Решение № 67 от 16.09.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Тетевен, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нанко С. Маринов при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно наказателно дело № 20244330200111 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление №24-0356-000018/27.02.2024 година на Началника на РУ на МВР Т..

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че без причина докато се е разхождал пеша е бил спрян и му е било вменено управление на МПС при положение, че не се е намирал в автомобила, както и че бил заподозрян в извършване на престъпление по НК, въпреки че не бил държал в себе си наркотични вещества. Твърди, че акта за нарушение и НП са били издадени при нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН и в нарушение на чл.57 т.5 от ЗАНН.

Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

За РУ на МВР Т., редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Ц. И. Ц., О. И. О., Х. П. П., съдът приема за установено следното:

На дата 26.01.2024 година свидетелите по делото-О. и П., служители на РУ на МВР Т. били дежурни по график и се намирали в Б.и.Л.о., по подаден сигнал, че жалбодателят държи в себе си наркотични вещества. Свидетелят О. застанал на кръстовището на улица Б. и улица „Х.Б. в селото и забелязал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с плевенска регистрация, който се управлявал от жалбодателя по делото и се движел по улица „Х.Б., за което свид.О. подал сигнал на свид.П.. Последният също забелязал, че към него се движел 1 посочения лек автомобил, видял номера на автомобила ххххх, както и че се управлявал от жалбодателя и предприел действия, за да спре същия със стоп-палка, но жалбодателят управлявайки автомобила влязъл в двора на детската градина, спрял автомобила, излязъл от него и тръгнал пеша. Свидетелят П. последвал жалбодателя и го спрял. На место бил извикан и свид.Ц., също служител на полицията и младши автоконтрольор, който от своите колеги разбрал, че жалбодателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ ххххх. Свидетелят Ц. изпробвал за алкохол и наркотици жалбодателя с техническо средство, което показало отрицателен резултат и за алкохол и за наркотици. Свидетелите по делото установили чрез справка в системата на МВР, че свидетелството за управление на жалбодателя е било иззето по административен ред на дата 07.03.2023 година. На место на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДП, който му бил връчен и бил подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

От показанията на свидетелите по делото се установява по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че жалбодателят е управлявал МПС на посочената в акта и НП дата и час в Б.и.Л.о., по улица „Х.Б., че е бил сам в автомобила и че е спрял автомобила в двора на детската градина в селото, излязъл е от него и е продължил пеша, като е бил спрян от свид.П. за проверка.

Безспорно се установява от показанията на О. и П., че именно жалбодателят е бил водач на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ ххххх и по тази причина съдът не приема за обективно направеното възражение от жалбодателя, че не е управлявал автомобила, а се е движел пеша. Безспорно се установява също, че жалбодателят е притежавал свидетелство за управление на МПС, но същото му е било иззето на 07.03.2023 година със заповед за ПАМ и липсват данни по делото да му е било възстановено. Съдът приема за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и преди всичко от приложената по делото справка за нарушител от региона на името на жалбодателя и приложените заповеди за ПАМ, от които се установява, че действително издаденото му свидетелство за управление на МПС е било иззето на 07.03.2023 година.

От приложената по делото заповед за прилагане на принудителна административна мярка се установява, че на дата 07.03.2023 година на жалбодателя е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и че тази заповед е била връчена на жалбодателя на същата дата 07.03.2023 година, като по делото липсват доказателства същата да е обжалвана, поради което е влязла в законна сила на дата 22.03.2023 година.

Съдът не приема за обективни направените възражения в жалбата, че акта за 2 нарушение и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като и в акта за нарушение и в обжалваното НП изрично е посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице правно единство между посочените в акта като нарушени разпоредби и тези отразени в обжалваното НП.

Съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращо съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите-очевидци по делото. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.

Разпоредбата на чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП предвижда административно наказание за водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, а според чл.150а от ЗДП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към, която спада управляваното от него превозно средство. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят не е разполагал с валидно свидетелство за управление н а МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в чл.150а от ЗДП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Вярно е че жалбодателят е притежавал свидетелство за управление на МПС, но същото му е било иззето на дата 07.03.2023 година със заповед за ПАМ, връчена на жалбодателя на същата дата-07.03.2023 година, като по делото липсват доказателства същата да е обжалвана, поради което е влязла в законна сила на дата 22.03.2023 година, поради това към датата на нарушението-26.01.2024 година, същият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. Съгласно разпоредбата на чл.150 във връзка с чл.150а от ЗДП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството „правоспособен водач” се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС и ако свидетелството му за управление е било отнето по съдебен или административен ред, както е и в настоящия случай лицето е неправоспособно да управлява МПС по смисъла на закона. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство.

Извършеното е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно 3 отговорното лице.

С оглед изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.150а от ЗДП. Или съдът приема, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-съставомерно по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в размер на 150 лева, като по този начин наказанието безспорно е съобразено с извършеното от жалбодателя нарушение, с тежестта на нарушението, с другите му нарушения по ЗДП, за които има безспорни доказателства по делото и е в предвидените от закона граници в среден размер.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0356-000018/27.02.2024 година на Началника на РУ на МВР Т., издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №448063/26.01.2024 година, с което на И. И. С., ЕГН ********** от с.Г.Л.о. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

4