Решение № 649 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002104326 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 3516 от 08.07.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Ж. Г. Ж., ЕГН – [ЕГН] и К. Б. Ж., ЕГН – [ЕГН] на въззивно решение № 25 от 24.02.2023 г. по гр.д.№ 134/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №442 от 01.02.2019г. по гр.д.№1194/2017г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против МБАЛ „Д-р Маджуров“ ООД, ЕИК 201834348 със седалище и адрес на управление – гр.Бургас за присъждане на обезщетение в размер на по 140 000 лв. на всеки от тях поотделно за претърпени неимуществени вреди от смъртта на детето им М. Ж.

Ж., починал на 11.08.012 г. в ответното болнично заведение.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно изведени изводи от събраните доказателства, необсъждане на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност, безкритично възприемане изводите на последната СМЕ /СМЕ 3/, без да се констатират противоречията в нея и пълно игнориране на предходната СМЕ /СМЕ 2/, двете приети при второто въззивно разглеждане на делото. Наведено е оплакване на нарушение на чл. 201 ГПК поради неизлагане на подробни мотиви защо не се възприемат изводите на СМЕ 2, неизлагане на мотиви относно доводите за необективност на заключението на СМЕ 3, както и за необсъждане противоречията в доказателствата и между тях и изводите на всяка от двете експертизи. Твърди се нарушение на чл. 2 и чл.8 от КЗПЧОС, тъй като независимостта на експертите е предпоставка за ефективна независима съдебна система, а изискване към дейността им е да мотивират подробно изводите си, а към съда – да мотивира защо ги приема или не ги приема. Наведени са доводи за неправилна преценка на установеното за неспазени изисквания на Медицински стандарт „Педиатрия“, утвърден с Наредба № 19/2010 г. на МЗ, за съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата и за необоснованост на решението.

1

Ответникът по касация МБАЛ„Д-р Маджуров“ ООД, ЕИК 201834348 оспорва касационната жалба.

Счита, че съдът достатъчно е обсъдил и двете СМЕ, приети при второто въззивно разглеждане на делото, че СМЕ-3 съдържа логичен извод за смъртта на детето, какъвто няма в СМЕ-2. Счита, че ВКС би нарушил принципа на непосредствеността, ако преценява доказателства, които не са приети от него.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал., т.1 ГПК по първия поставен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, включително и заключенията на вещите лица, като всяко друго доказателствено средство. Това задължение на съда е безспорно в съдебната практика, както и възможността съдът да кредитира или да не се съгласи с приетите по делото експертизи, но следва да изложи мотиви затова. /Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д.№ 1411/2009 г. на ВКС, ІV гр.о., Решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., Решение № 142 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2016 г., IV г. о., Решение № 117 от 22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1409/2019 г., I т. о., Решение № 10 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2021 г., III г. о., Решение № 14 от 2.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 997/2021 г., III г. о. и др./ Безспорно в практиката е и задължението на съда да направи преценка на всички ангажирани по делото доказателства, включително и всички приети по делото експертизи, които да обсъди, да констатира дали съществуват противоречията между тях, да посочи кои възприема, съобразявайки установените противоречия и останалите доказателства.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Ищците Ж. Ж. и К. Ж. са родители на детето М., родено на 18.07.2010г. в Германия, където първоначално е живеело семейството, а впоследствие се преместило в Швейцария. Безспорно е установено, че то е родено с вродено генетично заболяване – муковисцидоза, което е налагало полагането на по-специални грижи за него. Безспорно е, че детето е имало и неустановено неврологично страдание.

На 08.08.2012г. семейството пристигнало с детето си М. на почивка в к.к. Слънчев бряг. Още първата вечер състоянието на детето се влошило – имало висока температура и родителите потърсили медицинска помощ. Посетил ги в хотелската стая д-р Г., разпитан като свидетел, който по специалност е хирург и препоръчал детето да бъде прегледано от педиатър и да се предприеме болнично лечение с оглед заболяването на детето. Рано сутринта на 09.08.2012г. родителите завели детето в ответното лечебно заведение, където било прегледано от д-р Р. – също разпитана като свидетел. Тя установила, че детето има зачервено гърло, без хрипове, без кашлица, без промяна в сърдечната дейност и без симптоми на менинго-радикуларно дразнене. След извършения преглед д-р Р. назначила кръвни изследвания на детето, резултатите от които родителите не изчакали, а си заминали. Резултатите от кръвните изследвания били съобщени на родителите впоследствие от доктор Р. по телефона. Изследванията потвърждавали необходимостта от антибиотично лечение, каквото било препоръчано от нея още при прегледа. Предписан бил „Зинат“, прахове за рехидратация поради опасността от засилено обезводняване през лятото. Препоръчано било и извършването на микробиологично изследване на урина, което родителите не направили. Поради влошаване на състоянието на детето – повишаване на температурата му на следващия ден, късно вечерта на 10.08.2012г. детето било транспортирано със съдействието на д-р Г. до ответната болница. Там било прегледано от дежурния лекар - д-р И. – И. - педиатър, която констатирала наличието на стомашно-чревна инфекция със степен на дехидратация ІІІ, според свидетелските й показания. Това състояние, с оглед придружаващите заболявания на детето, наложило неговата хоспитализация в детско отделение на болницата. Ищците предявили претенции за предоставяне на самостоятелна болнична стая, каквато ответното лечебно заведение не могло да осигури в момента.

