Решение № 4689 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4689 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110209317 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. К. Т. от гр. Враца чрез адв. С.-В. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332-000010 от 04.01.2021г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Намира, че неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за описаните в АУАН и НП нарушения, тъй като в края на 2020г. е прехвърлил собствеността върху този автомобил на трето лице.

Отделно от това, конкретните обстоятелства не били описани ясно, така че да може да се разбере кои задължения той не е изпълнил за регистрацията на МПС по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Адв. С.-В. е депозирала писмени бележки с вх.№298143/24.09.2024г., с които поддържа жалбата и изложените в същата съображения за отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган не се представлява. Юрк. П. е депозирал идентични писмени бележки с вх.№330698/18.10.2024г. и вх. №330687/18.10.2024г., в които, намира че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени законовите изисквания за форма и съдържание, както и компетентност на техните издатели. Сочи, че от събраните по делото доказателства категорично се установявали извършените от жалбоподателя нарушения, за които правилно и справедливо бил наказан. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесното НП на И. К. Т. е наложена глоба, в размер на 300 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месаца, за това, че на 23.09.2020г., около 17:30ч. в гр. София по ул. „Княжевска“, срещу №39 управлява лек автомобил „Мазда 6”, рег.№******** с посока от пл. „Средно село“ към ул. „Миле Поп Йорданов“ и при проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като автомобила е с прекратена регистрация от 04.08.2020г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено, въз основа на АУАН серия GA №274512/23.09.2020г. и постановление от 02.12.2020г. на прокурор при СРП по пр.пр.№45611/20г. на СРП за отказ да се образува ДП за престъпление по чл.345 от НК.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/, послужила за издаване на обжалваното НП, изпратени с писмо от ОПП-СДВР с вх.

№237206/19.07.2024г. и приложени към жалбата писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите П. Д. Д. - актосъставител и Е. К. А. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат конкретни спомени за случая, поради изминалия период от време. След предявяване на акта, посочват, че са го съставили при проверка по документи на водача и въвеждане на данните на лекия автомобил в таблета им, след което от ОДЧ са им съобщили, че регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, за което на водача съставили АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на когото го предявили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че липсва задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН и конкретно по т.4, тъй като не е направено пълно, точно и ясно описание на нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата на неговото извършване. Единственото, което е вписано е, че регистрацията служебно е прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, но без да се визира съдържанието на нормата, в какво се изразява нарушението на водача на лекия 2 автомобил – действия или бездействие, от коя норма се поражда неговото задължение, а ако се вменява бездействие и неизпълнение на задължение за регистрация по чл.140, ал.1 от ЗДвП, от кога се поражда задължението. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничило правото на защита на нарушителя – да разбере извършеното нарушение и да може да организира възраженията си срещу констатациите в акта, досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и е основание за отмяна на НП.

При съставяне и връчване на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.

Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради което не се прилагат правилата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, макар 6-месечния срок по нормата да е спазен.

В НП липсват задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5 касаещо нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът не счита, че следва да повтаря горните съображения относно описанието на това нарушение и обстоятелствата на извършване, тъй като съдържанието на НП е идентично с тази част от АУАН. НП е издадено от компетентен орган, тъй като на съда служебно е известно, че в ОППСДВР има само една сформирана Група АНД.

Констатациите в АУАН и НП за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП от фактическа страна се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства - справка за регистрациите на процесното МПС.

Тук е мястото, съдът да посочи, че в АУАН и НП вписаната за нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар да не съдържа преки задължения към водачите, предписва, че МПС-тата трябва да са регистрирани по съответния ред, за да се допуснат по пътищата за обществено ползване. Това е в синхрон с посочването в текстовата част на акта и НП, че регистрацията е прекратена.

Видно от справката за регистрации от ОПП-СДВР, по електронен път е получен договор за покупко-продажба, сключен на 03.06.2020г., чрез който жалбоподателят е придобил собствеността на процесното МПС. По тази причина, автомобилът от датата на заверката на подписите и сключване на договора е собственост на купувача по него – И. К. Т.. Задължение на собственика е да регистрира автомобила по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и 3 пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/, вр. чл.143, ал.15 от ЗДвП, като представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрация или промяна в регистрацията, в срок до два месеца от придобИ.е на собствеността.

Категорично се установи, че жалбоподателят е собственик на процесното МПС, т.е. той го е закупил и съответно негово е задължението да го регистрира на свое име в двумесечен срок, което той не е сторил.

Не се установи по категоричен начин, субективния елемент, а именно жалбоподателят да е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. Според показанията на свидетелите и писмото от ОПП-СДВР, собственикът не се уведомява за служебно прекратената регистрация, както и за датата на прекратяване, тъй като е длъжен да знае закона, а именно задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от сключване на договора за покупко-продажба.

Видно от приобщените писмени доказателства - справка от ОПП-СДВР, на 04.08.2020г. регистрацията на МПС е прекратена служебно, за което Т. не е бил уведомен, тъй като контролните органи считат, че след като задължението му е по закон, той е длъжен да знае закона, т.е. да знае, че при неизпълнение на задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията служебно ще бъде прекратена. Това е така, но в случая основното е да се знае, от кога е служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в закона не се предписва, кога се извършва служебното прекратяване.

В случаят не е относима разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I45/24.03.2000г., с оглед на предвиденото по чл.18б, ал.2 от същата наредба, че при прекратяване на регистрацията по ал.1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ППС, посочен в регистъра, т.е. по т.10 при служебно прекратяване на регистрацията на МПС, когато собственикът в двумесечен срок от придобИ.ето не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство, той не се уведомява, тъй като, трябва да се прави разлика между уведомяваме за прекратяването на регистрацията, като факт и уведомяване за датата на прекратяване на регистрацията, т.е. съдът горе обоснова, че субективният елемент на деянието - вината на водач, който е собственик на МПС може да се обоснове категорично, само когато, той знае конкретният момент, от който регистрацията на неговия автомобил е служебно прекратена. За него е важно да знае датата, от която автомобила се счита, че не е надлежно регистриран, в следствие на служебно прекратена регистрация.

По тази причина, контролните органи трябва да съобщават на собствениците на МПС, кога - на коя дата регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн.

4 чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото само тогава те ще носят отговорност, че не са регистрирали автомобила си по надлежния ред.

След като е получил материалите по пр. пр. от СРП, наказващият орган неправилно е издал НП и е наказал жалбоподателя, че на 23.09.2020г. е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, защото това е същото деяние, за което прокурор от СРП по пр.пр.№45611/20г. на СРП е отказал да образува ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, при изложени аргументи включително и за липса на субективен елемент за знание, че водачът управлява МПС без надлежна регистрация, поради служебното й прекратяване. Така, както за извършване на престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК се изисква умисъл и за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП се изисква умисъл от наказаното лице, по вече изложените горе съображения.

Наказващият орган е следвало да установи по категоричен начин, че Т. е знаел, че регистрацията на автомобила, който управлява е прекратена служебно, към датата на проверката, което не е сторил.

По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания по размер, както и приложението на чл.28 от ЗАНН.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят разноски за съдебната фаза на процеса, но в намален размер от 400 лева, въпреки че според договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е от 600 лева, предвид направеното възражение за прекомерност от юрк. П.. Уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лева е прекомерно, предвид разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която ако административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя върху стойността на всяка наложена санкция, като за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лева е 400 лева. Това е и минималното адвокатско възнаграждение, което съдът, счита че следва да присъди на жалбоподателя. Съдът съобрази извършените от адв. С. действия - тя не се явява в съдебни заседания, като е депозирала единствено писмени бележки, в които повтаря съображения от жалбата, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило за кратко време – три месеца от датата на образуване.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80305316-3f5a-4e67-9326-59502a5cbcb1