Определение № 42 от 14.01.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 776/2025
- Вид
- Определение № 42
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- Веселина Топалова, Диян Димитров Атанасов, Ива Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42 гр. Габрово, 14.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Д.
Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500776 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., чрез пълномощник юрк. И. Н., против Разпореждане № 3652 от 24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3171/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу З.
А. К., ЕГН:**********, с адрес с. Ч.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно.
Навежда аргументи против извода на съда за неравноправност на клаузата на чл. 4 от процесния договор за потребителски паричен кредит, предвиждаща предоставянето на обезпечение от кредитополучателя. Твърди, че размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. От обстоятелствата, изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Договорът за поръчителство е 1 валидно сключен. Изразява се несъгласие с извода на заповедния съд, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисление на ГПР.
Наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлява неспазване на изискванията на закона, каквото би било, ако в договора изобщо не са били посочени съответните величини. Моли съда да отмени разпореждането, с което е заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и да се произнесе по съществото на спора.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против З. А. К., за сумите: 623,71 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 74,54 лв. - договорна лихва за периода от 15.02.2024 г. до 12.09.2024 г., 130,53 лв. - мораторна лихва за периода от 16.02.2024 г. до 22.10.2025 г., както и направените в заповедното производство разноски: 21,25 лева - заплатена държавна и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с № 5010441 от 16.01.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и З.
А. К., и Договор за предоставяне на гаранция № 5010441 от 16.01.2024 г., сключен между „Файненшъл България" ЕООД и З. А. К., като гарантът-солидарен длъжник е изплатил изцяло задължението на длъжника по договор за кредит към кредитора “Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочено е, че по силата на Приложение 1 от 04.03.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г. вземането на „Файненшъл България" ЕООД към посочения длъжник е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомление за цесията било изпратено до длъжника на 10.03.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като пълномощник на "Файненшъл България" ЕООД. Към заявлението са приложени копия от Договор за паричен заем № 5010441 от 16.01.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 5010441 от 16.01.2024 г.
С обжалваното разпореждане РС Габрово е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че договорът за паричен заем е недействителен. Приел е за неравноправна клаузата на чл. 4 от договора за потребителски паричен кредит относно предоставянето на обезпечение от кредитополучателя, тъй като предвижда, че когато 2 потребителят е пожелал да предостави като обезпечение гаранция от юридическо лице, последното трябва да бъде одобрено от кредитодателя, а останалите две възможности за предоставяне на банкова гаранция или на поръчителство от две физически лица, отговарящи на конкретно изброени условия, са практически неизпълними за кредитополучателя и то в тридневен срок от подписването на договора за кредит.
От служебно извършена справка в ТР е установено, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. С оглед това горното ГРС е приел, че със сключване на договора за гаранция се цели заобиколяне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Вноските за възнаграждение на гаранта са част от погасителния план по сключения договор за потребителски паричен кредит № 5010441/16.01.2024 г., поради което е очевидно, че със сключването на договора за гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит и набавяне на допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.
Това от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на това за цедента „Файненшъл България“ ЕООД не са възникнали права по сключената гаранционна сделка, респективно той не би могъл да цедира на заявителя в настоящото производство вземания, които не са възникнали в негова полза.
При така изложените обстоятелства и факти, настоящият състав достига до следните изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съдът намира, че процесният договор за паричен заем № 5010441/16.01.2024 г. е недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради невключването в ГПР на възнаграждението на гаранта, който е свързано лице със заемодателя, както и поради обстоятелството, че договорът не предоставя необходимите за изчисляване на ГПР данни /в т.см. решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/228 и решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г./. Споделят се и изводите на заповедния съд относно недействителността на договора за гаранция като противоречащ на императивна правна норма, защитаваща потребителски интерес.
3
Във връзка с твърдението на заявителя, че цедираните му права на „Файненшъл България“ ЕООД са възникнали вследствие солидарното задължаване на посоченото дружество /наричано още поръчител в заявлението/ по процесния договор за кредит, изпълнението на задълженията на длъжника по същия и съответно суброгиране в правата на кредитора, следва да бъде извършена преценка относно наличието на предпоставките по чл. 74 от ЗЗД. Според правната теория суброгацията е институт по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. От суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора /така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД ще има, когато имуществото на третото лице може да бъде обект на претенции от страна на кредитора или когато върху него може да бъде насочено принудително изпълнение – било по силата на съществуващо правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение между кредитора и третото лице.
В конкретния случай не се установява наличието на правен интерес от изпълнението, престирано от „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като не се твърди, че в изпълнение на сключения договор за предоставяне на гаранция дружеството действително е предоставило такава в полза на кредитора по договора за кредит „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на която се е задължило към кредитора да заплати задълженията на кредитополучателя по този договор в случай на неизпълнение, т.е. солидарно се е задължило наред с длъжника по ДПК.
При това положение за кредитора не е възникнало право да претендира изпълнение на задълженията по договора за кредит от „Файненшъл България“ ЕООД, а съгласно условията на договора за гаранция такова не се е породило и за кредитополучателя, който може да претендира единствено изпълнение на задължението за предоставяне на гаранция /т.е. з а съзадължаване спрямо кредитора чрез сключване на договор за поръчителство/.
Поради неосъществяване на фактическия състав на чл. 74 от ЗЗД съдът приема, ч е чрез изпълнението на чуждия дълг цедентът „Файненшъл България“ не се е суброгирал /встъпил/ в правата, притежавани от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ 4
АД спрямо З. А. К.. Съобразно принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава, следва извод и за нищожност на договора за цесия, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, т.к. същият има невъзможен предмет. Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона, на осн. чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК. За заявителя съществува възможността да докаже правата си по потребителските договори по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
Поради съвпадане на крайните изводи на заповедния съд и настоящата инстанция атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Направените от жалбоподателя-заявител разноски остават в негова тежест.
Водим от горното, Окръжен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3652 от 24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3171/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
Разпечатката съдържа 43 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80326f90-ce01-4292-a363-b29946f85a41