Решение № 250 от 11.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Ямбол, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. А.а при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. А.а Въззивно гражданско дело № 20212300500093 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр.София, с ЕИК121076907, против Решение №260033/20.01.2021г. постановено по гр. дело №2778/2019 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на С. А. И. на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 07.02.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.

Оплакването на въззивника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр.София, е за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение от въззивния съд по съществото на спора, с което предявеният от С. А. И. иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на сторените разноски. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Ауди A3“ с peг. № В 1295 НХ- Д.З.Д., което да се намира в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и вредите, чието обезщетяване се търси. Заявява се, че твърдяния от страна на ищеца механизъм на настъпване на ПТП е останал недоказан, както и че е била оборена презумпцията за вина на застрахования при ответното дружество водач, 1 поради което и не били налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя.

Излага се, че единствената причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на ППС с животинска тяга- И. А., тъй като ППС с животинска тяга се е движило в пътен участък, в който е било забранено движението на този вид превозни средства, не било боядисано и не било обозначено с тяло, излъчващо бяла светлина и/или светлоотразителни елементи, съобразно изискването на чл. 71 и чл. 72 от ЗДП, а произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при което не само водачът на л.а. „Ауди А3“, а и всеки друг участник в движението, не е имал възможност да възприеме и да реагира своевременно на наличието на абсолютно непредвидимо препятствие по пътя. Поддържа се, че поведението на водача на ППС с животинска тяга е единствената причина за настъпването на ПТП, както и това, че водачът на лекия автомобил няма вина. Оспорен е извода на районния съд, че скоростта, с която се е движил л.а. „Ауди А3“ е била несъобразена с конкретната пътна обстановка, с твърдения, че в района на ПТП няма спирка на градския транспорт, отбивки, знаци, обозначаващи вероятна опасност и необходимост от управление на МПС с повишено внимание и/или по- ниска скорост. Сочи се, че в случая се касае за абсолютно непредвидимо и неочаквано препятствие по пътя, което водачът на лекия автомобил не е очаквал и не е бил длъжен да предвиди.

Счита се, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира със събраните доказателства и търпените от ищеца болки и страдания. Сочи се, че според приетата по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, травматичните увреждания при ищеца С. А. И. се изразяват в контузии в областта на главата и лявата тазобедрена област, като лечението на подобни контузии е консервативно, травмите при ищеца не са били тежки и не са били необходими някакви специални процедури по време на лечебния и възстановителния период, който е продължил общо около три седмици, по делото не са налице данни за някакви усложнения във възстановителния процес, не се очаква получените травми да дадат някакво отражение върху здравословното състояние на ищеца занапред.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредите от пострадалия, но според въззивника- ответник от въззивната инстанция следва да бъде отчетен много по- голям, преимуществен принос.

Моли се решението в обжалваното му част да бъде отменено, а предявения иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност, в случай, че въззивният съд прецени, че са налице основания за присъждане на обезщетение на ищеца, да намали размера на същото, както и да вземе предвид, че приносът на пострадалото лице е по-висок от определения от първоинстанционния съд такъв. Желае се да бъде отчетено при постановяване на решението, че за периода от 13.03.2020г. до 15.07.2020г. не дължи лихва на основание чл.6 от ЗМДВИП.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК, С. А. И., чрез адвокат Р. М. от САК, е оспорил въззивната жалбата на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр.София и моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорено е твърдението за липса на виновно и противоправно 2 поведение от страна на водача Д.Д. за настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд приел за установено по делото наличието на всички елементи от фактическия състав, правопораждащ отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, извършен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Излага се, че правилно съдът приел за доказано извършеното противоправно деяние и вината на водача на л.а. марка и модел „Ауди A3", с peг. № В 1295 НХ- Д.З.Д. за процесното произшествие на 22.08.2018г. и последвалите като пряка последица от това му поведение телесни увреждания и неимуществени вреди за ищеца С. А.

И.. Сочи се също, че размерът на обезщетението не бил завишен, а напротив, съдът не е съобразил всички получени от пострадалия увреждания, не взел предвид в достатъчна степен характера, броя и тежестта на претърпените от С. А. И. вреди и присъдил нисък размер на обезщетението, за което пострадалия подал самостоятелна въззивна жалба.

Оспорва се и констатираното от ЯРС съпричиняване от страна на С. А. И..

Против постановеното решение от ЯРС, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата от 1500.00 лева до размера от 6000.00 лева /при предявен размер на иска от 8000 лв./, е постъпила въззивна жалба и от С. А. И.. Оплакването на въззивника И. е за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната отхвърлителна част, постановено в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че присъдената сума е занижена, като не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество, като съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца вреди. Сочи се, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване, респ. неправилно е определил процента на съпричиняване, като не е съобразил конкретната степен на приноса за настъпването на вредите. Твърди се, че при определянето на тази степен подлежи на съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на процесното пътно произшествие. В настоящия случай, според въззивника И. виновния водач на процесното МПС, както и водачът на каруцата, в качеството си на участник в движението, били допуснали много повече по брой и по тежест нарушения, както и извършените от тях нарушения били основната причина за настъпване на процесното произшествие. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил и началния момент, от който започва да тече законната лихва за забава, като неправилно присъдил законна лихва считано от 07.02.2019г, вместо от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а именно считано от 07.11.2018г. Предвид изложеното и по съображенията, подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск до размера от 6000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2018г. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

3

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263 от ГПК, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД гр.София оспорва жалбата на С. А. И.. Изразява становище, че решението в отхвърлителната му част, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на „ЗАД Армеец" АД, първоинстанционното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което исковата претенция на С. А. И. срещу "ЗАД Армеец" АД е изцяло неоснователна и недоказана. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на ППС с животинска тяга, предприел управление на ППС с животинска тяга по пътен участък, в който е било забранено движението на този вид превозни средства. По делото не било доказано от страна на ищеца твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ауди A3“ с peг. № В 1295НХ, което да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че от страна на ответника е била оборена презумпцията за вина като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Водачът на лекия автомобил управлявал последния със скорост, в рамките на максимално допустимата такава, в полагащата му се пътна лента за движение, с включени къси светлини, т.е. поведението на водача Динев не било нито виновно, нито противоправно. Той бил поставен в ситуация, при която не е имал възможност да избегне настъпването на ПТП. В отговора се твърди, че в случая е било налице „случайно деяние". Изтъква се, че дори и да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Ауди A3“, то приносът на водачът на ППС с животинска тяга бил преимуществен. Оспорени са и твърденията в жалбата за неправилно определяне размера на претърпените неимуществени вреди от първоинстнционния съд. Твърди се, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е по- висок от определения такъв от първоинстанционния съд, а именно поне 50%. Евентуално, доколкото в случая било налице самоувреждане, то обезщетение не се дължало.

Третото лице- помагач И. С. А. не е депозирало отговори на въззивните жалби и не е взело становище по тях.

В о.с.з. въззивниците не се явяват и не се представляват. В писмени молби, всеки от тях, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли за уважаването й, като оспорва жалбата на насрещната страна

Третото лице- помагач, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ямболският окръжен съд, за да се произнесе по въззивните жалби, с които е сезиран, взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от С. А. И. от с.*****, против ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за 4 присъждане на обезщетение в размер на 8000 лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в резултат на ПТП от 22.08.2018г., причинено от виновен водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на събитието- 22.08.2018г. до окончателното изплащане. С исковата молба е заявено искане за заплащане на разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.