Заповед за изпълнение № 88 от 27.01.2026, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 27.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 103 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Ю. И. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *****, и с посочен в заявлението адрес гр. *****, бул. ***** да заплати на

Кредитора: „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Л.,

- сумата от 504,34 евро (петстотин и четири евро и 34 евроцента), представляваща главница, дължима от вноска № 29 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 33 с падежна дата 15.01.2026 г., по договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2026 г. до окончателното погасяване на задължението,

- сумата от 111,91 евро (сто и единадесет евро и 91 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2025 г. до 15.01.2026 г., - сумата от 53,10 евро (петдесет и три евро и 10 евроцента) – обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до 25.01.2026 г.,

- както и деловодни разноски, включващи 11,38 евро (единадесет евро и 38 евроцента) платена държавна такса и 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 евроцента) юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираното възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 142,05 евро, възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 230,80 евро и такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни в размер на 255,65 евро, начислени на 14.09.2024 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № ***** г, сключен между Ю. И. К. и „Профи Кредит България” ЕООД за сумата от 5000 лева, по силата на който е възникнало задължение за погасяване на заема за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в общ размер на 386,90 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца със срок на договора 15.04.2026 г. До датата на подаване на заявлението неизплатената падежирала главница е в размер на 504,34 евро, дължима вноска № 29 с падежна дата 15.09.2025 г. до вноска № 33 с падежна дата 15.01.2026 г., а неизплатеното падежирало договорно възнаграждение е в размер на 111,91 евро, дължимо от вноска № 29 с падежна дата 1

15.09.2025 г. до вноска № 33 с падежна дата 15.01.2026 г., представляващи частично неизпълнение на задълженията по договора за кредит. Начислено е обезщетение за забава за периода от 16.05.2023 г. до 25.01.2026 г.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 51,13 евро съгласно чл.

78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г./ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Разноските за държавна такса се уважава в размер на 11,38 евро, представляваща 2% от уважената сума, намалени с 15%.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на „Юробанк България“ АД, IBAN: *****, BIC: **********.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 142,05 евро и възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 230,80 евро за нищожни като неравноправни клаузи, които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.

Видно от договора закупеният допълнителен пакет услуги включва услугата FAST – приоритетно разглеждане, и услугата FLEXY – гъвкав погасителен план. В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включват договорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, а само е посочена цената за тези услуги, разсрочена заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно самите допълнителни услуги са посочени в чл. 15 на общите условия.

Договореното „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит“ пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /бързо разглеждане на искането/. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „приоритетно разглеждане“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Идентично стои въпросът и с допълнителната услуга FLEXY – гъвкав погасителен план. Тя дава една възможност, от която кредитополучателят въобще може да не възползва, но пък същевременно е калкулирано възнаграждение за нея в общия погасителен план.

Посочената услуга противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с управлението на кредита /промяна на погасителния план/. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „гъвкав погасителен план“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави 2 нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

От друга страна така договорените две услуги целят и заобикаляне на лимита в чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителните услуги общо е в размер почти равен от сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.

Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.

Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП тези клаузи от общите условия не са индивидуално договорени. И затова съдът намира, че клаузите в общите условия и договора за предоставяне на допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Съдът намира претенцията за такси Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 255,65 евро, за нищожни като неравноправни клаузи, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата предвижда такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса”, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При така установеното е ясно, че тази клауза не уговаря такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с извършване на каквито и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице прикрита клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на 3 потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.