Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 459 от 29.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 35/2026
Вид
Решение № 459
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Ралица Каменова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500035 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 95119/13.11.2025г.

/вх. No на ВРС/, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище: гр. София, район р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков" №68, представлявано от Ю.К.К. и Р.Ц. Д., срещу решение № 3686/20.10.2025г., поправено с решение No 248 / 22.01.2026г., постановено по гр.д.№ 8976/2024г. по описа на ВРС, 26 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е осъден жалбоподателят да заплати на П. И. С., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 460, 51 лв. (четиристотин и шестдесет лева и петдесет и една стотинки), по предявен частичен иск в размер от 1981,43 лв. от общо 2272,22лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания /калник заден десен и задна броня/ на лек автомобил „Шкода Фабия“, с peг. № *****, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2024 г. в гр.

Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил „Шкода Румстър“, с peг.

№ ******, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в „Дженерали 1

Застраховане“ ЕИК 030269049, ведно със законната лихва, като за сумата от 80 лв., считано от 17.07.2024 г. до окончателното плащане, а за сумата от 380, 51 лв., считано от заявеното изменение на иска – 16.09.2025 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че неправилно първоинстанционният съд приел размера на причинените вследствие на процесното ПТП имуществени вреди на 688,31 лв.

Тази стойност била получена като била взета средната стойност на работен час между сервизите, които притежават европейски сертификат за качество и тези, които нямат такъв сертификат. Ответникът бил направил възражение относно поставения въпрос от страна на ищеца към поисканата съдебна автотехническа експертиза, вещото лице да извърши справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, като половината от тях да притежават европейски сертификат за качество, доколкото по този начин не би се установило каква е средната пазарна стойност на ремонта на процесните вреди. Сочи, че следвало да бъде отчетено, че голяма част от автосервизите в гр. Варна работели при стойност на сервизния час значително по-ниска от тази на сервизите притежаващи европейски сертификат за качество, които били значително помалко на брой (много по- малък от половината от всички работещи сервизи).

При положение, че се давало равна тежест на цената, предлагана от автосервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, с цената, предлагана от всички други сервизи /напр. както е в настоящия случай: 15 сервиза по с европейски сертификат и 3 други сервиза/ общата стойност, която би била получена за извършването на ремонт, не би съответствала на средната пазарна такава, съответно същата би била установена в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/08 г. на ВКС, П ТО; Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/09 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/09 г. на ВКС, I ТО и др. При отчитане на размера на причинените вреди следвало да бъде съобразен и периода на експлоатация на процесния автомобил, както и каква ще е стойността, за която същият ще бъде възстановен в състоянието си преди настъпването на събитието. В настоящия случай, релевантния размер на обезщетението е изплатеният от застрахователя преди завеждането на исковата молба, а именно 227,80 лв. При всеки различен метод на 2 определянето на обезщетението би се достигнало до неоснователното обогатяване на ищеца. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законния или процесуален представител, а е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за уважаването й и за отмяна на първоинстанционното решение, като се присъдят и разноските по приложен списък. Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба с правно основание чл. 432 от КЗ, предявена от П. И. С., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, със седалище: гр. София район р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков" №68, представлявано от Ю.К.К. и Р.Ц. Д., с цена на иска от 80 лева - частичен иск от такъв с общ размер от 2272, 22 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.04.2024 г., в гр. Варна. В хода на делото е допуснато изменение на иска, досежно размера на исковата претенция, като същата е увеличена на сумата от 1981, 43 лв. - частична претенция от такава в размер на 2272, 22 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че на 16.04.2024 г., около 13:00 часа, в гр. Варна, управлявайки лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с peг. № ***** се движила по бул. „Цар Освободител“ в посока центъра на града. На кръстовището с ул. „Вяра“ се пристроила за завиване наляво и чакала светването на разрешаващ сигнал на светофара. В този момент водачът на движещия се зад нея л.а. „Шкода Румстър“, с peг. № ****** предприел преминаване от лява в дясна лента, като не пропуснал движещия се в дясна 3 лента л.а. Хонда Сивик, с peг. № ****** и го блъснал. От удара, л.а. Шкода Румстър, се отклонил наляво и блъснал нейния автомобил. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието, участниците в него, съставили Протокол за ПТП с № 1885184, като в протокола посочили за виновен водача на л.а. марка „Шкода Румстър“. Лекият автомобил, управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със срок на действие 07/12/2023г. 06/12/2024г., която полица била действаща към датата на ПТП. На 16.04.2024 г. ищцата уведомила застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Оглед по щета № 211732120. В описа като увредени детайли били описани: Калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, праг десен, задна броня, стъкло задна дясна врата, рамка неподвижно стъкло и капачка странично дясно огледало. Ищцата получила като застрахователно обезщетение сумата в размер на 227,80 лева. Тя извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, и установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2500 лв. Приспадайки заплатената й сума ищцата счита, че ответната страна следва да й плати сумата от 2272,22 лв. Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й плати сумата от 1981, 43 лв. – частичен иск от такъв с общ размер от 2 272,22 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен, праг десен, задна броня, стъкло задна дясна врата, рамка неподвижно стъкло и капачка странично дясно огледало на лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с peг. № *****, причинени в резултат на реализирано на 16.04.2024 г., ПТП, в гр. Варна, което е реализирано по вина на водача на л.а. марка „Шкода Румстър“, с peг. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

В представения от ответната страна отговор на исковата молба се 4 твърди, че страната оспорва иска по основание и размер. Ответната страна не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил „Шкода Румстър“, с peг. №******, както и, че на ищцата е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 227, 80 лв. на 14.05.2024 г. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и претендираните от ищцата вреди. Твърди, че щетите по: калник преден десен, врата предна дясна, врата задна дясна, праг десен, стъкло задна дясна врата, рамка неподвижно стъкло, капачка странично огледало и част от тези по калник заден десен (предната му част), не кореспондират на механизма на настъпване на процесното събитие, а са настъпили в резултат на друго събитие. Те не били посочени и в съставения протокол за ПТП. От съпоставката на уврежданията по двата автомобила се констатирало, че посочените от ищцата увреждания изключвали възможността да са получени по посочения от нея начин.

Предвид това ответната страна счита, че не дължи обезщетение на ищцата. В условията на евентуалност оспорва претендирания размер. Счита го за силно завишен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Обезщетението следвало да бъде определено по пазарна стойност на щетата, която ответната страна счита, че се равнява на изплатената на ищцата сума. Предвид твърденията в отговора ответното дружество моли искът да бъде отхвърлен, като претендира да му бъдат присъдени разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда единствено във връзка с остойностяването на вредите.

5

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В конкретния случай, именно това е и характера на предявения иск – пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента.

От представените по делото доказателства се установява изпълнението на изискванията по чл. 380 от КЗ, като дори в случая от страна на застрахователното дружество – ответник е извършено и плащане на дължимия, според него, размер на обезщетение.

За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца /въззиваем в настоящото производство/, е да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника, настъпване на покрит застрахователен риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на щетите, възникнали в резултат на събитието.