Решение № 153 от 08.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Елин Пелин, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820101571 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от К. С. П., ЕГН ********** от с......., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. «...» № 4, вх-Б, ет.1, ап.29 чрез пълномощника адв.Л. Б. – САК със съдебен адрес: гр.София, ул. «... № 5Б, ет.3, офис 311 срещу ответника «Вива Кредит» АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. «...» бул. «....» № 28, бл. «...., ет.2 ап.73Г с правно основание чл.26 от ЗЗД. Моли се съдът да обяви Договор за паричен заем Standard 14 № ...., сключен на .... г. между К. П. и „Вива Кредит" АД, ЕИК ..... за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.

Евентуално, съдът да признае за установено по отношение на „Вива Кредит" АД, че клаузата в чл.1, ал.2, 3 и 4 от Договор за паричен заем Standard 14 № ...., сключен на .... г., която предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане и клаузата в чл.4, ал.1 и 2 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в срок са нищожни.

Излагат се твърдения, че на .... г. К. П. сключила Договор за паричен заем Standard 14 № ...., по силата на който „Вива Кредит" АД й е предоставило в заем сумата от 1 000,00 лева при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.38 %, като върне общо дължима сума от 1188.00 лева включваща главница и лихва. В последствие ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 2 104,52 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва дължи такса за експресно разглеждане, съгласно чл.1, ал.2, 3 и 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2 от договора. Така й било 1 обяснено от служители на ответника.

Твърди, че Договор за паричен заем № 5942239 е нищожен, тъй като съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГЛП е 40.32 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен. Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителпа лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и в този смисъл е съдебната практика. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към .... г. е била 12.17 % (съответно трикратния й размер е бил 36.51 %). По този начин се накърняват добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;

- ГПР е 49.38 %, а съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер — пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

- В чл.1, ал.3 и 4 от Договор № 5942239 е посочено, че заемателят дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на стойност 550.00 лева, която такса следва да се заплати разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски;

- В чл.4, ал.1 от Договор № 5942239 е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл.4, ал.2, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 366,52 лева.

Според чл.22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на 2 кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № I начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 49.38 %, ГЛП е 40.32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материално правни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на TP № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи", сред които е чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 , т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и 3 процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ +десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД.

Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг па материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 49.38 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на документи" (чл.1, ал.2, 3 и 4) по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи 4 допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 550.00 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в този смисъл Определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).

Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, aл.1 от ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща главницата.