с идентификатор *****.****.****.1, изградена съгласно Разрешение за строеж №70/11.07.2014 г. на Гл. архитект на СО в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в АДРЕС, с площ от 781 кв.м., квартал 4, парцел XI, съставляващ УПИ XI-519 по плана на вилна зона гр. Банкя, както и да осъди ответника да предаде на ищцата владението върху посочения имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че с покойния Л. В. били в много близки отношения, като на баща и син, въпреки че нямали биологична връзка. Твърди, че от представения нотариален акт се установявало, че действителната воля на прехвърлителя била да се прехвърлят всички подобрения и приращения, направени в имота, което предвид обстоятелството, че към онзи момент процесната сграда не е била построена до етап „груб строеж“, означавало прехвърляне и на започнатата сграда. Към момента на договора за покупко-продажба не е бил налице самостоятелен обект на собственост, който да бъде индивидуализиран, тъй като къщата била изградена впоследствие изцяло със средства на ответника. Поради тази причина и продажната цена на имота била в размер на данъчната оценка. Фактът, че прехвърлителя си бил запазил правото на ползване, било доказателство, че действителната воля била започнатият строеж, в качеството му на приращение да премине в собственост на ответника, заедно с поземления имот.

В условията на евентуалност, ответникът сочи, че е придобил процесната сграда по давност, доколкото я е владял въз основа на договора за покупко-продажба от края на 2018 г. (когато къщата вече била построена) до настоящия момент със знанието и съгласието на Л. В., който е възприемал себе си като ползвател на обитавания от него първи етаж от къщата въз основа на учреденото право на ползване. В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме твърдението за осъществено давностно владение за целия имот, ответникът сочи, че е станал собственик на втория етаж от къщата, който представлявал самостоятелен обект на собственост, състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за хранене, спалня, баня и антре въз основа на давностно владение за периода от края на 2018 г. до 2024 г. Сочи, че за целия период от построяване на къщата никой освен ответникът не е имал достъп до втория етаж на къщата, като само и единствено той е имал ключ за входната врата.

По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Въз основа на изложените съображения също така ответникът предявява насрещен иск, като моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът е собственик на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *****.****.****.1, брой етажи: 2, със застроена плош от 76 кв.м., с адрес: АДРЕС, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в АДРЕС, с площ от 781 кв.м., квартал 4, парцел XI, съставляващ УПИ XI519 по плана на вилна зона гр. Банкя. При условията на евентуалност в случай че съдът отхвърли главния насрещен иск, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът е собственик на втория етаж от процесната еднофамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиарана по-горе, който етаж представлявал самостоятелен обект на собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответницата по насрещния иск – Д. Л. Й., с който оспорва предявения иск. Отново излага съображения относно обема на прехвърлените права с договора за покупко-продажба от 2017 г., като сочи съдебна практика във връзка с предложеното от нея тълкуване на договора.

Оспорва ответникът да е владял къщата от края на 2018 г., като твърди, че ответникът 3 е можел да установи владение върху процесния имот, с намерение за своене, едва след смъртта на лицето Л. В.. Оспорва ответникът да е осъществявал фактическа власт с намерение за своене със знанието и съгласието на Л. В.. По изложените съображения моли съда да отхвърли насрещните искове.

Изложените от страните фактически твърдения и формулираните петитуми дават основание на съда да намери, че е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.

108 ЗС и насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание, в настоящия случай да докаже правото си на собственост върху процесния недвижим имот на заявеното основание – наследствено правоприемство, както и че ответникът осъществява фактическа власт върху имота.

В тежест на ответника по така предявения иск е да докаже наличието на основание да държи имота.

В тежест на ответника по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното основание, а именно – по силата на приращението към поземления имот, върху който е построен, а по евентуалния иск – че е упражнявал фактическа власт с намерение за своене на втория етаж от къщата в посочения от ищеца по насрещния иск срок.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства от страна на ищцата чрез разпит на един свидетел при режим на водене за установяване на посочените погоре в настоящото определение обстоятелства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства от страна на ответника чрез разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на посочените отговора на исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от съда в мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400 евро вносими от ответника в едноседмичен срок от днес.

НАЗНАЧАВА вещо лице А. И. Б., специалност: Архитектура, Промишлено и гражданско строителство – конструкции.

УКАЗВА на вещото лице, че може да й бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с необходимата информация.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.