Решение № 2360 от 30.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………..

Гр. София, 30.12.2019г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа т.д.№ 2927 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал.1, т.3, т.6 и т.4 от ДОПК.

Ищецът – И.П.– главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране при ТД на НАП София твърди, че по ревизия, извършена със описаната заповед от 19.02.2013г., връчена на пълномощник на ревизираното лице – „А.“ ЕООД на 26.02.2013г., с ревизионен акт от 15.11.2013г. са установени публични задължения в размер на 145 509,80 лв., като към 14.10.2017г. общо публичните задължения на това дружество са 1 847 441,77 лв. Твърди, че въпреки знанието за извършваната ревизия, на 09.09.2013г. „А.“ ЕООД прави апортна вноска в капитала н. „И.д.и м.н.и.“ ЕООД н. описаните в исковата молба имоти, като по експертна оценка апортната сделка е на стойност 249 998лв. Твърди, че едноличен собственик на капитала н. „И.д.и м.н.и.“ ЕООД е „А.“ ЕООД, а М.Г.М. е управител и на две дружества към процесния период, т.е. страните по сделката са свързани по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на ДОПК. Предвид горното твърди, че сделката е недействителна спрямо държавата по силата на разпоредбите на чл. 216 от ДОПК, а именно сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, с намерение да се увреди публичния взискател и във вреда на публичния взискател и със свързано лице. Твърди, че на 31.03.2015г. „И.д.и м.н.и.“ ЕООД е продало описаните апортирани имоти на М.Г.М., която на 11.11.2016г. ги дарява на баща си – Г.С. М.. В хода на производството поддържа исковете, като претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и намаляване поради прекомерност на търсеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът „А.“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК не е подал отговор, не изразява становище.

Ответникът „И.Д.И М.Н.И.“ ЕООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 20.06.2018г. Твърди, че към датата на апорта – 09.09.2013г. НАП нямал вземане към „А.“ ЕООД, а вземането, с което се легитимирал било с основание ревизионен акт от 15.11.2013г., който влиза в сила едва през месец януари 2017г.

Изложените доводи относно недопустимост на исковете по чл. 135 и по чл.26 от ЗЗД, съдът няма да обсъжда, тъй като в тази част производството е прекратено.

Ответникът твърди, че всички хипотези на чл. 216 от ЗОПК предвиждат общата предпоставка наличното имущество на длъжника да е недостатъчно за удовлетворяване на публичния взискател, поради което процесната сделка –апорта не уврежда публичния взискател, тъй като към датата на извършването му – 09.09.2013г. „А.“ ЕООД притежава достатъчно имущество. Поддържа, че е налице неяснота относно размера на измененото с решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ задължение на дружеството. Не спори, че сделката е в подозрителния период, но това не влече автоматично недействителността й, а следва да се установят всички елементи от ФС. Освен това сочи, че сделката не е безвъзмездна, напротив срещу направената апортна вноска дружеството е придобило дялове, равни на паричната равностойност на имуществото, поради което не е налице увреждащо действие. Твърди, че публичните задължения в посочените особено големи размери са натрупани след 2016г., когато вече М.М. не е управител на „А.“ ЕООД. Твърди, че не е налице намерение за увреждане при сключената сделка, а целта на апорта била правомерно отделяне на част от стопанската дейност на дружеството, която се била разраснала. Твърди и че той не е знаел за наличие на публични задължения към датата на апорта. В хода на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител адв.

