Решение № 9407 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9407 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110143684 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу „***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1961,53 евро (3836,41 лв.), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр.

***, причинени виновно и противоправно от водача на МПС марка „***“, модел „***“, с рег.

№ ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2025 г., до окончателното плащане, както и сумата от 481,80 евро (942,32 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа в гр. *** “ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка„***“, модел „***“, с рег. № ***, който при завиване към локалното , престрояване, преминаване от лява лента в дясна, удря движещия се по пътя лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.

Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 3836,41 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер в посоечения размер спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на 942,32 лв. за периода от *** г. до *** г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на 1 процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на двустранния констативен протокол. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване.

Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№ *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС марка „***“, модел „*** “, с рег. № ***; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, на път *** км между гр. *** и гр. ***, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, управляван от С. Г. К., и лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, управляван от А. Р. И..

Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, е посочено десни врати, а за лек автомобил „*** ***“, с рег. № *** – предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, предни джанти. Протоколът е подписан от двамата водачи. Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса.

Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях.

Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно 2

ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. Г. К. и А.

Р. И..

Свидетелят С. Г. К., водач на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, разказва, че при извършване на маневра за навлизане в локалното платно пред фирма „***“ на пътя между гр. *** и гр. ***, бил ударен от движещия се в локалното платно служебен автомобил „*** ***“. Посочва, че не познавал пътя, поради което „малко по-късно направих маневрата“.

Пояснява, че след като излязъл от кръговото, продължил по главния път, но в последния момент се отклонил вдясно, за да влезе в локалното платно. Добавя, че другият автомобил се движел в локалното платно. В резултат на удара били увредени двете десни врати на управляваното от него МПС.

Свидетелят А. Р. И., водач на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, посочва, че движейки се в дясната пътна лента на главен път с посока към гр. ***, бил ударен от извършващия маневра за престрояване от лява в дясна лента лек автомобил. Твърди, че преди да предприеме маневрата водачът на другия автомобил не е подал светлинен сигнал.

Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, който е предприел маневра за отклонение надясно, без да се увери, че страничната зона в дясно от превозното средство е свободна. Вещото лице посочва, че пътното платно на мястото на произшествието е еднопосочно, съставено от две ленти за движение, разделени по между си с двойно непрекъсната линия тип М2, като липсват поставени пътни знаци в района на процесното ПТП. Съобразно доказателствата по делото, експертът е приел, че контактът между двете МПС-та е настъпил по дължината на платното за движение – в локалното платно на пътя между гр. *** и гр. ***. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, които е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП. Противоправността на поведението на застрахованото при ответника МПС се изразява, на първо място, в нарушаване на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. На следващо място, водачът на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, е извършил нарушение и на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, тъй като по делото беше установено, че е предприел маневра за навлизане в съседна пътна лента при двойна непрекъсната линия, съдържаща забрана да се застъпва или пресича.

Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите 3 или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.

Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.

В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява, че поведението на водача на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. Тъкмо обратното, видно от показанията на разпитаните свидетели, водачът на лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, се е движил правомерно, в своята лента за движение и със съобразена с пътните условия скорост.