Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22778 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9062/2026
Вид
Определение № 22778
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22778 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509062 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 263344/24.08.2026 г. на „А1 България“ ЕАД срещу определение № 30022/19.08.2026 г. по гр. д. № 22313/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, защото разпореждането с указанията не е връчено на 07.08.2026 г., а на 13.08.2026 г. – деня, в който е потвърдено получаването на изпратеното по електронна поща съобщение. При това положение едноседмичният срок изтича на 20.08.2026 г. и подадената на 17.08.2026 г. молба е в срок. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съгласно чл. 50, ал. 5 ГПК връчването на съобщенията и книжата на търговци, които предоставят електронни съобщителни услуги, се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен адрес.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ГПК изброява три начина за връчване – чрез единния портал за електронно правосъдие, чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща и чрез системата за сигурно електронно 1 връчване. Обикновената електронна поща не е сред тях. Тя е уредена в чл. 38, ал. 3 ГПК, който намира приложение само, когато страната не е избрала възможност за връчване по ал. 2.

Моментът на връчването зависи от начина, по който то е извършено.

При връчване чрез единния портал, чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или чрез системата за сигурно електронно връчване съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а ако не бъде изтеглено в седемдневен срок от изпращането – в първия ден след изтичането на срока (чл. 41а, ал. 1 ГПК). При връчване на посочен адрес на електронна поща съобщението се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му, а при липса на потвърждение в седемдневен срок то се връчва по общия ред (чл. 41а, ал. 2 ГПК).

В настоящия случай исковата молба е подадена на 05.08.2026 г. по електронен път чрез единния портал за електронно правосъдие. В нея ищецът посочва електронен адрес ******** и адрес, регистриран в ЕПЕП – ******** на процесуалния си представител.

С разпореждане № 95884/07.08.2026 г. (л. 210) районният съд оставя исковата молба без движение и указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на производството от 39,72 евро и такса за изготвяне на преписи от приложените документи от 10,25 евро по чл.102з ГПК. Съобщението с разпореждането е изпратено на 07.08.2026 г. по електронна поща, а не чрез ЕПЕП (л. 212).

Получаването е потвърдено на 13.08.2026 г. (л. 213) а на 17.08.2026 г. с молба до съда (л. 219) ищецът представя платежните нареждания за двете суми. С определение № 30022/19.08.2026 г. (л. 223) районният съд приема, че разпореждането е връчено на 07.08.2026 г., както и че срокът е изтекъл на 14.08.2026 г. и връща исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С подаването на исковата молба чрез единния портал и с посочения в портала адрес на процесуалния представител дружеството е избрало връчването да се извършва чрез ЕПЕП по чл. 38, ал. 2, т. 1 ГПК. Като търговец, който предоставя електронни съобщителни услуги, то може да бъде уведомявано само по този ред, а чл. 38, ал. 3 ГПК за него е неприложим.

Затова изпращането на съобщението по електронна поща не е връчване по чл.

38, ал. 2 ГПК. Връчване чрез ЕПЕП по делото не е извършвано, поради което срокът по чл. 129, ал. 2 ГПК не е започнал да тече и молбата от 17.08.2026 г. не може да се смята за подадена след изтичането му.

Различен извод не следва и ако се приеме, че връчването по електронна поща е надлежно. Тогава моментът на връчването се определя по чл. 41а, ал. 2 ГПК – денят, в който адресатът е потвърдил получаването, а не денят на изпращането. Потвърждаването е извършено на 13.08.2026 г., едноседмичният срок изтича на 20.08.2026 г., а молбата е подадена на 17.08.2026 г.

Предвид изложеното, молбата в изпълнение на указанията е подадена в 2 срока по чл. 129, ал. 2 ГПК. Изводът на районния съд, че указанията са изпълнени след изтичането му, е неправилен.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 30022/19.08.2026 г. по гр. д. № 22313/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 177 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3