След отказ на други болнични заведения да приемат детето за лечение, родителите взели решение детето да постъпи в УМБАЛ „Д-р Маджуров“. От гласните доказателства се установява, че детето е поставено на кислородно обдишване в манипулационната, трудно бил осигурен венозен източник за привеждане на адекватна парантерална рехидратация, поради това, че трудно се намирали вените на детето. Започната е рехидратация чрез парантерални вливания с физиологичен разтвор - 2

NaCl-0,9 %. Според показанията на лекуващата лекарка на детето д-р И. – И., настъпило подобрение в състояниетому – появила се диуреза, дишането и сърдечната дейност били стабилни, както и тургура, еластичността на кожата се подобрили. Хемодинамичните показатели на детето били стабилни сутринта, според показанията й. В медицинската документация обаче не са отразени конкретни стойности на кръвно налягане /посочено е само че било нормално/ и стойности на сатурация /дори измерена с пулсоксиметър/. Детето, въпреки, че имало стабилни показатели на 11.08.2012г. сутринта според показанията на св. И., към 8.40 ч. получило гърч в резултат на покачване на температурата до 39 градуса. Това състояние било овладяно с антиконвулсивни средства като били дадени и лекарства за понижаване на температурата. Последвал е втори гърч, който също е бил овладян, но след около 20-30 минути последвал трети гърч, от който детето не излязло. Приведено било в реанимация, където е било интубирано и включено на апаратна вентилация с медикаментозно лечение, но въпреки това състоянието му се влошавало поради липса на кислород в тъканите. Това наложило д-р Р., /която била извикана от д-р И./, да се свърже с републикански консултант – педиатър, който е на разположение – д-р Ч. от [населено място]. Екип с линейка тръгнал от там за Бургас. Поради настъпилата междувременно смърт на детето екипът бил върнат.

Заключението при аутопсията е установило, че за няколко дни се е развила остра вирусна инфекция с усложнения – развили се паталогични процеси в дихателната система, но и остра бъбречна недостатъчност, дегенеративни промени и кръвен застой във вътрешните органи.

Непосредствената причина за смъртта е двустранна сърдечна недостатъчност, развила се във връзка с белодробния процес. Придружаващите заболявания муковисцидоза и ДЦП намаляват защитните сили на организма и способстват за по-бързо и по-тежко развитие на белодробните патологични изменения, както и на отражението им на останалите органи. Констатиран е периваскуларен и перивазален отток на мозъка и хипоксемия /настъпва при недостиг на кислород в кръвта/.

По делото са изготвени заключения на три комплексни СМЕ. Според комплексната СМЕ, приета от първата инстанция /СМЕ 1/, изготвена от двама лекари – доц. д-р М. Г. - педиатър, детски гастроентериолог и д-р Н. Д. – педиатър, детски палмулог, въз основа на медицинската документация, представена по делото пред първата инстанция, в анамнезата при приемането на М. е записано, че детето заболява от три дни с температура от 39-40 градуса, загуба на апетит, повръщане, 10-11 изхождания, прегледан предния ден, лекуван със Зинат, антипиретици, пробиотици и ензими. Описани са съпътстващите вродени заболявания. Отразени са следните обобщени данни от обективното изследване – увредено общо състояние със симптомокомплекси: фибрилно интоксикационен синдром, гастроентиритен синдром, дехидратация – умерено тежка степен, като липсват промени на съзнанието. Тази симптоми и съпътстващите заболявания на детето са налагали започване на спешно лечение. Дали лечението да се проведе в болнична стая или в интензивно отделение се определя от състоянието на болния, а не от изследванията, които ще излязат по-късно, като са от значение и условията в болничната стая – възможност за подаване на кислород и за рехидратация. При хоспитализацията, в направлението е посочена ІV степен на тежест на състоянието на М., но реално вещите лица са определили ІІІ степен на тежест.

Свидетелката И. обяснява, че е записала ІV степен на тежест, защото детето е било зависимо от обслужване от майката. Вещите лица са констатирали, че не са взети кръвни изследвания на М. при приема в болница и до следващия ден след първия гърч, поради което не може да се отговори на въпроса дали са били адекватни кислородотерапията и рехидратацията. Посочили са, че е трябвало „своевременно да бъдат взети кръвни изследвания, с оглед оптимизация на започнатото лечение.

/стр.16 и стр. 26 от заключението/. Вещите лица са посочили, че се отразяват в ИЗ часът на започване на рехидратацията и видът на инфузния разтвор, но в медицинската документация за М. не е отразен началният част на започване на вливането. Обобщили са, че „при наличие на висок фибрилитет и дехидратация при дете с миковисцидоза и сериозно увреждане на ЦНС има висок риск за мозъчен оток с неблагоприятен изход. Вероятна причина за мозъчния оток при М. са определили като комбинираното действие на няколко патофизиологични механизми: наличието на хипертермия, която задълбочава наличната диселектролитемия и повишава мозъчната метаболитна консумация на кислород, вода до ацедоза, задълбочава хипоксията на първично увредената мозъчна тъкан при пациента. Структорните промени в мозъка на М., установени при проведено 3 изследване ЯМР в Швейцария на 22.06.2012 г. са съобразени при този извод, като е посочено, че те са допринесли за бързото развитие на мозъчен оток и настъпилото необратимо влошаване на дихателната и сърдечна дейност. /отговор на въпрос 27.2/