Определение № 1126 от 21.06.2021, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1126 гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ангел Ташев като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220100925 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от Р. И. Й., ЕГН **********, живуща в гр. ***, ул. "***" №*, ет. *, ап. *, чрез своя процесуален представител адвокат В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр. *, ул. „*** № *, ет. *, ап. *, против „Ф. Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „*** - *“, бул. „***“ № *, вх. * ет. * офис № *, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н.

Обстоятелства, предявения иск: на които ищецът основава претендираното право и

В исковата молба ищецът твърди, че на 24.07.2019 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лева при фиксиран ГЛП в размер на 11.99 %, ГПР в размер на 49.05 % и общ размер на дължимата сума 559,95 лева. Между страните било уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен от „Ф. Б.“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 757,05 лева, за което бил сключен договор на същата дата.

Твърди, че на 04.12.2019 г. ищцата е сключила Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № 780871. В договора е посочено, че към момента на неговото сключване е налице остатък от първоначалната главницата в размер на 226,13 лева, като на Р.Й. е отпуснат заем за сумата от още 600 лева. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23,00 % /лихва в размер на 146.96 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49,11 %. Общата сума, която следва да върне ищцата била в размер на 973,09 лева (826,13 лева за оставащите главници, както и 146,96 лева за лихва), платима на дванадесет вноски.

Сочи се, че погасил изцяло сумата по сключения договор в размер на 2055 лева, като сумата била изплатена единствено на „Ф. Б.” ЕООД.

Счита, че посочените договори са нищожни (недействителни) на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. Твърди нищожност на договорите на основание чл.10, ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, а именно процедурата, уредена в чл.8 и следващите от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като договорите били сключени чрез използване на средства за комуникация от разстояние. Твърди, че доставчиците „Фератум България” ЕООД и „Фератум Банк“ не били предоставили на потребителя преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите и 1 за условията, при които последният може да се откаже от тях. Твърди, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като представляват неподписани електронни документи. Смята, че е нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Твърди нищожност на договора за кредит и анекса към него на основание чл.11, ал.1, т.7, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита като в договора бил посочен единствено размерът на отпуснатия заем, но липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Твърди нищожност на договора за кредит и анекса към него на основание чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В тази връзка сочи, че в договора не са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което противоречи на императивните изисквания на чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР е погрешен, и надвишава максимално установения праг съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на „Ф. б.“ и сключения с този поръчител договор излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. В този смисъл сочи, че поръчителят е лице, което е посочено от кредитодателя, и потребителят е заплатил такса, равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от негова страна. Твърди, че уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство на точно определено лице, за което се заплаща и възнаграждение, противоречи на изискването на чл.16 от ЗПК за извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора. Счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, както изисква чл.147, ал.1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Счита, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между потребителя, „Ф. Б.“ ЕООД и „Ф. Б.“, чиято цел е заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Въпреки това впоследствие тези такси се заплащат на заемодателя, а не на поръчителя. Посочва, че на потребителя не е предоставена възможност да посочи избран от него поръчител, а поръчителството на избрано от заемодателя лице е абсолютна предпоставка за одобряване на договора за кредит.

Твърди, че е допуснато нарушение на чл.19, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Ф. Б.“ договор за възлагане на поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. В тази насока сочи, че възнаграждението е част от общо дължимата сума по кредита, тъй като е заплатено на „Ф. Б.“ ЕООД като част от дължимите по кредита суми и впоследствие не е прехвърлен на поръчителя „Ф. Б.“. По този начин размерът на ГПР би бил 65,11 %, което е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло. Счита, че с тези действия „Ф. Б.“ ЕООД е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за 2 длъжника, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Посочва, също така, че погрешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно целият договор да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Счита, че договорът е недействителен и поради обстоятелството, че грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по кредита - като общо дължима сума е посочена сумата от 559,95 лева, а в действителност по договора е заплатена сума в размер на 2055 лева. Сочи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Позовава се и на правото на Европейския съюз в този смисъл.

Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради това, че клаузата за възнаградителна лихва (ГЛП) противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Позовава се и на противоречието между посочения в преддоговорната информация фиксиран ГЛП и този, посочен в договора за кредит.

Твърди нищожност на договора и анекса към него на основание чл.11, ал.1, т.11, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В тази връзка сочи, че в договора е посочен единствено броят на погасителните вноски и падежът на първата вноска без да е посочена периодичността им и датата на падежа на всяка една от тях. Посочва също така, че погрешно изчислената обща сума, дължима от потребителя, вместо реално изплатената води и до погрешно посочен брой и размер на погасителните вноски.

Твърди, че договорът и анекса са нищожни и на основание чл.11, ал.1, т.20, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

Счита, че нищожността на договора за потребителски кредит води до нищожност и на свързания с него договор за гаранция.

На следващо място счита договорите за унищожаеми на основание чл.29, ал.1 ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД поради грешка. Твърди, че към момента на сключване на договорите „Ф. Б.“ ЕООД е въвел в заблуждение ищеца относно действителните размери на отпуснатия заем, на общата сума, която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. Счита, че ако ищецът беше запознат с действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, със сигурност е нямало да сключи договора.

На следващо място счита договора и анекса към него за унищожаеми на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Твърди, че към момента на сключване на договора ищецът не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи основните си потребности, което е оказало влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, както и че са налице явно 3 неизгодни условия по договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

При условията на евентуалност се позовава на нищожността на отделни клаузи на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност.

Твърди, че в изпълнение на договора за кредит е заплатил на ответника сумата от 1100 лева, поради което позовавайки се на разпоредбата на чл.23, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД предявява осъдителен иск против ответника за заплащане на сумата от сумата от 25 лева - частично от сумата от 955 лева (съгласно молба с вх. № 6355/12.04.2021 г.), представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноските по делото.Представя писмени доказателства.

Моли да бъде задължен ответникът да представи в оригинал всички налични документи, свързани с Договор за предоставяне на потребителски кредит № 780871 и Анекс № 1 към него, включително, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/, погасителен план, общи условия, Договор за гаранция (поръчителство), погасителен план към него и Общите условия към последния, както и да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договора за кредит и свързания към анекс.