Протокол № 149 от 20.05.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 6947/2021
- Вид
- Протокол № 149
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 22.05.2021
- Състав
- НИКОЛАЙ БЕЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.29, ал.1, буква "б" · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.178, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.297, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.66 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 149 гр. София , 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА и прокурора ЕМИЛ МАРГАРИТОВ ИВАНОВ
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно наказателно дело № 20211110206947 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Л. А., се явява лично.
За него в залата се явява служебен защитник адв. Р.К., редовно уведомена при усл. на чл.178, ал.8 от НПК (по телефон).
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ при липса на процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
К. Л. А., роден на 22.08.1971г. в гр.София, българин, български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, без данни за трудова заетост, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-1”, бл.117, вх.В, ет.2, ап.42, с ЕГН: **********.
Самоличността е проверена по данни от л.к. № 648946515/2020г., изд. от МВР – София.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящето производство, вкл. правото им на отвод.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на изброените лица.
ЗАЩИТНИК АДВ. К.: Нямаме искания за отводи на съдията, прокурора и секретаря. Представям и моля да се приеме по делото постановление за прекратяване на наказателно производство 08.03, видно от което за деяние, за което се води досъдебно производство за случило се на 27.10.2020г. събитие досъдебното производство е прекратено спрямо подзащитния ми, тъй като той не е участвал изобщо в деянието.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме. Нямам искания по доказателствата.
1
СЪДЪТ намира, че са налице изискванията на закона,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва молба от защитника адв. Р.К. от 13.05.2021г. с правно основание чл.65 от НПК чрез нейното прочитане.
(Прочете се)
СЪДЪТ на осн 283 и 286
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. и тези, които са приложени към молбата.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАЩИТНИК АДВ. К.: Моля да отмените наложената мярка за неотклонение домашен арест и евентуално, ако прецените, че е необходима за наказателното производство да определите мярка за неотклонение подписка по съображения, подробно изложени в молбата.
Подзащитният ми в изтеклите два месеца изпълнява стриктно мярката и е съдействал на разследващите и считам, че мярката е изпълнила превантивната си функция и не е нужна повече.
Ако счетете, че за нуждите е необходима мярка за неотклонение, то моля да вземете предвид обстоятелството, че целта на мерките е провеждане на ефективен наказателен процес, която може да бъде изпълнена с по-лека мярка за неотклонение „подписка”.
Такава би била подходяща, тъй като мярката домашен арест е тежка и непропорционално на преследваните цели в закона спрямо подзащитния ми.
Видно от представените доказателства той живее с болната си майка, която е с 98% неработоспособност, инвалид с увреждания. Живее и се издържа от нейната пенсия и обстоятелството, че не може да се грижи за нея и невъзможността да полага труд и да се грижи за прехраната, действа потискащо на психиката му, в резултат на което е викана спешна помощ няколко пъти на адреса.
Доколкото деянието, за което е повдигнато обвинение е извършено на 15.08.2020г. и е продължено осем месеца, като прокуратурата е бездействала и впоследствие е наложена мярка домашен арест. С оглед на това считам, че така наложената мярка не гарантира нормалното участие в процеса, а се превръща в неоправдана репресия.
За подзащитния ми няма данни да се укрива. Няма опасност от това и не е налице тази предпоставка. По отношение на опасността от извършване на престъпление следва да се прецени обстоятелството за изминалия дълъг период от процесното деяние и тези почти четири години от извършване на деянието, за което той е осъден и е изтърпял наказание. Фактът, че това не са тежки умишлени 2 престъпления, за които е осъден, както и липсата на връзка между престъпния състав на настоящото деяние и тези, за които е осъден и считам, че мярката е изиграла своето значение, а с поведението си е декларирал, че няма намерение да извършва друго поведение.
Моля да наложите мярка за неотклонение подписка, тъй като не разполага със средства за парична гаранция. Или да отмените мярката домашен арест.
ОБВИНЯЕМИЯТ В ЛИЧНА ЗАЩИТА: Нямам какво да допълня към казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Смятам, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение домашен арест, която е взета спрямо обвиняемия К.А.. Същата се явява законосъобразна и единствена адекватна за ограничаване на реална опасност от извършване на ново престъпление.
