Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1163 от 26.05.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Касационно административно наказателно дело 227/2026
Вид
Решение № 1163
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Десислава Табакова, Иван Демиревски, Николета Карамфилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1163

Кюстендил, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА канд № 20267110600227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], чрез адв. Е. М., срещу решение № 38 от 10.02.2026 г., постановено по анд № 870/2025 г. по описа на Районен съд - [община].

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и необоснованост – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ на Регионална инспекция по околната среда – [населено място], не изразява становище по жалбата.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура - Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Дупница е наказателно постановление № 75/19.08.2025 г. на директора на Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ на Регионална инспекция по околната среда – [населено място], с което на кмета на община Дупница за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, предл. 1 от ЗУО, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6, предл. 1 от ЗУО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че във връзка с постъпил сигнал на „зелен телефон“ на РИОСВ София с вх. № С-641/28.11.2024 г., отнасящ се за незаконни сметища с голяма площ в м. „[населено място]“, на 03.12.2024 г. е извършена проверка от експерти на инспекцията като е направен оглед на място в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място]. Констатирано е голяма част от територията замърсена с отпадъци и оформено незаконно сметище, като е установено, че наличните отпадъци в имота са с неопасен характер – смесени битови отпадъци в т.ч. едрогабаритни (диван с избелели цветови, зелен мокет, дюшеци), автомобилни гуми, бял гофриран маркуч, различни видове опаковки (пластмасови кофи, туби и легени, РЕТ – бутилки от безалкохолни напитки, найлонови пликове, стъклени опаковки), текстилни отпадъци (дантелени бели пердета, стари дрехи и обувки), детски играчки и строителни отпадъци. Резултатите от проверката са обективирани в КП № ККФОС-ЛД-42/03.12.2024 г.

На 03.12.2024 г. е съставен АУАН № 27/2025 г. за извършено нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което установената в АУАН фактическа е възпроизведена по идентичен начин.

При тези фактически установявания, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че отговаря на процесуалните и материалните изисквания за законосъобразност. Приел е, че описаното в него деяние е доказано от обективна и субективна страна и санкционната разпоредба е приложена правилно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което е наказано в качеството на кмет на [община], тоест попада в кръга на лицата по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО. От събраните в хода на производството доказателства и от извършените проверки, е установено по безспорен и категоричен начин замърсяване на неразрешено за това място – общински поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], определен като вид територия земеделска категория 7, който не е отреден за депо за отпадъци.

Настоящият съдебен състав установи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателното производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка, съпътствала извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото НП, съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Въззивния съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно решение. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че касаторът не е изпълнил вменените му от закона задължения по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, като законосъобразно по отношение на установеното нарушение е наложено административно наказание на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО.

При определяне на наказанието, правилно е приложен материалният закон, доколкото наложеното наказание е в минимален размер, поради което не са налице основания за неговото изменение. Правилни са и мотивите на районния съд, че извършеното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Подадената касационна жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд - Дупница като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 10.02.2026 г., постановено по анд № 870/2025 г. по описа на Районен съд - [община].

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: