Решение № 4579 от 15.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4579 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330102734 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л. против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове - установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за кредит от ***** г., предвиждаща заплащане на неустойка, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева - недължимо платена неустойка по договора за периода 23.08.2021г. - 31.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

Твърди се, че на ****г. между страните бил сключен Договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 1000 лева, при годишен процент на разходите 48,185 %. Съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условия, посочени в чл. 10 от ОУ към договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, същият дължал неустойка в размер на 757,87 лева, която следвало да заплати разсрочено заедно с 1 погасителната вноска, към която се прибавяла месечната вноска за неустойка.

Поддържа се, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които събират за осигуряване на фирми – гаранти, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи за предоставяне на суми в заем. Сочи се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция в размер на 757,87 лева е загубила присъщата си обезщетителна функция, доколкото била близо 100 % от заетата сума в размер на 1000 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Предвиждането да се кумулира към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя ответник, за сметка на потребителя – ищец, което било в противоречие с добрите нрави. Излагат се съображения и че процесната неустойка е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Поради невключване на неустойката в посочения в договора ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойка. С оглед изложеното, се моли за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за кредит от ******г., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на ЗПК, както и за присъждане на сумата от 50 лева - недължимо платена неустойка по договора за периода 23.08.2021г. - 31.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди се, че на ****г. ищцата подала молба за заем № **** до ответното – дружество, която била одобрена, съответно на същата дата бил сключен и договор за заем, по който ищцата предсрочно погасила задълженията си като изплатила общо 1765,48 лева, от които 1000 лева – главница; 141,78 лева – договорна лихва от 23.08.2021 г. до 21.01.2022 г.; 0,14 лева – наказателна лихва за забавени вноски и 623,56 лева – неустойка по чл.

8 от договора. Твърди се, че договорът за заем е валидно сключен, а клаузата 2 на чл.8 от същия, касаеща неустойката, била индивидуално уговорена и това станало с прякото влияние на ищеца. Излагат се съображения, че ищцата е можела да се откаже от договора, но вместо да упражни това свое право, е продължила да ползва предоставената по договора сума. Оспорва се ответното дружество да е накърнило добрите нрави, доколкото заемателката е била наясно с обстоятелството за дължимост на процесната неустойка и нейният размер предварително и въпреки това е сключила договора и ползвала за определен срок заемната сума. Относно размера на ГПР се поддържа, че посоченият негов размер съответства на действителния по договора, доколкото съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8, тъй като по своята същност тя представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си по чл. 6 от договора и няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от **** г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платена неустойка за периода 23.08.2021г. - 31.08.2022 г. по Договор за кредит от **** г., сключен между страните, като същият е увеличен от сумата в размер на 50,00 лева на сумата в размер на 623,56 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г. по който предоставената сума е усвоена, както и че в чл. 8 от договора е предвидено заплащането на неустойка. Липсва спор и относно параметрите на същия, а именно: предоставената сума е в размер на 1000 лева, при годишен процент на разходите 48,185 %, като съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условия, посочени в чл. 10 от ОУ към договора. В случай на неизпълнение от страна на 3 кредитополучателя, същият дължи неустойка в размер на 757,87 лева, която следва да заплати разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се прибавя месечната вноска за неустойка. Размерът на неустойката не е взет предвид при изчисляване на размера на ГПР, посочен в договора за кредит.

Следователно установено е, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

В оспорената клауза на чл. 8 от договора, е предвидено задължение на потребителя за плащане на неустойка от 757,87 лева, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечения в тридневен срок от подписване на договора – гаранти, отговарящи на условията по чл. 10, ал. 2, т.1 ОУ и с още едно от следните – ипотека върху недвижим имот; особен залог на движимо имущество; банкова гаранция /валидна за период до 6 месеца след падежа/; ценна книга, издадена в полза на заемодателя, които следва да отговарят на изискванията на чл. 10 ОУ.

Съдът намира, че посочената клауза за неустойка в процесния договор действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на 4 тази дефиниция уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Между страните няма спор, че неустойката по същия не е включена в ГПР, като това се установява и от заключението по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира, като компетентно изготвено, обективно и обосновано. От същото се установява, че процента на оскъпяване на кредита с уговорената в чл. 8 от договора неустойка възлиза на 75,787%.

Следователно посоченият в процесния договор за заем ГПР не съответства на действителния, който от своя страна надвишава законоустановеният лимит от 50 на сто, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Поради изложеното и предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна следва да бъде уважен, като основателен.

За основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да се установи, че: ищецът е платил процесните суми на ответното дружество по процесната клауза за неустойка, която е нищожна. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Доколкото се установи, че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна, то цялата заплатена сума по нея се явява недължимо платена. От приетото заключение по съдебно – счетоводна експертиза, се установи, че заплатената 5 сума по чл. 8 от договора, сключен между страните, възлиза на 623,56 лева.

Предвид изложеното и предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Същите са за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева и депозит за СТЕ в размер на 200 лева и следва да бъдат присъдени.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 960 лева с включен ДДС по чл.

38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на Еднолично адвокатско дружество Е. Иванова, по отношение на двата обективно кумулативно съединени искове.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Г.

Л., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „Т.“, бл. *** и „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8039bd85-cf0a-45a9-ac29-6231f5f7313c