Решение № 943 от 09.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 943

Хасково, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260701933 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ю. Д. А. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM -1605803 от 21.12.2025г. на мл. автоконтрольор в РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Излагат се съображения за неяснота в разпоредителната й част. При наличие на обстоятелствата по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, въпрос на преценка от административния орган било за какъв срок в рамките на законоустановения следвало да се приложи ПАМ, като се изложат и конкретни съображения в тази връзка. В случая административният орган изписал дословно текста на закона, като така посочен, срокът бил неконкретизиран, неопределен и поради това – неясен. Липсата на конкретизация по отношение времетраенето на мярката и неизлагането на фактически съображения за размера на срока, водело до липса на разпоредителна част на акта, което съществено нарушавало изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Неопределеността на срока на ПАМ се явявала и в противоречие с материалноправните разпоредби. Нарушавало се и правото на защита на жалбоподателя, поради невъзможността да разбере какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Мл. автоконтрольор в РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед №GPAM -1605803 от 21.12.2025г. , издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, на Ю. Д. А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до 1 година. В заповедта е посочено, че са отнети документи: 1) Два броя табели с рег. номер [рег. номер] и 2) СРМПС №*********.

За да приложи мярката, административният орган се е позовал на АУАН серия GA № 4853616, съставен на Ю. Д. А. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това, че на 21.12.2025г. в [населено място], по [улица]до дом ** в посока към [улица]управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. номер [рег. номер], като след извършена проверка на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARPL 0565 , същото в 14:52 ч. на 21.12.2025г. отчело наличие на алкохол в издишания въздух, а именно 0,55 промила.

Заверено копие от визирания АУАН е приложено към административната преписка по издаване на оспорената заповед. Представен е и издаденият на водача Талон за изследване №277616, видно от който водачът е отказал да му бъде извършено такова за установяване концентрацията на алкохол в кръва по посочените в талона способи. Приложени са също заверени копия от длъжностна характеристика на длъжността „Младши автоконтрольор“ II – I степен в сектор/група „Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“/ група „Охрана на обществения ред на сектор „ОП“ / Участък към РУ при ОДМВР и от структурите, числящи се към РУ-Харманли. Представена е и Заповед №272з-617/02.03.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, видно от която издателят на оспорената заповед заема длъжността „младши автоконтрольор - I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли.

Видно от отбелязването в ЗППАМ, същата е връчена на А. на 21.12.2025г.

Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена на 30.12.2025г. директно пред Административен съд – Хасково, където е заведена с вх.№13991 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Видно от приложената Заповед 272з-199/19.01.2023г. , Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от същата дирекция – държавни служители от групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР (т.12), какъвто е и издателят на оспорения акт, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т. 2а б."б" от посочената разпоредба.

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите по закон реквизити. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването й. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. "б" от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка (по-конкретно хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" предл.1 от ЗДвП), вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН серия GA№ 4853616, което е напълно допустимо. В заповедта се съдържа и разпоредителна част, като са посочени разпоредените с нея правни последици, а именно прекратяване на регистрацията на МПС“ на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца до 1 година. Записаното обаче относно продължителността на ПАМ не е достатъчно да изпълни изискването по чл.59, ал.2, т.5 от АПК, доколкото липсва конкретно определен срок, за който същата се прилага. По този начин административният орган е нарушил изискването за форма на административния акт. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото от една страна поставя адресата на акта в невъзможност да разбере продължителността на мярката, а от друга страна препятства проверката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон в частта относно срока на ПАМ. Този срок не е фиксиран от законодателя, а се определя от административния орган в законово определените граници, съобразно предоставената му в тази връзка оперативна самостоятелност като съдът е в невъзможност да извърши преценка законосъобразно ли е упражнена тя в случая.

Предвид горното, оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

За пълнота на мотивите, съдът излага следното:

Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а и конкретни такива не се твърдят в жалбата.

При преценка на оспорената заповед за съответствието й с материалния закон, съдът намира следното:

Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил и именно тя е правното основание за издаване на акта.

Изложените от фактическа страна обстоятелства за издаването на оспорената заповед сочат, че в случая е възприето да е налице хипотезата на установено управление на моторно превозно средство от собственика му, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Така възприетото се подкрепя от приложения в административната преписка АУАН серия GA№ 4853616, към който се съдържа препращане в оспорената заповед. По отношение на визирания АУАН следва да се посочи, че е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК като от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в същия констатации.

Предвид горното, настоящият състав счита, че са налице материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“, предл.1 от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя. Последното обаче не променя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. Както се посочи по-горе, същата е издадена при неспазване на изискването по чл.59, ал.2, т.5 от АПК досежно срока на прилагане на ПАМ като в случая липсва конкретно определен такъв. Допуснатото нарушение на формата на акта е съществено и е достатъчно да обоснове незаконосъобразността му.

По изложените съображения оспорената ЗППАМ следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM -1605803 от 21.12.2025г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: