Решение № 260826 от 09.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 09.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 5087 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от С.К.Н. против

С.А.Н. и А.Д.К. следните искове:

-против С.А.Н. за признаване за установено по чл.124, ал.4 ГПК, че нотариално заверено пълномощно със заверка на подписа с рег.****610/30.09.2013г. и на съдържанието с рег.****611/30.09.2013г. на нотариус С.Д., с район на действие СРС, е неистински документ, при условията на евентуалност прогласяването му за нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие и при условията на евентуалност нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави;

-против С.А.Н. за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба от 25.02.2014г., обективиран в НА № 89, том I, рег.№ 1305, дело № 78/2014г. на основание чл.42, ал.2 ЗЗД и в условията на евентуалност недействителността му на основание чл.40 ЗЗД;

-против А.Д.К. за признаване правото на собственост и предаване владението по чл.108 ЗС върху недвижим имот-Апартамент в гр.София, ул.********/първи надпартерен/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 69 кв.м. и обща кубатура 28954 куб.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-тоалетна и антре, при съседи: на същия етаж-***, под обекта-***, над обекта-***, и при граници по документ за собственост: двор, от три страни-стълбище и Д.Г.К., отдолу-д-р Н.Ч., отгоре-инж.Л.К., заедно с прилежащите му мазе № 4 с площ от 6 кв.м., при съседи: Г.В., Етажна собственост „инж.Константинов“, Д. Г.К.и коридор, и таванско помещение № 1 с площ от 18 кв.м., при съседи: двор, портиерско помещение, д-р Н.Ч. и общ коридор, заедно с 43/720 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на наследствено правоприемство от майка си М.З., починала през 2011г., придобил правото на собственост върху описания недвижим имот в гр.София, ул.*******. На 25.02.2014г. имотът бил прехвърлен с договор за продажба, обективиран в НА № 89, том I, рег.№1305, дело № 78/2014г., на първия ответник С.Н., сключен чрез пълномощник А.Х.Р. въз основа нотариално заверено пълномощно от 30.09.2013г., срещу цена от 39 000лв., която според договора следвало да получи чрез пълномощника, но с превод на сумата от купувача по банкова сметка ***, а той от своя страна да я преведе по банкова сметка ***. На 29.06.2015г. С.Н. продал имота на втория ответник А.К. с договор за продажба, обективиран в НА № 84, том I, рег.№ 1800, дело № 71/2015г., срещу цена от 150 840лв.

Ищецът твърди, че нотариално завереното пълномощно от 30.09.2013г., въз основа на което бил представляван от А.Р. при сключване на договора за продажба, не е подписано от него и съставлява неистински документ. Наред с това твърди, че към момента на съставянето му, макар и формално дееспособен, страдал от заболяване-старческо слабоумие, биполярно афективно разстройство, придружено с алкохолизъм и шизофрения, поради което трайно бил лишен от възможността да разбира и ръководи действията си и в този смисъл навежда на нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Твърди още, че то противоречи и на добрите нрави. Навежда, че след като договорът е бил сключен без представителна власт, той не е произвел правно действие спрямо него и на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е недействителен. Позовава се и на недействителност по чл.40 ЗЗД с твърдението, че имотът бил продаден на цена значително под пазарната, не получил продажната цена, а сумата била преведена по банкова сметка *** Р., въз основа на които обстоятелства сочи пълномощникът и купувачът да са били недобросъвестни и действали в негова вреда. С оглед на това счита, че първият ответник не е станал собственик на имота, поради което и не е могъл да го прехвърли на втория ответник, спрямо който претендира ревандикирането му.

Ответникът С.Н. навежда пълномощното да подписано от ищеца и не страда от пороците водещи до неговата нищожност. Сочи, че при валидно изявена воля пълномощникът действал в рамките на представителната власт, поради което договорът за продажба е произвел правно действие и не е недействителен по арг. от чл.42, ал.2 ЗЗД. Отрича твърдението да се е споразумял с пълномощника във вреда на ищеца, като по отношение цената сочи, че е спазил уговорения в договора начин на плащане и превел сумата по съответната банкова сметка, ***с на вътрешните му отношения с ищеца. По отношение нейния размер твърди, че към деня на продажбата е имало висящ съдебен спор относно собствеността на имота и е съществувала неяснота относно изхода му, съответно риск от изгубване на делото, което обстоятелство стояло в основата при договарянето на цената. Последващата продажба на по-висока цена се дължи на пазарните условия и повишение цените на имотите. Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове.

Ответникът А.К. също оспорва исковете с възражения и доводи, по същество идентични с тези на първия ответник. По отношение иска за ревандикация по чл.108 ЗС навежда възражение да е придобил имота въз основа изтекла придобивна давност като добросъвестен владелец. Наред с това в условията на евентуалност, ако съдът приеме този иск за основателен, прави възражение за подобрения по чл.72 ЗС като твърди, че към 2015г., когато закупил имота бил в лошо състояние и вложил в него сумата от 50 520лв. през 2015г. и 2016г., въз основа на които стойността му се увеличила със 120 000лв., като до заплащането прави искане за задържане по чл.72, ал.3 ЗС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че майката на ищеца М.З.придобила с договор за покупко-продажба през 1943г. процесния недвижим имот в гр.София, ул********, който бил одържавен по ЗОЕГПНС и по-късно с влязло в сила съдебно решение на 02.11.2006г. по гр.д.****70/1993г. по описа на СРС, 39 състав, възстановен на основание чл.7 ЗВСОНИ. М.З.починала през 2011г. и наследена от ищеца, неин единствен наследник по закон.

