Решение № 262127 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№262127 гр. Пловдив,

19.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2536 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М.П.Ч. ***

2002” ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 289, 26 лв., представляваща стойността на дружествения дял след прекратяване на участието на ищцата в „Тракия 2002” ООД към 22.12.2015 г. и сумата от 529, 07 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.12.2015 г. до 16.01.2020 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

Размерът на предявените искове е установен след прието с Определение от 26.02.2021 г. изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на техния размер и заявен отказ от иска за разликата над посочения размер до първоначално предявения по чл. 233 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била съдружник при ответното дружество “Тракия – 2002” ЕООД. Твърди, че на 19.06.2015 г. ищцата изпратила предизвестие до дружеството за прекратяване на участието й, считано от изтичане на установения 6-месечен срок за това. предизвестието било изпратено с обратна разписка, видно от отбелязването върху която, последното било получено на 22.06.2015 г. Счита, че прекратяването на участието настъпва автоматично с изтичане на срока на предизвестието. Твърди, че до момента на предявяване на иска имуществените отношения между страните не са уредени.

Поддържа, че законна последица от прекратяване на участието на съдружник в дружеството е изплащане на дружествения дял въз основа на представен от дружеството счетоводен баланс към датата на прекратяване на участието й в дружеството. Следователно счита, че следва да й бъде заплатена сума, съответстваща на стойността на притежавания от нея един дял от цялото имущество на дружеството, определен към 31.12.2015 г. Твърди, че на 09.02.2017 г. в Търговския регистър е вписан годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г.

Твърди, че е станала съдружник с дял с номинална стойност от 50 лв. Сочи, че стойността на дяловете се определя при съпоставка на актива на счетоводни баланс и пасива. Твърди, че към момента на предявяване на иска не разполага с необходимите знания за определяне на точния размер на дружествения дял, но счита, че последният е в размер на сумата от 1 500 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът “Тракия – 2002” ООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че в полза на ищцата не е възникнало твърдяното имуществено право по чл. 125, ал. 3 във вр. с чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като за да възникне последното следва писмено предизвестие за напускане на дружеството да е адресирано и изпратено от съдружника до дружеството, последното да е редовно връчено на дружеството и да е изтекъл 6-месечният срок. Твърди, че към исковата молба са представени документи, които не установяват наличие на редовно връчено предизвестие. Сочи, че представеното известие за напускане е подписано единствено от подателя му М.Ч., като не е прието от **я на дружеството или негов упълномощен представител, тъй като не е подписан от Й.П. в качеството й на представляващ дружеството. Твърди, че приложената куриерска разписка не установява, че на дружеството е връчено твърдяното предизвестие. Не оспорва, че на 22.06.2015 г. от дружеството са получени документи, но видно от представената разписка последните са изпратени от Ж.А. Ч., а не от ищцата, като получените документи представлявали искане за представяне на справка за дължими суми за управление на общите части в сграда в режим на ЕС – ТЦ “Форум”. Сочи, че след получаване на така представените документи **ят на дружеството е изпратила писмен отговор чрез Телепоща. Твърди, че при доставяне на пратката куриерът не следи дали съдържанието на документите отговаря на включените пояснения в товарителницата, т.е. посочените данни в куриерската разписка не могат да бъдат безспорно доказателство за съдържанието на пратката. По така изложените съображения твърди, че ищцата не е изпратила предизвестие за напускане на дружеството. Твърди, че за липсата на изрично писмено предизвестие за прекратяване на участието на ищцата свидетелства и липсата на вписан документ във входящия регистър на дружеството, като всички останали предизвестия били надлежно вписани. Твърди, че представеното пълномощно, по силата на което ищцата е упълномощила Ж. Ч. да я представлява в качеството й на съдружник пред дружеството не включва изрично делегиране на правомощия за депозиране на предизвестие за напускане. Сочи, че липсата на предприети действия от страна на ищцата за периода от 22.06.2015 г. до 14.02.2020 г. сочи за нейната незаинтересованост към претендираното имуществено право. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на предявените искове по давност. Оспорва размера на имуществената претенция. По така изложените съображения се моли за прекратяване на производството като недопустимо, респ. отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцата да е била съдружник в ответното дружество; 2. участието й в дружеството да е прекратено чрез отправяне на предизвестие, получено от представител на дружеството; 3. изтичане на установения в дружествения договор 6-месечен срок на предизвестието.

От представения по делото

Дружествен договор на „Тракия – 2002“ ООД от 26.03.2009 г. се установява, че ищцата М.П.Ч. е съдружник при ответното дружество с установен 1 дружествен дял от 50 лв. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Договора е предвидено, че всеки съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 6 месеца преди датата на прекратяването.

С разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е установено, че съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването. Прекратяването на участие в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е потестативно право на всеки съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния субстрат на търговското дружество. С предизвестието се изявява свободно формираната воля на съдружника, като законодателят е поставил единствено изискване предизвестието да е в писмена форма и да е отправено в определен срок - не по-малко от три месеца преди датата на прекратяването.

В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС, се приема, че волеизявлението за напускане следва да бъде направено в писмена форма в рамките на определен срок - тримесечен съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.

Следователно нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и с дружествения договор, какъвто е настоящия случай, е допустимо да бъде установен по-дълъг срок на предизвестието за прекратяване на участието на съдружник, който в случая е 6 месеца.

По делото е представено известие за напускане на дружеството от 19.06.2015 г., подписано лично от ищцата М.Ч..

Представена е обратна разписка за получени от представител на ответника документи на 22.06.2015 г., в която като подател е вписана Ж.А. Ч..

По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № ***, по силата на което ищцата М.П.Ч. е упълномощила Ж.А. Ч. да я представлява навсякъде където е необходимо и по всички въпроси като съдружник в „Тракия 2002“ ООД, включително да я подписва, като действа от нейно име и за нейна сметка. С пълномощното е учредена представителна власт и пред Общите събрания на дружеството.

Съдът намира, че по силата на така учредената представителна власт лицето Ж. Ч. е била оправомощена да изпрати съставеното лично от ищцата известие за напускане на дружеството, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, доколкото изявлението за напускане е направено лично от ищцата, а единствено действието по изпращането му е осъществено от нейния пълномощник с надлежна представителна власт за осъществяване на посоченото фактическо действие.

По делото е представен дневник на входяща – изходяща поща на ответника, от който се установява, че известието за напускане на дружеството, не е вписано от ответното дружество. Така представения документ, представлява частен свидетелстващ документ, съставен от ответника и обективиращ изгодни за последния обстоятелства, поради което липсата на вписване не може да се цени като доказателство, установяващо твърдението на ответника, че изявлението на ищцата не е получено от негова страна.

Ответникът е представил писмо, изпратено от него до Ж. Ч., което се твърди да е изпратено именно по повод документите, получени с известието за доставяне от 22.06.2015 г. и които са дали отговор на запитването на Ж. Ч. за начислени задължения към Етажната собственост. Съдът не възприема доводите на ответника, доколкото видно от представеното писмо в оригинал, което не е съхранено в степен, за да се приложи в ясен и четлив вид, съдът установи, че последното е изпратено на 23.06.2015 г. по повод запитване на ищцата от 09.05.2015 г. и не касае правоотношения между страните, свързани с участието на ищцата в ответното търговско дружество.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г., ІІ т.о. на ВКС е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност.

3а прекратяване на участието на съдружника в хипотезата по чл. 125, ал. 2 ТЗ не е необходимо решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, както и уреждане на имуществените отношения по чл. 125, ал. 3 ТЗ или на съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник. От приетото в съдебната практика разрешение за последиците и за правната характеристика на прекратяването на участие на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и от тълкуването на правната норма следва извод, че упражняването на правото на едностранно прекратяване на участието се осъществява чрез волеизявление, което има адресат, но не се нуждае от приемане с насрещно волеизявление.

По делото са изслушани показанията на свидетелката Т. Г. М. – С. в дружеството „Сиенит Инвест“ АД и ** на Търговски център „Форум – Тракия“. Свидетелства, че познава **я на ответното дружество Й.П., тъй като работят ежедневно по различни казуси, свързани с управлението на сградата. При предявяване на товарителницата от 22.06.2015 г. свидетелката излага пред съда, че мисли, че е виждала тази разписка, като разказва за случай, в който е била свидетел на получаване от страна на г-жа П. на документи по куриер, изпратени от Ж. Ч., които обективирали запитване досежно нейни задължения. Свидетелства, че не си спомня в кой период е получено това писмо и не може да каже, като не й е известно да са постъпвали други писма от други съдружници за напускането на „Тракия 2002“ ООД.

Съдът счита, че тези гласни доказателствени средства не се установяват релевантни за правилното разрешаване на правния спор факти, доколкото свидетелката излага пред съда за нейни възприятия досежно получено запитване към дружеството – ответник от страна на лицето Ж. Ч., но не може да посочи конкретния период, през който е била свидетел на получаването на тези документи, за да се свържат последните с приложената по делото разписка от 22.06.2015 г., като свидетелката не твърди да се е запознала със съдържанието на документите. В този смисъл и показанията на този свидетел не установяват възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, предвид липсата на възможност за осъществяване на проверка за тяхната достоверност.