Решение № 9938 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9938 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110138834 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от М. П. Б. срещу „Вива Кредит“ АД искова молба.

Ищцата твърди, че на 05.03.2024г. е сключила с ответника Договор за паричен заем Standard_14 №6015922 за отпускане на заем в размер на 1 400 лева при ГЛП от 40,32% и ГПР от 50,01%. Сочи, че общият размер на сумата, която следвало да върне бил 2 255,94 лева, като сумата включвала главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че впоследствие разбрала, че освен главница, лихва и такса за експресно разглеждане следвало да заплати и неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл.5, ал.1 и 2 от договора в размер на 425,52 лева. Поддържа, че в посочения в договора ГПР не са включени таксата и неустойката, което съставлява основание за неговата недействителност съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Сочи, че от съдържанието на договора не става ясно и кои точно компоненти са взети предвид при изчисляване на ГПР, което възпрепятства потребителя да разбере какъв е действителният процент на оскъпяване на кредита. Обосновава, че предоставената допълнителна услуга „експресно разглеждане на документи“ по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което потребителят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано плащането на възнаграждение. Поддържа, че разглеждането на кредита и предоставянето на отпуснатата сума представлява дейност по усвояване и управление на кредита, за осъществяването на която разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК забранява начисляването на такса, с оглед на което клаузата, с която такава се уговаря се явява нищожна поради противоречие със закона. Обосновава, че същата е и неравноправна. По отношение на клаузата за неустойка поддържа, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън предвидените в чл.92 ЗЗД нейни функции. Счита, че с нейното уговаряне кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължението си за извършване на предварителна оценка на 1 платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води и до допълнително увеличаване на размера на неговите задължения. Поддържа, че неустойка има за цел да заобиколи изискванията на закона и в частност разпоредбата на чл.71 ЗЗД, съгласно която ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба е изпълнила изцяло задълженията си по договора, като намира, че заплатените от нея суми извън главницата са лишени от основание, поради което следва да й бъдат върнати. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който последният оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Твърди, че за ищеца не е налице интерес от предявяване на установителен иск за недействителност на процесния договор за заем, тъй като същият фактически е изпълнен, още повече че в предмета на кумулативно съединения с него осъдителен иск се включва установяване действителността на правоотношението. Поддържа, че в случая е налице злоупотреба с права. Оспорва и редовността на депозираната искова молба. Твърди, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да бъдат посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване. В този смисъл счита, че в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на приложение №1 към ЗПК, което е императивно уредено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, поради което неговото непосочване само по себе си не може да обоснове недействителност на договора. Обосновава, че неустойката за непредоставяне на обезпечение и таксата за експресно разглеждане на документи не следва да бъдат включвани при калкулацията на ГПР. Сочи, че услугата за експресно разглеждане се предоставя преди сключване на договора за кредит, поради което дължимата за нея такса не може да бъде разглеждана като такава по управление или усвояване на кредита, съответно няма как нейното начисляване да противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Поддържа, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от тази услуга. Излага съображения относно предназначението на уговорената неустойка, а именно- да обезщети евентуалните вреди, причинени от неизпълнението. Поддържа, че същата не противоречи на принципа на добрите нрави, като дори и да се приеме, че е прекомерна, това не я прави нищожна, а води до намаляване на нейния размер. Твърди, че поемайки по-голям риск, кредиторът има право по своя преценка да постави изисквания за неговото обезпечаване, като в случай че потребителят не е съгласен с тях, последният е свободен да не сключи договора.

Сочи, че предявеният от ищцата осъдителен иск е неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения относно недължимостта на претендираните от нея разноски.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения от страните Договор за паричен заем №6015922/05.03.2024г., както и съединени в условията на евентуалност с него искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване недействителността на съдържащата се в него клауза за 2 заплащане на такса за експресно за разглеждане на искането за кредит и иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване недействителността на съдържащата се в него клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. Кумулативно съединен с тях е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 596,79 евро /след частично оттегляне претенцията, прието с постановено на 27.04.2026г. протоколно определение / като получена при начална липса на основание. Във връзка с релевираните от ответника доводи следва изрично да бъде посочено, че предявените искове са допустими, като за ищцата е налице интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на сключения от нея договор, респективно на отделни уговорки от него, дори когато задълженията по договора са изпълнени, доколкото съществува възможност да бъде искано връщане на недължимо престираното от нея.

На следващо място, по така предявените искове в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване сключване на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, релевираните в исковата молба основания за неговата недействителност, съответно уговаряне на клаузите, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка при непредоставяне на обезпечение, противоречието им със закона, неговото заобикаляне, респективно- накърняването на добрите нрави, както и предаване и получаване от ответника на сумата от 596,79 евро.

В случая страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че между тях е бил сключен Договор за паричен заем Standard_14 №6015922, с който са договорили следните параметри на кредита: главница в размер на 1 400 лева, срок за нейното връщане- 36 седмици, брой вноски18, ГПР- 50,01 % и ГЛП- 40,32 %. Същият има потребителски характер, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който предвижда специални условия за неговата действителност, едно от които е писмената форма – чл.10, ал.1 ЗПК. Договорът следва да бъде изготвен и на разбираем език, да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като бъдат посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, обявеният от кредитора ГПР в размер на 50,01 % включва като разход единствено уговорената договорна лихва. В същото време в чл.5, ал.1 от процесния договор за кредит е предвидено задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител физическо лице или банкова гаранция, които да отговарят на конкретно предвидени 3 условия, като за неговото неизпълнение в ал.2 е уговорена неустойка в размер на 425,52 лева. Уговорено е същата да бъде разсрочена и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този случай общият размер на задължение по договора става в размер на 2 681,46 лева, а погасителната вноска- на 148,97 лева.

Анализирайки съдържанието на тези клаузи, съдът намира, че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР в размер на 50,01 % не отразява реалния такъв, тъй като не включва като разход уговорената неустойка. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката.

Това е така, на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпечението е и прекомерно кратък, което създава допълнително затруднение за потребителя-заемател да осигури предоставяне на обезпечение както чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Освен това, предвиденият тридневен срок е и преклузивен, тъй като липсва възможност за освобождаване от заплащане на неустойката чрез по-късно предоставяне на изискуемото обезпечение. От съвкупната преценка на посоченото може да бъде направен извод, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включена в годишния процент на разходите.