В. като претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение от 06.12.2018г., което е влязло в сила като необжалвано, съдът е прекратил производството по делото в частта му по исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността договора за продажба от 31.03.2015г. и договора за дарение от 11.11.2016г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и относителна симулация, предявени от И.П.Петрова – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София срещу ответниците „А.“ ЕООД, М.Г.М., Г.С.М.и „И.Д.и М.н.и.“ ЕООД, поради недопустимост, а с определение от 06.03.2019г., което също е влязло в сила, съдът е прекратил производството по отношение на описаните имоти, за които не е представена данъчна оценка и макар да са част от апортната вноска, не са предмет на делото. С оглед горното предмет на делото са следните имоти: апартамент № 12/дванадесет/, находящ се на IV /четвърти/ етаж в жилищната сграда, със застроена площ 95.7 /деветдесет и пет цяло и седем десети/ кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс; две спални; тоалетна; баня с тоалетна входно антре и два балкона при-съседи: улица "*******; асансьор, шахта и стълбище; и от две страни двор, заедно с МАЗЕ № 12 /дванадесет/, с площ от 4.8 /четири цяло и осем десети/ кв.м, и гараж №3, находящ се на приземния етаж на сградата със застроена площ от 19,6 кв.м. в процесната сграда, а именно МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от пет жилищни етажа, подпокривен етаж, приземен етаж с магазини и гаражи, с определен административен адрес: град София, улица "*******/две - четири /бивша ул. "*******, която сграда е построена върху Урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV - 853 /четиринадесети, отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин петдесет и три/, от кв. 104 /сто и четири/, по плана на град София, местност „Красно село - Стрелбище - бл. 32", целият с площ от 670 кв. /шестстотин и седемдесет квадратни метра/, при съседи: улица "Орехова гора", УПИ XIII - 10,852 , УПИ 111 - детски комбинат /трети, отреден за детски комбинат/, УПИ 11 - за жилищно строителство /втори, отреден за жилищно строителство/, магазини и трафопост.

С исковата молба е представен Ревизионен акт № **********/15.11.2013 г., с който на ответника „А.“ ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода съответно от 01.12.2007г. до 31.12.2012г. и са установени описаните публични задължения. Ревизията, с която са установени задълженията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1301459/19.02.2013 г., представена с исковата молба, която е връчена на 26.02.2013 г. на Антон Дойчев, в качеството му на пълномощник на „А.“ ЕООД съгласно попълнената разниска.

Ревизионен акт № **********/15.11.2013 г. е обжалван по административен ред, като с решение № 246 / 07. 02. 2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, оспорения РА е частично потвърден. С решение № 2420 от 07.04.2015 г., постановено по адм.д. № 3116/2014г. по описа на Административен съд София-град, представено на стр.27 и следващите от делото, е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № **********/15.11.2013 г. След обжалване на решението на АССГ, Върховният административен съд с решение № 12196/11.11.2016 г., отменя решение № 2420 от 07.04.2015г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София-град. След повторно разглеждане, с решение №171/10.01.2017 г., Административен съд - София-град, отново отхвърля жалбата на „А.“ ЕООД срещу Ревизионен акт№ **********/15.11.2013 г. като неоснователна.

Безспорно е по делото, че с вписване в ТР под № 20150804153913 е извършена апортна вноска в капитала на ответното дружество „И.д.и м.н.и.“ ЕООД, чийто управител до 17.10.2013г. е било наред с другия управител и лицето М.Г.М., на описаните подробно имоти. Посочено е, че стойността е 249998 лв., като е представена и оценка на експерти, които са назначени съгласно посочения номер на акт за назначаване на вещи лица: 20130703120432/05.07.2013г. Не се спори и се установява от справката от Службата по вписванията, представена на стр. 35 и следващите от делото, че апортът е вписан в СВ с вх.№43336/09.09.2013г.

Съгласно представения нотариален акт № 110, том І, рег.№3206, дело № 90/2015г., „И.д.и м.н.и.“ ЕООД е продал на М.Г.М. описаните имоти, находящи се в жилищната сграда на ул.“**********, гр. София, като представител на дружеството е П.С.М., за който на стр. 31 от делото е представена справка за родствени връзки, от която се установя кои са негови баща, майка и дете, както и че е разведен, но липсва вписване на името на бившата съпруга.

Не се спори и се установява, че с нотариален акт № 22, том ІV, рег.№13732, дело № 479/2016г., М.Г.М. е дарила на своя баща Г.С.М. описаните имоти – апартамент №12 и гараж 3 в процесната жилищна сграда.

С писмо от

10.07.2019г. на стр- 338 и следващите от делото са представени ГФО с приложения за ответника „А.“ за 2012г. и 2013г., ГДД, справка за задължения към 04.07.2019г., а на стр. 397 и следващите с молба под опис от третото неучастващо по делото лице „П. –М“ ЕООД, ЕИК********са представени описаните счетоводни документи, а именно оборотни ведомости, извлечение от счетоводни сметки, главна книга, счетоводни баланси и др.

По делото е прието като неоспорено заключение на оценителна експертиза от 01.07.2019г., изготвено от вещото лице П.Я., което се кредитира от съда като дадено безпристрастно, компетентно и обективно. От заключението се установява, че процесния имот е в масивна жилищна сграда, състояща се от пет жилищни етажа, подпокривен етаж, приземен етаж с магазини и гаражи, като апартамент № 12, находящ се на ІV-ти етаж в жилищна сграда, със застроена площ от 95,70 кв.м., а гараж №3 е с площ 19,6 кв.м. Експертът сочи подробно какво е установеното състояние на имота, а именно настилки в апартамента гранитогрес, стени – латекс, санитарни възли – с теракотни плочи, дограма ПВЦ прозорци, като изводът е, че жилището е поддържано, в сравнително добро състояние, като има следи от течове и конденз в западните стаи, за което е необходим ремонт. След подробните изчисления по описаните методи, вещото лице дава заключение, че стойността на имота към началото на 2015г. е 133 470 лв. за апартамента и 18 030 лв. – за гаража, а към началото на 2019г. стойностите са съответно 219 980 лв. и 35 990 лв.

По делото е прието основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 27.09.2019г. и допълнително такова от 02.12.2019г., изготвени от вещото лице П.Д., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е извършило справка в ТД на НАП, офис Сандански по получено писмо с изх.№ 11316/04.07.2019г., съдържащо следните документи: копия на Ревизионен акт № **********/15.11.2013г. и Решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Справка за размер на задълженията към 04.07.2019г.; Годишна данъчна декларация за 2012г., ведно с Годишен баланс, Отчет за приходи и разходи и отчет за паричните потоци за 2012г.;

Годишна данъчна декларация за 2013г. Според експерта по ревизионния акт № **********/15.11.2013г. са установени задължения за довнасяне в общ размер 161 800,85лв. и лихви за просрочие върху тях в общ размер 88 077,52лв., които по периоди са представени в таблица на стр.2 и 3 от заключението. Съгласно Решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, част от начислените задължения са отменени, а друга част са коригирани, като общо същите възлизат на Неплатена главница (ДДС и корпор. данък) в общ размер на 76 844,02лв., начислени и неплатени лихви за забава до 15.11.2013г. в размер на 42 285,33лв. или общо сумата от 119 129,35лв., като са представени в таблица №2 от заключението. Според вещото лице е видно от представените справки, че почти същото задължение за главница по Ревизионен акт № **********/15.11.2013г. и Решение от 07.02.2014г. на Директора на Дирекция „ОДОП“(с 1390,32лв. по-малко) се е запазило както към 14.10.2017г., така и към 04.07.2019г., т.е. липсва плащане по дължимите суми. В таблица на стр.5 и 6 от основното заключение вещото лице е представило активите на дружеството „А.“ по данни от счетоводните баланси, като сочи, че към 31.12.2013г. дружеството има следните активи: дълготрайни активи в общ размер 65000лв.:Транспортни средства 54000лв. и Стопански инвентар 11000лв.; краткотрайни активи в общ размер 45000лв.: вземания от доставчици 37000лв., Други вземания 7000лв. и Парични средства в брой 1000лв. Към 31.12.2012г. финансовият резултат на дружеството е 8000лв.