Решение № 2777 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100503931 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. В. С. срещу решение № 20650/13.12.2023г., постановено по гр.дело № 1335/2023г. по описа на СРС, 75-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 209.77 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 12, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., сумата 44.39 лева – обезщетение за забава върху същата главница за периода от 15.09.2018г. до 22.03.2021г., сумата 32.48 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.03.2021г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 17983/2021г. по описа на СРС, 75-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение в обжалваната част. СРС коментирал етажна собственост, каквато нямало. Ответникът С. отдавна се била отказала от услугите на „Топлофикация София“ ЕАД и договор с ищеца нямала.

Намира, че дружеството следвало да й заплаща наем за студените и по-рядко топли 1 тръби, които минавали през собственото й жилище. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД я принуждавал да заплаща за неполучена топлина. Демонтажът на отоплителните тела в дома й бил пълен, още от 2009г. и нямало защо да плаща и за дялово разпределение, дължимо единствено от потребителите на топлинна енергия, какъвто тя не била. Намира, че в правова държава не може при потребление 0 (нула) да плаща.

Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което установителните искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът Р. В. С. не оспорва обстоятелството, че през процесния период от 01.03.2018г. до 30.04.2020г. била носител на правото на собственост върху процесния апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. „********* (с отговора на исковата молба изрично е признала, че апартаментът е нейна собственост). Същият релевантен факт се установява и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том LVII, дело № 12122/1992г., с който майката на ответника М. С. й прехвърлила притежаваните ид.ч. от апартамент № 12 на адрес гр.

София, ул. „*********. По делото е представено и удостоверение от ГИС, от което се установява, че актуалният административен адрес на същия имот е гр. София, ж.к.

2

„*********. От съдържанието на упоменатия нотариален акт се установява, че прехвърлителят М. Х. С. си запазила вещното право на ползване върху имота до края на живота си. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници М. Х.

С. починала на 21.10.2008г. Със смъртта й, в полза на собственика на имота – ответникът Р. В. С., се погасило и учреденото вещно право на ползване – чл. 59, ал. 1 ЗС.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици от гр. София, ул. „********* от 10.09.2002г. за избор на ФДР, договор от 19.09.2002г., сключен между ФДР и етажните собственици от адрес гр. София, ж.к. „*********, извлечение от сметка за аб. № 292018/4000019035, съобщения към фактури и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че сградата в режим на етажна собственост, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Съгласно дадената в закона легална дефиниция на понятието етажна собственост, такава е налице, когато етажи или части от етажи в една сграда са собственост на различни лица – чл. 37 ЗС. Ирелевантно е възражението на въззивника, че в темпорален аспект собствениците на отделните самостоятелни обекти са се променяли. Достатъчно е собствениците на самостоятелните обекти да са различни лица, за да бъде сградата в режим на етажна собственост, което обстоятелство в случая е налице.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В конкретния случай от представените от ответника С. писмени доказателства – протокол от 13.10.2009г., съставен от „Техем Сървисис“ ЕООД, документ за отчет и от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че радиаторите в процесния имот на ответника били демонтирани, предвид на което ищецът не начислявал за имота топлинна енергия за отопление на имота. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в имота не се потребявала и не се начислявала, респ. на ответника не били начислени суми за топла вода. През процесния период, съгласно констатациите на вещото лице, от ФДР не съставили отчети, защото в процесния имот нямало какво да се отчита. Единствената начислена на абоната топлинна енергия била такава, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект.

С оглед дефиницията на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ през исковия период ответникът Р. В. С. била потребител на топлинна енергия, като договорното отношение между страните възниква от качеството на ответника на собственик на апартамента, находящ 3 се в сграда-етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът „Топлофикация София” ЕАД подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Предвид цитирания законов текст ответникът Р. В. С., като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвала от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника, че се отказала от услугата на ищеца. Обстоятелството, че радиаторите в имота й били надлежно демонтирани по нейно искане и че не ползва битово горещо водоснабдяване, предвид нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, обсъдена по-горе, не се отъждествява с отказ от предоставяната от ищеца услуга. С арг. чл. 153, ал. 6, вр. ал. 2 ЗЕ прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл – мотивите по т. 2 от ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС.

В горепосочения смисъл е постановеното решение № 5/22.04. 2010г. по конституционно дело № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, с което Конституционният съд приема, че нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ не противоречи на 4 чл. 19, ал. 2 КРБ (законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя). В мотивите на решението се обсъжда чл. 140, ал. 3 ЗЕ, съгласно който сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия, поради КС приема за неоснователни съображенията, че тръбите на топлофикационното дружество минавали и покрай имота на отказалия се потребител. Излага, че предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикационното дружество, чиято граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. По-нататък Конституционният съд посочва в мотивите си, че заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Конституционният съд отчита още, че част от потребителите се намират в тежко финансово положение, не могат да отделят нужните средства за отопление и се самоограничават от ползването на топлинна енергия, като намира, че изходът следва да се търси не в посока на отказ на потребителите от ползване на топлинна енергия, а към подобряване на социалното подпомагане на тези граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Република България е социална държава и в нея действат Закон за социално подпомагане и други социални закони, както и редица подзаконови нормативни актове в тази област, които предвиждат отпускане на целеви помощи за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон.