Решение № 3863 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3863 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100501159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20210795 от 11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 36961/2021 г. по описа на СРС, 138 състав, ЗАД „ОЗК-З.“ АД е осъдено да заплати на Г. В. Г., действащ със съгласието на законния представител К. Г. В., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 23.10.2019 г. вследствие виновното, противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 9600 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 326,67 лв. - депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е осъден за заплати на адв. Н.К. на основание чл. 38 ЗА сумата от 510 лв. за адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 160 лв. за държавна такса и сумата от 145,83 лв. - разноски по делото за възнаграждения за експертизи.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск за сумата над 2000 лв. до присъдения размер от 4000 лв. е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел за недоказано възражението за съпричиняване на ответната страна. С поведението си ищецът е нарушил ЗДвП, като предприел пресичане на пътното платно на забранено място, с което е предизвикал съпричиняване на вредоносния резултат. Освен това съдът не е съобразил т. 7 от Постановление на Пленума на ВС № 17/63 г. и нормата на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила за детето, като по делото е безспорно, че не е осъществен задължителен надзор от родител, което е нарушение на чл. 8, ал. 8 от посочения закон и чл. 125 СК и съставлява още една предпоставка за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

1

Исковете са уважени в прекомерно завишен размер, който не съответства на претърпените от ищеца болки и страдания. Освен това определения от съда размер не отговоря на критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да намали дължимото обезщетение съобразно приноса на пострадалия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен и е присъдено застрахователно обезщетение за сумата от 2000 лв., както и в частта, с която отхвърлен предявеният иск за сумата над 4000 лв. до пълния предявен размер от 9600 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.10.2019 г., около 16,00 часа в гр. Нови Искър, ул. „Искърско шосе“, водачът на лек автомобил „Нисан Микра“, с рег. № **** М.Г.Д. блъснала пресичащия на пешеходна пътека Г. В. Г. (14 г.). Вследствие на удара пострадалия бил замаян, без спомен за случилото се, почувствал силни болки в десния глезен, левия лакът и лявата подбедрица, като бил закаран от водача, причинил произшествието, в УМБАЛСМ „Пирогов“, където извършили рентгенография на десен лакът, таз, лумбални прешлени и ултразвуково изследване на коремни органи. Раните му били обработени и му е била направена превръзка. Пострадалият не е могъл да спи, изпитвал болки в краката, главоболие, гадене и световъртеж при движение на главата. В периода от 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г. бил на домашно лечение и не се посещавал училище поради съмнения за мозъчно сътресение. Травматичните увреждания, изразяващи се в съмнения за мозъчно сътресения, главоболие, световъртеж, гадене, шум в ушите, охлузна рана и травма на левия лакът, травма в десния глезен, лявото коляно и подбедрица, емоционален и психически стрес, причинили на пострадалия изключителен дискомфорт, изоставане с учебния материал, вследствие невъзможност да учи поради световъртежа и изоставяне на тренировки по хокей. След инцидента пострадалият се затоворил, избягвал контакти с връстници и съученици, изпитвал притеснение, страх и срам. Твърди, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по гражданска застраховка по полица № BG/23/119002230265, поради което пострадалият е отправил претенция към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като с писмо с изх. № 99I3521/18.05.2020 г. ответникът отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 9600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира законна лихва от 18.05.2020 г. - датата на отказа до изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като предприел пресичане на необозначено за целта място. Сочи, че е нарушил чл.

113, ал. 1, т. 2 ЗДвП като е предприел пресичане по диагонал, както и разпоредбата на чл.

108 ЗДвП, съгласно която пешеходецът е длъжен да се движи по тротоара. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, поради което моли съда да отхвърли като неоснователен, а в условията на евентуалност да намали дължимото обезщетение, като бъде отчетен процентът на съпричиняване и действително претърпените болки и страдания. Претендира сторените по делото разноски.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване 2 обстоятелствата, че към датата на застрахователното събитие гражданската отговорност на водача е застрахована при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“.

От ангажираните по делото доказателства - служебна бележка от 20.12.2019 г.от СДВР - Отдел „Пътна полиция“, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Д., както и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Й., се установява, че на 23.10.2019 г., около 16,00 часа, в гр. София лек атомобил „Нисан Микра“, с рег. № ****, управляван от водача М.Д. се движел по ул. „Искърско шосе“ в посока от кв. Дружба към с. Казичене, със скорост около 30 км/ч. След преминаване на автомобила на кръстовището на ул. „Искърско шосе“ и ул. „5006“ пострадалият пешеходец предприел пресичане на платното за движение, със скорост около 6,5 км/ч. от дясно наляво, косо спрямо посоката на движение на автомобила, който в този момент предприел спиране и намалил скоростта си на 20 км/ч., а пешеходецът се върнал обратно на тротоара. Водачът продължил движението на автомобила със скорост от 20 км/ч., когато пешеходецът отново предприел пресичане на платното за движение от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, вследствие на което настъпил удар. Първоначалното съприкосновение било между предната дясна част на автомобила и лявата страна на пешеходеца, като тялото му било качено на предния капак, а вследствие предприетото спиране и под действието на инерционните сили тялото на пострадалия, същият паднал на платното за движение. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, доколкото съгласно заключението на автотехническата експертиза от техническа гледна точка, същият не е съобразил поведението си с намиращите се отдясно спрямо посоката на движение деца. Съгласно заключението водачът е имал възможност да предотврати инцидента, чрез спиране още при първото навлизане на пешеходеца на платното за движение. От техническа гледна точка причина за настъпването на инцидента са и субективните действия на пострадалия, който предприел пресичане на платното за движение на ул. „Искърско шосе“ на неопределено за тази цел място. Вещото лице е изготвило скица на местопроизшествието, а според заключението ударът между пострадалия и автомобила по дължина е настъпил след пешеходната пътека на около 30 метра, като същият е настъпил в предна дясна част на автомобила, в областта на десния фар. Водачът на автомобила през цялото време е имал видимост към пешеходеца. Опасната зона за спиране според експертизата при скорост от 30 км/ч е 14,71 м., а при скорост от 20 км/ч е 8,77 м.

Ищецът също е имал видимост към автомобила и възможност да предотврати удара, като не предприема пресичане на платното за движение на неопределено за целта място. В района на кръстовището на ул. „Искърско шосе“ и ул. „5006“ е имало пешеходна пътека.

В проведеното на 11.05.2021 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, че няма данни за обективни находки като спирачни следи или части от екстериора на автомобила върху пътното платно за определяне на точното място на удара. Заключението е изготвено по свидетелските показания, поради което хипотетично ударът може да е настъпил на всякакво разстояние, различно от 30-40 метра, от пешеходната пътека.

За установяване претърпените от ищеца травми от ПТП и свързаните с тях болки и страдания са представени писмени доказателства - лист за преглед на пациент в спешно отделение от 29.10.2019 г., допълнителен лист към лист за преглед в детска хирургия при Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология, допълнителен лист за преглед в неврохирургия при Спешен кабинет по детска ортопедия и травматология, медицинско направление за провеждане на клинични процедури от 29.10.2019 г., протокол от ултразвуково изследване на коремни органи, издадено от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, информирано съгласие на пациента, извинителна бележка, медицинска бележка и съдебномедицинско удостверение № 901/2019 г., издадено от УМБАЛ „Александровска ЕАД - Клиника по съдебна медицина и деонтология - от съдържанието на които се 3 установява, че след настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие на пострадалия е бил прегледан в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е било извършено рентгеново изследване и ултразвуково изследване на коремни органи, като е бил на домашно лечение в периода от 24.10.2019 г. до 29.10.2019 г.

Пред СРС е разпитан свидетелят М.Г.Д., която установява, че ударът настъпил след преминаването на управлявания от нея автомобил на кръстовището на ул. „Искърско шосе“ и ул. „5006“, където имало единствена пешеходна пътека. Установява, че в насрещното пътно платно имало спрял автобус, съответно и спирка на автобус от насрещната страна.

Възприела децата, които се намирали отдясно на автомобила и се опитали веднъж да пресекат платното за движение, за да достигнат автобуса, но се върнали на тротоара, като видяли автомобила. Същите се намирали на около 30-40 метра след пешеходната пътека на кръстовището.Установява, че намалила скоростта и продължила да кара, като в този момент пострадалият предприел повторно пресичане и изскочил пред колата, вследствие на което настъпил удар.

Пред СРС е разпитан свидетелят Г. Б. Г., който живее не семейни начала с майката на пострадалия и установява, че разбрал за инцидента още в същия ден, когато му се обадила майката на ищеца. След прегледа се прибрали вкъщи, като пострадалият изглеждал уплашен и казал, че го болят лактите и главата. Имал ожулвания, охлузвания и изглеждал стресиран.