А. е привлечен към наказателна отговорност за тежка умишлена престъпна дейност хулиганство, извършено в условията на опасен рецидив.
Отначало на изтърпяване на мярката за неотклонение домашен арест до момента е изминал период от малко над два месеца, ако в конкретния случай мярката домашен арест може да продължи до осем месеца.
Относно твърдението на защитата, че определената мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия създава невъзможност на същия за трудова ангажираност, то следва да се отбележи, че и към дата на определянето ѝ същият е бил безработен, съгласно посоченото от защитата в съдебно заседание на 09.03.2021г. в производството по чл.64 от НПК.
По отношение на твърдяно влошено здравословно състояние на обвиняемия, видно от приложената към молбата за изменение на мярката за неотклонение медицинска документация, фишове от посещения на екип на ЦСМП, се установява, че здравословното състояние на обвиняемия не е налагало неговата хоспитализация.
Определената мярка за неотклонение домашен арест по отношение на обвиняемия не ограничава възможността на същия да полага грижи за своята майка, която е болна, доколкото двамата обитават един и същи адрес. Ако е необходимо същата да бъде придружена от сина си при посещение на лечебно заведение, то това може да бъде осъществено след разрешение на съответния орган обвиняемият да напусне домашния си адрес. Необходимостта същият да полага грижи за своята майка е следвало да изиграе превантивна роля обвиняемият да не осъществи престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Начинът на извършване на деянието и висока степен на обществена опасност на дееца вече са обсъждани при първоначалното обсъждане на мярката за неотклонение и по никакъв начин не са разколебани от новосъбраните доказателства. Все още съществува реална опасност от извършване на ново престъпление от страна на обвиняемия А..
При така изложените съображения считам, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо обвиняемия К.А. мярка за неотклонение „домашен 3 арест”.
СЪДЪТ предоставя на осн. чл.297, ал.1 от НПК дава последна дума на обвиняемото лице.
ОБВИНЯЕМИЯТ В ПОСЛЕДНА ДУМА: ако може подписка. Аз по принцип ходех, помагах. Не се водих на работа, но взимах пари. Пенсията на майка ми е 300.00 лева, а токът е 100.00 лева и нещо. Няма пари за храна. Не съм извършвал престъпление.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание , и след неговото приключване намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по чл.65 вр. чл.62, ал.2 от НПК и е инициирано от адв. Р.К. – защитник на обвиняемото лице К.А. по досъдебно производство № 3382-ЗМК-1391/2020г. по описа на 07 РПУ – СДВР, прок. преп.
№ 35282/2020г. на СРП.
В хода на съдебните прения защитата подробно излага аргументи за необходимостта актуалната към момента мярка за неотклонение „домашен арест”, взета спрямо обвиняемия, да бъде заменена с по-лека такава , като тези аргументи подробно са изложени в самата молба.
От своя страна представителят на СРП е на мнение, че към днешна дата не са налице основания мярката за неотклонение да бъде изменяна в по лека.
Становището в лична защита на обвиняемото лице съвпада напълно със становището на неговия защитник, а в последна дума обвиняемият желае по-лека мярка за неотклонение.
В производството по чл.65 от НПК съдът осъществява последващ съдебен контрол върху основанията, които са послужили за определяне на двете найтежки мерки за неотклонение – „задържане под стража” и „домашен арест ”.
Контролът се осъществява в конкретния случай по силата на чл.62, ал.2 от НПК.
При този контрол съдебният състав следва да прецени няколко обстоятелства: какви са характеристиките на обвинението от гледна точка на неговата наказуемост; има ли обосновано подозрение за авторството или същото е разколебано или опровергано; налице ли са реална опасност от укриване или извършване на престъпление; има ли нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за неотклонение, като такива може да се явяват обстоятелствата от медицински характер или срока на задържане , респ. срокът, в който се търпи мярката за неотклонение „домашен арест ”.
Към момента според материалите по досъдебното производство на 18.02.2021г. е изготвено постановление за привличане на обвиняем, което е предявено на К.А. на 08.03.2021г. и с това постановление прокурор при СРП е повдигнал и предявил на А. обвинение за престъпление по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, буква „б” от НК – хулиганство при условията на опасен рецидив . Това е актуалното обвинение, което действа към момента спрямо К.А.. За това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода”.