Решение № 756 от 26.11.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Силистра, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420100660 по описа за 2025 година

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД (с предишно наименование “Т. Б.” ЕАД) твърди, че между страните били сключени следните договори:

-договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ............... с абонаментен план за хора със зрителни увреждания 11.99 със срок на действие от 24 м.;

-договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................. с абонаментен план Интернет + 13.99 със срок на действие от 24 м.;

-договор за лизинг от 20.06.2022 г., сключен за базови аксесоари за срок на действие 23 м.

Твърди, че ответниuцата не изпълнила задълженията си по договорите за мобилни услуги за отчетния период от 15.01.2023 г. до 14.05.2023 г., поради което мобилният оператор пристъпил към едностранното му прекратяване на основание чл. 19б от ОУ. Договорът съдържал клаузи за начисляване на неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на абоната, формирана на база месечните абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния размер на месечните абонаменти, а също така и неустойка в размер на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок от договора, а когато е предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и действително заплатената цена, съответстваща на оставащия срок от договора. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които се е снабдил със заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д. № 2088 по описа на СРС за 2024 г., а именно:

-сумата от 24,54 лв., представляваща стойността (с включен ДДС) на месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги, доставени по договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................. за отчетния период от 15.01.2023 г. до 14.05.2023 г.;

-неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ........................ в размер на 29,97 лв., формирана на база три стандартни месечни такси;

-неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................ в размер на 113,48 лв., формирана като разлика между стандартната цена на устройство TCL 305 32GB Black без абонамент при сключване на абонаментния план и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок от договора;

-сумата от 40,85 лв., представляваща стойността (с включен ДДС) на месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги, доставени по договор за мобилни (интернет) услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................... за отчетния период от 15.01.2023 г. до 14.05.2023 г.;

-неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за мобилни (интернет) услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................ в размер на 40,32 лв., формирана на база три стандартни месечни такси;

-сумата от 38,61 лв., представляваща стойността (с включен ДДС) на лизингови вноски по договор за лизинг от 20.06.2022 г., сключен за базови аксесоари за периода от м. май 2023 г. до м. юни 2024 г.;

-неустойка за невръщане на устройството по договора за лизинг от 20.06.2022 г. след изтичане срока на договора в размер на 2,97 лв.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата Н. С. М. чрез назначения си по делото особен представител оспорва исковете като неоснователни. Изтъква доводи за нищожност на неустоечните клаузи, тъй като уговорените неустойки надхвърляли обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на това задължение. Твърди, че в договорите не е ясно разписан механизма на изчисляване на неустойката, формирана на база стойността на отстъпките от месечните абонаментни планове и отстъпките от цената на предоставено устройство, поради което потребителят не бил в състояние да прецени икономическата тежест на поетото задължение. Възразява също така, че общите условия към договорите за мобилни услуги не са подписани на всяка страница от потребителя и счита, че по делото не са представени надлежни доказателства за отправянето на изявление от страна на мобилния оператор за разваляне на сключените договори поради допуснатото от ответницата неизпълнение на месечните задължения. Оспорва и дължимостта на лизинговите вноски поради обстоятелството, че не били представени доказателство за предаване на лизинговите вещи.

2

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 345 ТЗ във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 06.12.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед № 992 от 09.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2088 по описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на конкретни задължения за стойност на мобилни услуги, лизинг и неустойки. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. за предпочетен номер ................. , от който е видно че на тази дата страните встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги по абонаментен план за хора със зрителни увреждания 11.99 при стандартен месечен абонамент от 11,99 лв. и срок на действие на договора 24 месеца. Представените по делото 2 бр. фактури за отчетния период от 15.01.2023 г. до 14.03.2023 г. обективират месечни задължения от 28,02 лв. с включен ДДС, формирани от месечни абонаментни такси, такса за активирана допълнителна услуга от 1 лв. без ДДС и сума за СМС. Наличието на договорно правоотношение за доставка на ел. услуги и изпълнението на задълженията по него от страна на доставчика обосновават основателност на иска за установяване на вземането му за стойността на услугите за посочения в исковата молба период, който поради тази причина следва да се уважи.

