Решение № 2189 от 26.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12522/2021
- Вид
- Решение № 2189
- Подписан
- 26.04.2024
- В сила
- 26.04.2024
- Състав
- Елена Иванова, Ивета Антонова, Теодора Ангелова Карабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.327 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13 ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.293 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
- чл.327 ал.1 · Търговски закон
- чл.55 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2189 гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена И.
Членове:
Ивета Антонова
Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100512522 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „А.“ООД срещу решение № 20055995/02.03.2021г. постановено по гр.д. № 39893/2019г. по описа на Софийския районен съд, I г.о., 28 състав, с което са уважени предявените от „Т.“ЕООД искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ за общата сума от 5218,58 лв., представляваща неплатена цена на доставени стоки по договори за продажба, обективирани в 6 броя фактури, ведно със стокови разписки.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, както и поради необоснованост на правните изводи. Сочи, че цената по договори за продажба се дължи не поради издаване на фактура от продавача, а след предаване на стоката, което ищецът не е установил при пълно доказване, особено претенцията касаеща фактура №
1000066605/30.07.2018г., която не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.
Моли решението в тази му част да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна „Т.“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни – първо поради превратно тълкуване на фактическата обстановка относно установения между страните начин на доставяне и приемане на стоката, а и поради доказаност на извършената доставка по несъмнен начин от събраните поделото доказателства.
„А.“ООД е депозирало и частна жалба срещу определение № 20129325/01.06.2021г. по гр.д. № 39893/2019г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 28 състав, постановено по 1 реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
В частната жалба поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е зачел направеното в молбата за изменение на решението в частта за разноските възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение присъдено на ищцовата страна и който момент е бил първия възможен за релевиране на възражението.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК „Т.“ЕООД депозира отговор, с който изразява становище за правилност на обжалваното определение, поради обстоятелството, че с оглед изхода на делото, а именно уважаване на предявения иск на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски и за адвокатско възнаграждение и срещу размера, на което своевременно не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Търговската продажба е неформална сделка с оглед липса на законово изискване за определена форма – чл.293 ТЗ, поради което е валидна с постигането на съгласие между страните.
Според разпоредбата на чл.327 ал.1 от ГПК задължението на купувача става изискуемо и същия изпада в забава /при условие, че друго не е уговорено/ едва след получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.
По делото са представени 6 броя фактури - издадени от ищеца в първоинстанционното производство и подписани от ответника, както и спедиционни разписки към тях, отново подписани от името на двете дружества.
От показанията на разпитания по делото свидетел – И.К., които са изключително подробни, логични и представляват преки доказателства, доколкото именно свидетеля е започнал да осъществява изпълнение по направените от ответника поръчки за стоки и оформя документите при изпълнение на същите, се доказва установения начин за поръчка на стоките от страна на ответника и доставката им, а именно: при поръчка по телефон или имейл, стоките се подготвят, предават се, когато представител на ответника се яви да получи същите в склад на ищеца, при което предаване се оформя стоковата разписка, а след получаване на стоката от купувача се изготвя фактура, която се изпраща на ответника за плащане в рамките на няколко дни след предаването на стоките. Установеният начин на изпълнение на множеството договори за продажба сключвани между страните и създавайки между тях трайни търговски отношения описани от свидетеля К., кореспондира напълно и с представените от ищеца писмени доказателства – фактури, стокови разписки към тях и платежни нареждания за плащане на цена на доставените стоки по други /извън процесните/ договори за продажба сключвани между страните за периода от м.03.2018г.-м.06.2018г. – л.75-102 от делото на СРС.
Показанията на свидетеля К. кореспондират и с представената на хартиен носител 2 имейл кореспонденция между страните – л.62-74 от делото на СРС.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК .
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК. ,а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената му стойност.
В настоящият случай ответникът нито е оспорил, нито е поискал представянето на документите и на електронен носител, поради което и същите като частни писмени документи и съдържащи неизгодни за ответника факти – направените поръчки за доставка на съответния вид и количество стоки, имат материална доказателствена сила спрямо него.
От заключението по ССчЕ, се установява, че счетовдството на ищеца е редовно водено, процесните фактури / са осчеводени надлежно, включени в дневниците за продажба по ДДС, информацията е подадена до НАП и е внесъл начисления по фактурите ДДС в републиканския бюджет.
От същото заключение по ССчЕ се установява, че ответникът също е осчетодовил процесните фактури и ползвал данъчен кредит с изключение на фактура № № 1000066605/30.07.2018г. за сумата от 656,34 лв.
Според разпоредбата на чл.182 от ГП вр. чл.55 от ТЗ К счетоводните записвания могат да служат като доказателство и за лицето или организацията, които са водили книгите, като в настоящия случай с оглед установеното редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че счетоводните записвания са също доказателство по делото за съществуването на договорните правоотношения между страните и съответно неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на пълния размер на цената на получените стоки.
Ответникът не е направил възражение, нито е възразил, че подписаните от негово име фактури са от лица без представителна власт, такова възражение е направил единствено относно подписването на стоковата разписка към неосчетоводената от него фактура № 1000066605/30.07.2018г. и едва в отговора на исковата молба. От показанията на свидетеля К. се установява, че същата фактура е изпратена по – късно на ответника, поради пропуск, но по същата стоката е предадена въз основа на стоковата разписка – л.18 от делото на СРС, по надлежно направена заявка от ответника. Видно и от имейл кореспонденция, чиято доказателствена стойност беше обсъдена в горното изложение, се установява, че най – късно на 14.01.2019г. ответникът е бил уведомен за процесната фактура и получена стока по същата със складовата разписка, като липсва противопоставяне от страна на ответника, че са 3 извършвани действия – по заявка и получаване на стока от лице без представителна власт, включително и подписване на документи по процесния договор от лице без представителна власт, напротив – извършено е подписване на фактура № № 1000066605/30.07.2018г. от лице, чиято представителна власт по отношение на ответното дружество не е оспорена, както и потвърждение от законния представител на дружеството, че ще започне изплащане на неплатените суми за цена на получени стоки т.е. несъмнено е налице хипотезата по чл.301 от ТЗ и следва да се счита, че ответника е потвърдил действията във връзка с цитираната фактура и получената въз основа на нея стока по стокова разписка на л.18 от делото на СРС.
Следователно несъмнен е извода за наличието както на договорни правоотношения по договори за продажба на стоки, така и получаването на стоката от ответника - В т.см. константната практика на ВКС - решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 114/26.07.2013 г. , решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. , като ирелевантно е с оглед събраните доказателства, че една от фактурите не е осчетоводена от ответника.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ищецът при пълно и главно доказване установи всички фактически /матгериални/ предпоставки, установяващи притезателното му право да получи плащане на процесната сума от 5248,58 лв. – изискуемо и ликвидно вземане, а именно: действителни договори за продажба на стоки между страните, предаване на стоките предмет на същите на купувача, незаплатена уговорена цена на предадените стоки вкл. и след покана до купувача.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 хип.1 от ГПК.
По частната жалба срещу определение № 20129325/01.06.2021г. по гр.д. № 39893/2019г. по описа на Софийски районен съд, I г.о., 28 състав.
Частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.2 от ГПК, , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Настоящият състав счита, че искането за изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските е неоснователно, както правилно е преценил първоинстанционният съд.