Определение № 4056 от 16.09.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4753/2023
- Вид
- Определение № 4056
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 16.09.2024
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4056 гр. София, 16.09.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104753 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 978/04.08.2023 г. по в. гр. д. № 1015/2023 г. Варненският окръжен съд е отменил решение № 454/13.02.2023 г. по гр. д. № 3808/2021 г. на Варненския районен съд и вместо него е приел за установено по отношение на А. М. А., че В. Г. Е., Д. Я. Д., Б. И.
Салонен и В. Д. Д. са собственици на поземлен имот пл. № 40 по кадастралния и регулационен план на местността «Перчемлията» (с. о. „Черноморска панорама“) в землището на [населено място], [община], с площ от 700 кв. м., при граници: път, имот пл.
№ 42, имот пл. № 39 и поляна, на основание давностно владение с начало на владението от 02.05.1991 г., с присъединеното владение на своя наследодател Г. Я. Б., починал на 02.05.1991 г., осъществявано в периода 22.12.1989 г. - 02.05.1991 г., и е осъдил ответницата да предаде владението на имота на собствениците му; решението е постановено при участието на И. Н. А. и П. М. А. - трети лица-помагачи на ответницата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата по иска, която иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
От ответниците по касация - ищци по делото, е подаден отговор, че касационното обжалване не следва да се допуска; третите лица-помагачи не са подали отговор.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., намира следното:
Ищците са наследници по закон на Г. Я. Б., починал на 02.05.1991 г., на когото, видно от 1 удостоверение № 2160/22.12.1989 г., издадено от председателя на ОбНС-А., е предоставено по реда на ПМС № 26/1987 г. право на ползване върху 700 кв. м. земя за земеделско ползване, находяща се в землището на [населено място], местност „Черноморска панорама“, район 3, парцел 40, при граници: парцел 40А, парцел 42, път и хавра.
С н. а. № 93/27.11.2020 г. И. Н. А. е признат за собственик по давност на новообразуван имот пл. № 40 по кадастрален и регулационен план на местност „Перчемлията“, изработен през 1990 г., при граници: север - път; изток - имот пл. № 42; юг - имот пл. № 39 и запад- поляна.
С договор за проджба, сключен с н. а. № 120/11.03.2021 г., И. Н. А. и П. М. А. продали имота, ведно с всички подобрения и насаждения в него, на ответницата, която е във владение на имота - обстоятелство, прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване.
За местността, в която спорният по делото имот попада, има изработен проект на план на новообразуваните имоти по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Според този план имотът попада в новообразуван имот, отреден за възстановяване на наследниците на К. К..
По делото е прието заключение на техническа експертиза, от което, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено, че спорният имот е идентичен с описания в удостоверение № 2160/22.12.1989 г., както и с описания в нотариалния акт, въз основа на който ответницата се легитимира като собственик; идентичен е с оградения и владян на място от ответницата; имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е изработен план на новообразуваните имоти, който е в процедура по одобряване.
По делото е приобщена като доказателство преписка с № 445000-2022/2020 по описа на РУА. при ОД МВР - В., образувана по повод подадена от ищцата В. Д. жалба, по която третото лице-помагач на ответницата И. А. е дал обяснения, кредитирани от съда като признания на неизгодни за страната факти. Обсъждайки тези данни в съвкупност с показанията на двете групи свидетели, разпитани по делото, въззивният съд е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите Н. К. и М. И., тъй като показанията им, че от 2006-2007 г. И. А. започнал да стопанисва и обработва имота, се опровергават от изявленията на А. по посочената преписка, според които същият свързва „поддържането“ на спорния имот № 40 с това, че живеел през един двор и децата му играели постоянно на улицата, а мястото винаги било обрасло с храсти и треви, което предполагало наличието на змии. Съобразени са и писмените доказателства, според които А. е закупил имот пл. № 43, който е през един имот с процесния, през юли 2012 г., поради което и най-рано от м. юли 2012 г. той живее в закупения имот, и най-рано от този момент е започнал „поддържането“ на процесния имот.
На следващо място съдът е отбелязал, че показанията им, че след като през 2006-2007 г. А. се настанил в процесния имот и започнал да го стопанисва, отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, се опровергават от изявленията на същия, дадени в хода на проверката по посочената преписка, според които действията по поддържане на процесния имот от негова страна се изразяват в ежегодното му почистване от храсти и изсъхнали дървета, тъй като се опасявал от змии. Приел е за нелогично имотът да е обрасъл в храсти, при положение, че е стопанисван и поддържан, с оранжерия, и в него А. е отглеждал зеленчуци според 2 показанията на свидетелите К. и И.. На следващо място съдът е изтъкнал, че показанията на посочените свидетели са неубедителни и нелогични. Свидетелите посочват, че А. е имал два имота, от 2006-2007 г. е стопанисвал процесния имот, а нямат впечатления да е спопанисвал и да е ползвал като свой собствен имота с пл. № 51, разположен точно срещу имота на свидетеля К. през пътя, на който имот А. бил признат за собственик по давност през м. февруари 2020 г. Свидетелите посочват и това, че процесният имот е водоснабден през 2020 г., а в същото време в имота А. отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, а вода взимал с туби от чешмата. Няма логично обяснение и фактът, че след като е закупил през 2012 г. имот пл. № 43, който е през един от процесния и съседен на имота на К., в който е имало сграда и е бил и водоснабден още през 90-те години на двадесети век, не е прекарал вода и в процесния имот, в който отглеждал зеленчуци, имал и оранжерия, а е носил вода с туби от чешмата. Няма логично обяснение и обстоятелството, че след като толкова добре се познава със съседа К., да не взима вода от него, а да носи вода с туби от чешмата. Нелогични са и намерени показанията на свидетеля, че още като им ги предоставили за ползване през 1986 г., местата били изорани и оградени, включително бил ограден и процесният имот, при положение, че за ползване въз основа на постановления на Министерския съвет са предоставяни на граждани изоставени от ТКЗС необработваеми и непродуктивни, респ. нископродуктивни земи. Въззивният съд е намерил показанията на свидетелите К. и И. и за противоречиви. Така, св. К. е заявил, че още като предоставили за ползване местата, те били изорани и оградени, включително бил ограден и процесният имот, а свидетелкта И. - че процесният имот не е бил ограден, дори видяла веднъж крава в имота. Съдът е посочил още, че показанията на посочените двама свидетели се опровергават и от показанията на свидетелите Ч. и Я., които съдът кредитирал като обективни, последователни и логични.
Тези свидетели знаят имота от 1989 г., когато същият бил предоставен за ползване на наследодателя на ищците Г. Б., който с помощта на зет си- ищеца Д. Д., оградил мястото с ограда, засадил овощни дръвчета, излял бетонен фундамент за бунгало; след смъртта на Б. ищците посещавали редовно мястото до 2015 г., след което започнали да го посещават порядко поради смъртта на една от дъщерите на наследодателя и влошеното здравословно състояние на съпругата му. Съдът е посочил, че в подкрепа на показанията им е и обстоятелството, че след като ищцата В. Е. била уведомена за предприетата от А. процедура по заверка на молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт за процесния имот, тя подала незабавно възражение, а след като през август 2020 г. установили, че в имота им има чужди хора, които изсичали дърветата, незабавно сигнализирала органите на МВР.
Тези две обстоятелства са в опровержение и на показанията на свидетеля К., че от 1986 г. не е виждал никого в процесния имот до 2006-2007 г., когато А. започнал да стопанисва имота, тъй като липсва логика ищцата Е. да подава възражение до [община], а впоследствие да сигнализира и органите на МВР, при положение, че от 1986 г. имотът не е бил посещаван от никого, бил изоставен и безстопанствен.
По така изложените съображения въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите К. и И., счел ги е за недостоверни и не е изградил въз основа на тях никакви фактически изводи относно релевантни за спора факти, а е кредитирал показанията на 3 ангажираните от ищците свидетели като обективни, последователни, непротиворечиви и логични и поради това, че по делото няма нито едно доказателство (извън показанията на свидетелите К. и И., които съдът не приема за достоверни), което да ги опровергава или поставя под съмнение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна въззивният съд е намерил, че наследодателят на ищците е установил фактическа власт върху процесния имот през декември 1989 г. въз основа на предоставено му по реда на ПМС № 26/1987 г. право на ползване върху имота, починал е на 02.05.1991 г. и след смъртта му до месец август 2020 г. фактическата власт е осъществявана от наследниците му - четиримата ищци. Съдът намерил за неоснователен довода на ответницата, че поради липсата на одобрен план на новообразуваните имоти (чл. 28 ППЗСПЗЗ) придобивна давност в полза на ищците не е могла да тече. Изложил е съображения, че с разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се цели да се защитят правата на бившите собственици, чиито имоти подлежат на реституция, вкл. и на реституция по реда и условията на ЗСПЗЗ, т. е. те са приложими в случаите, в които имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобивната давност се противопоставя на собственик, реституиран в двуфазна реституционна процедура по реда и условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в редакцията им съгласно публикацията в ДВ, бр. 69/30.07.1999 г., в полза на когото няма издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Настоящият случай не е такъв, тъй като ответницата няма качеството на бивш собственик, а обратното - претендира, че е придобила от лице, легитимирало се като собственик на имота по давност.
Въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на въведеното от ищците придобивно основание - придобивна давност. Посочил е, че в периода от 22.12.1989 г. наследодателят на ищците е установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот, осъщестявано до смъртта му на 02.05.1991 г., продължено от ищците негови наследници, до м. август 2020 г. Няма доказателства придобивната давност да е спирана или прекъсвана, вкл. и в хипотезата на чл. 81 ЗС. Срокът от 22.12.1989 г. до м. август 2020 г. е по-дълъг от 10 години, поради което ищците се легитимират като собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност с изтичането на давностния срок от 10 години, т. е. от 23.12.1999 г. Поради характера на един от обективните признаци на владението - същото да е постоянно, то обстоятелството колко често ищците, след смъртта на наследодателя си, са посещавали имота, е ирелевантно в случая.
Упражняваната от ищците фактическа власт след 23.12.1999 г. до м. август 2020 г. е в качеството им на собственици - в упражняване на правото им на собственост, тъй като позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на този придобивен способ, а е от значение за зачитане на последиците от осъществяването му.
Въззивният съд е изложил и съображения, че дори придобивната давност да е започнала да тече в полза на ищците от 22.11.1997 г. (от влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ), то срокът от тогава до м. август 2020 г. също е по-дълъг от 10 години, поради което ищците се легитимират като собственици от 23.11.2007 г.