Чрез договор за мобилни услуги от 20.06.2022 г. ищецът се задължил да достави на абоната си мобилни услуги за предпочетен номер .............. при условията на абонаментен план Интернет + 13.99 при месечен абонамент от 2,99 лв. с ДДС за първите шест месеца на договора и 13,99 лв. за останалия срок, чиято обща продължителност е фиксирана на 24 месеца. От представените по делото фактури е видно, че задължението на абоната за периода от 15.01.2023 г. до 14.03.2023 г. е формирано от стойността на абонаментните такси и такса за уговорена допълнителна услуга от 1 лв. без ДДС, като неговата обща стойност с включен ДДС възлиза на сумата от 35,35 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи. Във фактурите, касаещи посочения договор, фигурират и задължения за лизингови вноски, но същите не следва да се прибавят към дължимите суми по договора за мобилни услуги, тъй като произтичат от друго правоотношение между страните.

Чрез представен по делото договор за лизинг от 20.06.2022 г. ищцовото дружество се задължило да предостави на клиента си за временно и възмездно ползване базови аксесоари срещу задължението на последния да му заплати 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 2,97 лв. всяка. Ищецът претендира лизингови вноски по този договор за периода от периода от м. май 2023 г. до м. юни 2024 г., включващ общо 14 вноски; тяхната обща стойност надхвърля стойността на предявената претенция, поради което последната следва 3 да се уважи в пълен размер. На основание чл. 1, ал. 3 от договора ответницата дължи и неустойка за невръщане на лизинговата вещ в размер на 2,97 лв. Възражението на особения представител на ответницата, че липсвали доказателства за предаване на вещите, предмет на договора за лизинг, е неоснователно, тъй като тяхното предаване е потвърдено чрез декларация на лизингополучателя, включена в съдържанието на самия договор (чл. 4 от същия).

В процесните договори за мобилни услуги се съдържа клауза за начисляване на неустойка при предсрочното им прекратяване по вина или инициатива на потребителя, формирана на база стойността на всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси, определени на база най високият абонамент според условията на плана. В допълнение абонатът дължи и част, съответстваща на оставащия срок до края на договора, от разликата между най – ниския и най – високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставени на потребителя (на лизинг или чрез плащане в брой) устройства, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и реално заплатената от потребителя, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

Според чл. 75 от Общи условия на “Й. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги в полза на мобилния оператор е предвидено право да прекрати индивидуалния договор с потребителя при неплащане в срок на дължими по договора суми, която в конкретния случай мобилният оператор е упражнил, тъй като е изпратил на клиента си уведомление – покана за доброволно плащане, в която го е предупредил, че при неплащане на задълженията му в 10-дневен срок, договорите ще се считат за прекратени. Чл. 147а, ал. 1 ЗЗП гласи, че при сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис. Тази разпоредба не предвижда преподписване на всяка страница на общите условия от потребителя, каквото изискване съществува единствено относно общите условия по договорите за потребителски кредит (чл. 11, ал. 2 ЗПК). Казаното сочи, че общите условия по договорите за мобилни услуги, бидейки връчени на потребителя, произвеждат действие в отношенията между страните, поради което доставчикът е в правото си да упражни предвидената в тях възможност за разваляне на договорите при неизпълнение на задълженията на абоната, която впрочем произтича и от общите правила на облигационното право. Писмото – покана е изготвено на 15.04.2023 г. и изпратено до ответника чрез обикновена поща, като от удостоверение от Областна пощенска станция – С. става ясно, че същото е доставено на своя адресат. В удостоверението не е посочена дата на връчването, поради което съдът приема, че същото е сторено в рамките на разумен срок след изготвянето му – една седмица, т.е. на 22.04.2023 г., като при това положение следва да се приеме, че срокът за доброволно плащане е изтекъл безрезултатно на 02.05.2023 г., а договорите са преустановили действието 4 си на следващия ден.

Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП) или не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). В конкретния случай абонаментните планове по договорите за мобилни услуги не предвиждат отстъпки (освен за първите шест месеца по договор с предпочетен номер .............) и доставчикът не претендира неустойки, формирани на база отстъпки от абонаментите, но от договорните клаузи, определящи размера на неустойката от (максимум) три абонаментни такси е видно, че същият се формира на база стандартната абонаментна такса, без да е отбелязано, че от стойността следва да се премахне ДДС, който поначало е компонент от нея. Тъй като върху обезщетенията и неустойките не се начислява ДДС, подобна клауза натоварва потребителя с 20 % по – висока санкция от разумно допустимата, която е видно че не цели възмездяване на действителните вреди на мобилния оператор, а получаване на неследваща му се печалба. Поради изложените причини съдът приема, че хипотезата на чл.