Преди смъртта си наследодателката предявила ревандикационен иск по чл.108 ЗС против две физически лица-Т.и Р.Ш., които са претендирали права върху имота и в чието владение се е намирал. С решение от 04.12.2008г. по образуваното гр.д.№ 15235/2007г. на СРС, 39 състав, искът е бил отхвърлен, но с Решение от 01.07.2011г. по в.гр.д.№ 4960/2009г. на СГС същото отменено с признаване правото й на собственост и осъждане на ответниците да предадат владението. С определение от 07.04.2015г. по гр.д.№ 848/2015г. на ВКС, I г.о., решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване и влязло в сила от тази дата. Предвид това ищецът е придобил правото на собственост въз основа наследствено правоприемство от своята майка.

Съгласно представеното по делото пълномощно от 30.09.2013г. ищецът С.К.Н. упълномощил А.Х.Р. от негово име и за негова сметка да продава, дарява или заменя получени в наследство два недвижими имота, единият от които процесният, на и с лица, за цена и при условия по преценка на пълномощника, включително да договаря сам със себе си; право да подписва предварителен договор и нотариален акт, да получи вместо него уговорената продажна цена, включително по банков път по банкова сметка ***А.Р., както и да извършва всякакви други правни и фактически действия за осъществяване на правата по пълномощнотоц; представителство пред ЧСИ във връзка с въвод във владение на същите; вместо него да го стопанисва и управлява както реши за уместно. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа рег.****610/30.09.2013г. и на съдържанието рег.****611, том 1, акт № 185 от същата дата на нотариус С.Д., с район на действие СРС.

На 25.02.2014г. е сключен договор, обективиран в НА № 89, том I, рег.№ 1305, дело № 78/2014г. на нотариус С.Т., с район на действие СРС, поправен с НА № 100, том I, рег.№ 1455/ дело № 89/2014г., по силата на който ищецът, представляван от А.Р. въз основа посоченото пълномощно, продава имота на първия ответник С.Н. срещу цена от 39 000лв. В него е уговорено плащането на цената да се осъществи чрез внасянето й от купувача по посочена банкова сметка ***, във връзка с което е представен договор за поръчка от 25.02.2014г. /стр.98-99/, а той от своя страна я преведе по посочената в пълномощното от 30.09.2013г. банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Г.Р..

Впоследствие въз основа сключен на

29.06.2015г. договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 84, том I, рег.№ 1800, дело № 71/2015г. на нотариус М.В., с район на действие СРС, С.Н. прехвърлил имота на втория ответник А.К. срещу цена от 150 840лв.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, приети заключения по две СПсих.Е и заключение по СГр.Е.

Според заключението на вещото лице по СГр.Е, неоспорено от страните, положеният след ръкописно изписаните имена в мястото за „упълномощител“ в пълномощното от 30.09.2013г. с нотариална заверка е изпълнен от С.К.Н..

Представени са декларация по чл.25, ал.8 ЗННД и декларация по 264, ал.1 ДОПК от 30.09.2013г., саморъчно попълнени с посочено да изхождат от ищеца с положен подпис, удостоверен от нотариус С.Д. на 30.09.2013г. Декларациите са съставени във връзка с нотариалното производство по удостоверяване подписа и съдържанието на процесното пълномощно. Авторството на подписите в тях не е оспорено.

В показанията си св.А.Р. сочи, че се познава с ищеца от 2012г., с когото установили близки приятелски отношения и взаимно доверие. Има наблюдения върху него до 2016г., когато със семейството си заминал за Германия. Сочи, че ищецът му споделил за проблеми с два наследени имота-единият на ул.Раковски, другият на ул****, поради което и защото имал опит с недвижими имоти потърсил съдействието му и той се съгласил, като бил упълномощен с две пълномощни за всеки от имотите с правата по тях. За продажбата на процесния имот ищецът лично договорил на една от съвместните срещи и постигнал съгласие с купувача за цената. Определя го като интелигентен човек с интересен живот и странен, но в никакъв случай с психични отклонения. Преди продажбата била направена консултация с психиатър за състоянието му, извършена в кантората на адв.Х.. Сочи, че е виждал да употребява алкохол, но в рамките на нормалното, без да знае или да го е виждал да се напива, да буйства или да стига до крайности. Според свидетеля не е имал зависимост от наркотици. Уговарянето продажната цена да се преведе по банковата сметка на съпругата му Г.Р. била поради опасения за възможни запори, а ищецът й имал пълно доверие.

Свидетелят А.Н. е баща на първия ответник и познава ищеца по повод продажбата на имота. В показанията си сочи, че го е виждал два пъти. На една от срещите в кантората на адв.Х. ищецът присъствал заедно с пълномощника А.Р., на която обсъждали продажната цена, кога и как да се плати. Сделката се проточила във времето, защото за имота се водело дело с неясен изход, поради което била рискова, но въпреки това сина му се решил да го купи. За определената цена ищецът дал своето съгласие. По инициатива на адв.Х. на друга среща в кантората му била извършена консултация с д-р Щ., чието мнение било, че ищецът няма ментални проблеми. Свидетелят сочи, че когато присъствал на срещите ищецът се държал нормално.

Свидетелят Г.К.е адвокат, работил в кантората на адв.Х.. В показанията си сочи, че през

2014г. при тях дошли ищецът и А.Р. с искане да намерят купувач на процесния имот и след като първият ответник изявил желание започнали преговори по условията. При разговорите за цената се акцентирало на факта, че за имота има висящ съдебен спор, ищецът не бил във владение и не е бил правен оглед от купувача. На срещите бил адекватен, държал се нормално и на свидетеля не е направило впечатление да е употребявал алкохол. С цел правна сигурност по предложение на адв.Х. на ищеца било извършено психиатрично изследване от д-р Щ., който не установил наличие на слабоумие или душевна болест и притежава психична годност да се грижи за своите работи. Заключението е представено по делото /стр.112-113/.